Литература Към рубрика

Пъзелът на Джипи


 

Как една история може да бъде разказана единствено под формата на графичен роман и какви са възможностите на комикса? "еднаистория", сякаш лаконично отговаря италианецът Джан Алфонсо Пачиноти, известен повече като Джипи, изричайки с намигване заглавието на графичния си роман от 2013 г., който излезе наскоро на български в издание на "Жанет 45" – преводът е на Нева Мичева, а визуалната адаптация – на Кирил Златков. 



 

"Искам сложни отговори." Това е първото изречение от графичния роман. И наистина. Елементарните отговори липсват. Още на първите десетина страници откриваме, че Джипи захвърля традиционните повествователни пътища, за да ни поведе по коридори, в които  стъпваме не по плочки, а по парчета огледала. От тях ни наблюдава един хомогенен свят, който обаче приемаме на фрагменти – просто няма как иначе. Свят на лудост и на спомен. Свят, издраскващ лицата с бръчките на годините. Свят, в който, ако видиш своето възрастно изражение в огледалото, можеш да умреш: 

 

Чуй ме. Ако една нощ момчето се сепне в съня си. Стане. И по силата на някакво чудо/проклятие се види в огледалото с лицето, с кожата не на своите 18, а на 50 години. Ще умре/повърне. 


 

Светът на писател в разцвета на своята кариера, внезапно поразен от шизофрения с обсесивно-компулсивно поведение и монофиксация, който е открит на градски плаж в неадекватно състояние и е институциализиран в психиатрия. Писател, който трескаво рисува в десетки различни варианти бензиностанция и сухо дърво, след като нещата около него са се разпаднали на хиляда, две хиляди, три хиляди парчета. А сянката му, издължила се и зъбеща му се от огледалото, го е погълнала със силата на всички провали на 50-годишния му "аз". 

 

Всъщност сюжетните линии са две – лудостта на писателя и историята на неговия прадядо от Първата световна война, върху която правнукът е болезнено (и болестно) фиксиран. Втората сюжетна линия се разгръща на фронта, в една жестока действителност, където човекът извършва немислимото, за да оцелее. В голото пространство, в което се надяваш на тишина, а чуваш песента на картечницата, чието създаване е провокирано от прищявката на някаква надута баронеса. 



 

Фрагментарност. Задъхан изказ. Бързо сменяне на блендата. Уж откъслечни истории, но част от цялото. Разхвърляни кадри, обединени в една лента, в главоломно препускащ филм. Как създава цялост и как успява да я удържи Джипи? Оста, около която кръжат основните и няколкото поддържащи истории, е периодично израстващото по страниците дърво, което обединява двете сюжетни линии – минало и настояще. Повторението на образи и изречения е друго ключово средство при изпълняването на тази нелека задача –  бензиностанцията, лицето пред огледалото и неговите думи: 

 

Ако една нощ момчето се сепне в съня си. Стане... И се види в огледалото... със страховете и провалите на бъдещия 50-годишен. "РАЗОЧАРОВАШ ВСИЧКИ". Ще умре. Ще повърне. 

 

Впечатляващ е визуалният език. Джипи демонстрира богат стилистичен обхват – черно-бяло и убити тонове, цветен и на моменти направо светещ акварел, традиционен комикс-стил,  трескави скици. Характерните за Джипи, ако съдим по "Земя на синовете" ("Жанет 45", 2016 г.) мълчаливи страници, в които единствено рисунките говорят. "еднаистория" е книга, която можем периодично да разлистваме и да съзерцаваме, без да има нужда да я четем.  


И колко крехък е съвременният човек, за разлика от предците си? В сюжетната линия на миналото войната провокира най-животинския акт на жестокост, с който обаче тогавашният човек, този отпреди сто години, някак се научава да живее. Който е длъжен да сложи на плещите си, за да оцелее и да се върне при семейството си. А в сюжетната линия на настоящето споменът за събитието от миналото е един от основните спусъци, които изстрелват правнука към лудостта, докато семейството му се разпада. 

 

И един ден, вече не на 18... То ще стане... Ще иде пред огледалото. В банята. И ще помисли. Ще помисли, че не е зле. Не е зле. Никак даже. В крайна сметка. И в крайна сметка ще си прости, за да го бъде. 



 

Вероятно на доста читатели ще им се стори, че двете истории бягат твърде много в своите си посоки и че останалите фрагменти допълнително разпръскват цялостта. Джипи отвръща на колебанията в прав текст: "еднаистория". Но всеки може да прецени сам, стига да е готов да потъне в хипнотичния свят на книгата, която се чете бързо – за около 30-40 минути. А най-хубавото е, че Джипи ни провокира да си доизмисляме и да сглабяме парченцата пъзел по нови и нови начини. 

***
"еднаистория" е в книжарниците и на booklover.bg





 


Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н