Литература Към рубрика

Имало едно време в Аржентина



“Аз, който винаги съм се смял на разните поетически дневници, да пиша дневник! Но кълна се (собствено, няма нужда от клетва), че тази тетрадка няма да има нищо общо с дневниците на поетите. Тежи ми на душата и искам да говоря. Обаче страхувам се, че няма да бъда разбран. И мъката ми ще стане двойно по-голяма…”

Така главният герой Иван Бистров описва борбата със себе си в романа “Изобретателят” на Борис Шивачев (1902-1932). Книгата е често описвана като една от първите, ако не първата българска книга на ЛГБТИ+ тематика. През 2021-а се навършват 90 години от нейната поява, събитие, което може би няма да бъде отбелязано по особен начин - по време на тоталитарния режим, книгата е разбираемо забравена, а Шивачев е предимно познат с пътеписите си от Южна Америка. Впоследствие “Изобретателят” е преиздаван, но само веднъж, в две различни издания от 1992 г.

Романът разказва за Иван, който мигрира към Буенос Айрес и въпреки че страда по нереализирана любов към жена, на няколко пъти опитите му да намери стабилна работа и реализация го сблъскват с мъже, чиято аура и желания той не може напълно да обясни и рационализира (“Да прегръщам мъж вместо жена, каква мръсота!”). Сред тях са корабостроителят с мистично минало, глас “светъл като молитва” и “орлов поглед” Николас Ставридис и изобретателят с едновременно меркантилна амбиция и социалистически виждания Рикардо Перес, който става негов ментор. Ситуацията отива в още по-сиви територии, когато насред тези запознанства, Иван се влюбва първо във вдовицата доня Клотилде, а после във възрастната доня Пепа (“Насъне ние съвсем не се държим като приятели”).

  

Шивачев не представя мястото на действието като екзотично, нито позиционира персонажа си като вид откривател. В това личи духът на времето - Южна Америка е притегателна сила за икономическите емигранти в началото на ХХ век, особено след Първата световна война. Хиляди българи започват да работят като градинари и строители, най-много се отправят именно към Бразилия (в Рио де Жанейро се оформя български квартал на име “Проденти”) и Аржентина. Бившият президент на Бразилия Дилма Русев, уругвайският футболен клуб “Данубио” (Дунав), аржентинският филмов композитор и носител на “Оскар” Луис Бакалов, първият значим медиен предприемач в страната Жам Янкелевич са наследство на тази вълна.

Самият Шивачев преминава през Атлантическия океан през 1920 г., когато е на 18 и впоследствие живее в Аржентина и Чили. Героят му в “Изобретателят” съответства на годините на писателя в този период, както и в описанието на някои външни белези. През 1925 г. Шивачев се връща в България. Първоначално се установява в Ловеч, после в София, където умира на 29 години, вероятно от туберкулоза. Умението му с няколко изречения да описва лични терзания, хаотични човешки съдби и процесите около едно променящо се общество не остават незабелязани: до името на автора често стои определението “българският Джек Лондон”.



В бележката си към читателя Шивачев сам отправя няколко посоки на интерпретация на този “забранен сюжет”: “Фройд. Подсъзнание и психоанализа. Хомосексуализъм. Една нова тема. И затова на мнозина ще се стори екстравагантна. Невъзможна.” Лесно може да предположим, че романът пресъздава битката между желанието и какво човек сам си позволява в своето съществуване. Ще останем с предложенията: за личния живот на Шивачев не се знае нищо. И все пак, когато героят му се пита “Наистина какво съм аз? Страхливец, идиот или светец?”, може да чуем и нещо от най-личните терзания в номадския живот на писателя.



Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н