Литература Към рубрика

ВИДИМАТА НАТАЛИЯ И НЕВИДИМИТЕ ИСТОРИИ



Наталия Делева е специалист по дигитален маркетинг, но също така е съставител на английския сборник с разкази „Имало едно време”, в който събира приказки и илюстрации към тях от 17 блогъри и техните деца в помощ на
Savethechildren, UK. Наскоро тя дебютира и като писател с романа си “Невидими” (изд. Жанет 45), в който фокусира вниманието си върху различните, нечутите, незабележимите. Сега тя заедно с издателство „Жанет 45” започва кампанията „Сподели история на невидим човек”, за която няма търпение да ни разкаже.

 

Кои са невидимите?

Невидимите са Другите, различните от нас, хората в периферията на обществото, които не крещят в онлайн пространството и за чиито проблеми рядко ни се слуша или говори. Понякога ги отминаваме на улицата с погнуса, а често дори не забелязваме, но те са там, със своите истории, които няма на кого да разкажат. Те са децата без родители от домовете, хората с умствени или физически увреждания, детето, жертва на семейно насилие, възрастната жена от блока, която само уличните котки очакват с нетърпение. Всеки от нас може да изпадне в ситуация на безпомощност и изоставеност и да се превърне в един от тях, но рядко го осъзнаваме.

 

Как се случи така, че написа роман?

Историите в романа съществуват отдавна: някои само като идеи, други като нахвърляни бележки в тефтера. Преди години, още докато учех в Софийския, стажувах в няколко национални медии. Ресорът ми беше социален; харесваше да излагам наяве социални проблеми. Осъзнах, че има различни начини да се говори за тези неща и най-добрият е чрез конкретни истории. Събрах тези истории и така се роди „Невидими“.

 

Разкажи ни за кампанията "Сподели история на невидим човек"?

„Невидими“ разказва само за една малка част от тези хора, маргинали, „избутани“ в ъглите на обществото. Целта на "Сподели история на невидим човек" е да събере на едно място и други истории на „невидими“ хора, за да ги направим по-видими. Инициативата е началото на диалога, в който всеки може да се включи като сподели снимка с няколко изречения. (Можете да го направите от уебсайта на кампанията или в Инстаграм като използвате хаштаг #невидими). Насочването на светлина върху историите на хора, които, освен около Коледните благотворителни кампании, иначе не забелязваме, е начин да погледнем Другия в очите и, надявам се, да направим първата стъпка към него.

Имаш ли някакви очаквания?

Гледах наскоро интервю с Мо Гаудат, изпълнителен директор на Гугъл, който ръководи отдела за иновативни проекти и стратегии. Според него, отговорът на въпроса „какво е щастие“, е разликата между нашите очаквания и реалната ситуация. Има доста мъдрост в това, така че се опитвам да нямам очаквания, а ако ситуацията се окаже трудна, да помисля как бих могла да я променя.

 

Ще ни разкажеш ли накратко една история?

Моите истории не започват с „имало едно време“, защото времето е сегашно и още съвсем не свършено. Нека да разказваме и да променяме историите заедно; няма време, но има начин.

 

С какво се занимаваш, когато не пишеш?

Ако прескочим професионалните занимания, с четене.

 

Доколкото знаем, живееш в чужбина... Как виждаш България оттам?

Не гледам България отстрани. Къде се намира човек в пространствено няма никакво значение за това какво може да направи за страната си. За мен е важно да се подкрепя българската литература и да се промотира българското изкуство и извън границите на България. Помагам на списанието за съвременна литература GRANTA България с онлайн маркетинг, което освен преводни текстове, издава и много български автори, често дебютанти. Също така преди около година отделих няколко месеца на промотирането на една българска постановка/ моноспектакъл в Англия, „Гъдулката гори“, по текст на Райко Байчев. Играе се от Миро Кокенов на български и на английски език (преводът е на Анжела Родел) и доста английски театрални режисьори поканиха Миро да я изиграе на тяхна сцена. Щастлива съм, че съм част от това, защото тези неща изграждат положителна представа за страната ни.

 

Има ли бъдеще и какво е то?

Бъдещето е наше. А какво е то, зависи от мен и теб.

 

Какво те усмихна последно?

Майка ми подаде нещо на дъщерите ми, казвайки „заповядайте“, а малката отговори „мерсите“. Децата имат интересна логика и много често техните измислени думички са дори по-точни от съществуващите. Усмихна ме също и един разговор с мои приятели, които преди една-две години създадоха био фермата до Бургас, Biotiful, към която развиха и център за игри с деца и уъркшопи. Имат не просто добри идеи, а и хъс да ги случват. Такива неща няма как да не ме усмихнат.

 

По какъв начин невидимото става видимо? И защо има смисъл това да се случва?

Моят начин цифрите на децата, лишени от родителска грижа в България, на хората, загубили дома си, на тези в инвалидна количка и т.н. да придобият смисъл, е като се превърнат в истории. Така пускам сноп светлина към тях, поне малко ги изваждам от сянката. Смисълът ли? – да провокира емпатия и действия.


Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н