Литература Към рубрика

ЛИТЕРАТУРНИТЕ ПРЕВОДИ НА ИЗДАТЕЛСТВО "ПАРАДОКС"



„Литературни преводи“ е направление на подпрограма „Култура“ към „Творческа Европа“, стимулиращо превода на художествена литература от един европейски език на друг. За разлика от други подобни програми, в тази разходите по проектите могат да включват превод, публикуване, разпространение и популяризиране на реализираното издание. Именно по тази линия писателите гостуват в съответните държави за среща с новите си читатели.

През декември 2019 година за представянето на книгата си „Балканалия. Да растеш по време на преход“ в София пристигна и самата Самира Кентрич. Елизабета Зайкова от Бюро “Творческа Европа” зададе няколко въпроса на Милен Милев от издателство „Парадокс“, за да научим повече за графичния роман на словенската художничка, както и за проекта, с който издателството участва в конкурса на „Творческа Европа“.

Софийски панаир на книгата 2019: Милен Милев - вляво, Самира Кентрич - вдясно

 
Защо решихте, че „Балканалия“ ще представлява интерес за българската публика? Консервативна ли е тя при купуването на книги?

Не сме го решили, по-скоро се надявахме, тъй като книгата е страхотна (не го твърдя само защото излезе с логото на „Парадокс“). Иначе определено има книги, които издаваме заради идеята, че е важно да ги има на български, без оглед на търговския им потенциал. Що се отнася до българската публика – на нея на първо място ѝ липсва ликвидност, за да може да се класифицира като консервативна или не.

Кои са същностните теми, които проблематизира авторката? Кои са темите в книгата, които освен сходни за българския контекст, биха били провокация за един консервативен читател?

Първият основен мотив в „Балканалия“ е този за корените и загубата им. Самира Кентрич обаче не разглежда това като нещо лошо, напротив – тя прокарва идеята, че човек трябва да се освободи от корените, да излезе извън рамката на непосредствено заобикалящия го свят, да погледне отвъд. За нея това не е свързано със загубата на идентичност – нито национална, нито личностна, – а с нейното затвърждаване, чрез поставянето ѝ в глобален контекст. Вторият мотив, който произтича от първия, е за пресичането на границите, за освобождаването от оковите, срутването на преградите. „Преградите ще паднат, хората ще останат.“, казва самата Кентрич. В този смисъл тя е твърд поддръжник на идеята за Обединена Европа. Което не я спира да критикува дефектите на реализацията ѝ.

 


Как подхождате при формулирането на проекта, така че той най-добре да се доближава до целите и ценностите, заложени в съфинансиращата програма на ЕС?

Бих казал, че подходът ни има смесен характер – „top to bottom“ и „bottom to top“, в смисъла на издател търси автор и автор насочва издател. От над десет години издателските интереси на „Парадокс“ са фокусирани основно върху литературата на Стария континент, съответно се стремим да следим актуалните тенденции в нея. Оттук идва изначалното планиране. От друга страна имаме набор от любими автори, които ословесяват „Парадокс“ като концепция – тук ще спомена само Анджей Сташук и Юрий Андрухович – и чиито произведения не просто носят европейската идея, а при необходимост се явяват нейн коректив.



Пропуснахме ли да Ви попитаме нещо?

В квадрата на шегата – пропуснахме най-важното. Преводачите! Говорим за направление „Литературни преводи“, което на първо място държи на качеството на превода, така че нашите повече или по-малко „гениални“ издателски концепции са на върха на копието на нашите преводачи. И затова трябва да им отдадем дължимото. Повечето колеги преводачи, работещи по европейските ни проекти, са наши партньори и съмишленици от години, да не кажа – десетилетия. Творческото доверие помежду ни е много голямо, което е от първостепенно значение за крайния литературен резултат. Но това не е нещо необичайно за един издателски процес. По-скоро бих искал да акцентирам върху факта, че има немалко преводачи, чиито творчески биографии не само са започнали в „Парадокс“, а са изцяло изградени от наши книги…

 

Цялото интервю с Милен Милев можете да прочетете на страницата на Бюро „Творческа Европа“.


Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н