Литература Към рубрика

МАРТИН КОЛЕВ

 

Миналата година излезе колекцията от кратки разкази “Микро” на Мартин Колев. Роденият през 1989 г. в Бургас автор сме срещали в изданията „Култура“, „Капитал“, „Литературен вестник“, „НО поезия“, „Родна реч“, „Сега“, „Море“, „Гранта“, както и от първия му сборник с разкази “Кучето на терасата” (2009). Новите му микро създания откриха място и във “Виж!”. Някои от тях се целят в открития космос, други – в олющения ъгъл между два делника, а трети просто звучат като сън. Някои са хубави, други – рошави и зъбати, а трети дори не притежават огледало. Но всички се побират в разстоянието между две автобусни спирки.

 

Свободно падане

 

Вдовицата Денева вече не беше с всичкия си, затова никой не се учуди, когато една сутрин тялото ѝ осъмна на паважа. Притеснила се за терасните си саксии и решила да ги полее от външната страна.

– Гледай – извика някой в образувалата се тълпа, – уличната котка се мъчи да я събуди.

– Милото животинче – отвърна друг. – Вдовицата беше така привързана към кварталните котки, всяка вечер им носеше купичка с храна.

Котаракът имаше шахматна козина и големи зелени очи. Той погали с лапа окървавената, съсухрена буза на старицата. Наблизо един скелет прошумоля с черния си плащ и нетърпеливо почука с косата. Никой от насъбралата се тълпа не го забеляза.

– Е? – изсумтя Смъртта.

– Беше добро бабче – отвърна котаракът замислено. – Малко чалната, но по приятния начин… Да, дай ѝ един от моите.

 

Крачка напред

 

Стефан живееше добре, но все гледаше да е крачка пред другите.

Той имаше малко заведение в центъра на София, наречено „При Стефан“. Когато започна да сервира сандвичи по авторска рецепта, Стефан се прочу и дори му взеха няколко интервюта. За жалост някой му зададе въпроса: “А хляба сам ли си го печете?”

Беше въпрос на чест. Стефан почна да става рано сутрин, за да меси хляб и питки. Скоро сандвичите изместиха всичко останало от менюто и той дори прекръсти заведението си на “Сандвич със стил”. Всичко вървеше по мед и масло или поне така изглеждаше на пръв поглед. Ала Стефан пак беше на крачка пред другите – знаеше, че рано или късно ще го питат дали сам си мели хляба. Затова той се зае и с меленето. Следващата крачка беше, разбира се, да отглежда собствени зърнени култури. Похарчи спестяванията си за един имот в Старозагорско, който засади с ечемик и пшеница.

Доволен от навременната си стратегия, Стефан вече почти нямаше време за заведението. Но пък в трите часа, които му оставаха за сън, спеше като пеленаче. Докато една нощ не се събуди, облян в пот. Нова въпросителна беше надвиснала застрашително над челото му. “Ами ако ме попитат“, помисли си Стефан, „дали отглеждам зърното на собствена планета, специално пригодена за целта?”

Той скочи от леглото и веднага се приготви за отлитане в космоса. А “Сандвич със стил” никога повече не отвори врати.

 

Нова кафемашина

 

Колко време вече отлагаха закупуването на кафемашина. Съпругът обичаше да повтаря:

– Срамота е, че продължаваме да ползваме тоя боклук! Все пак вече живеем в добър квартал, изкарваме добри пари… Време ни е за нова, модерна машина.

Постепенно стана ясно, че без този уред липсват изгледи за щастливо бъдеще. Съпругът прегледа модерните кафемашини и реши да заложи на най-скъпия модел. Няколко караници и една транзакция по-късно пред блока спря жълт куриерски камион.

Внушителната сребърна кутия зае своето почетно място на кухненския плот. Съпругът я гледаше запленен и четеше инструкциите отново и отново.

– Гледай за какво чудовище става въпрос – 2000 вата мощност, 10 настройки за кафемелачката. Това чудо дори прави коктейли и пуска късометражни филмчета. Сутрин те поздравява с „Добро утро“ и решава судоку от всички трудности. Спор няма, нашата кафемашина е най-умната на пазара!

И наистина – машината беше толкова умна, че една сутрин доби съзнание и ги изби.

 

 

Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н