Литература Към рубрика

Из "Антена" на Сергий Жадан

 


Ако може да се каже, че в украинската литература някои писател или поет има статут на рок звезда, това безспорно е Сергий Жадан. Първо, защото освен автор на над десет стихосбирки и няколко книги с проза, той е и фронтмен на групата “Собаки в космосi”. Но най-вече заради неговия автентичен бунтарски дух и взривоопасната смесица от поетичност и хулиганство в текстовете му. Досега на български под марката на издателство “Парадокс” са излезли три негови книги – концептуалният сборник с разкази “Химн на демократичната младеж”, романът "Депеш мод” и стихосбирката “Антена” (2021 г.), от която са и стиховете в този брой. Жадан живее в Харков и до редакционното приключване на този брой продължава да е в града – да пише, да действа и да прави концерти по станции на метрото, с които да се опитва да повдигне духа на съгражданите си.

***
 
Дълго стоят на перона.
Не знаят – да се разделят ли или да си стоят,
не знаят за какво да си говорят,
с ръцете си що да сторят.
Черно и неподвижно небе.
Не остава нищо от дихания и словоизлияния.
Не остава нищо от допира на топлата материя.
Сърцето превърта малиновата кръв,
като река, която върти всичката вода на света.
И докато не изчезне черното небе,
докато има възможност да си споделят нещо поне -
стоят да се целуват на перона,
заедно с десетките бежанци,
заедно с десетките бежанци,
поне нещо да споделят,
нещо след себе си да оставят.
Страна на лошите новини,
нима с белите дробове
сама ще се излекуваш,
без чужда помощ ще се оправиш.
Целувай се с тези, които в нищо не вярват,
целувай се със загубилите мъжествеността си.
Подари им глътка кислород.
Подари глътка въздух
на тези,
които се задъхват.
 


***

Три години говорим за войната.
Научихме се да говорим за собственото си минало,
като включваме и войната.
Научихме се да кроим планове като имаме предвид
войната.

Имаме думи, за да изразим гнева си.
Имаме думи, за да изразим скръбта си.
Имаме думи, за да изкажем неуважението си.
Имаме думи за клетви, имаме за молитви,
имаме всички необходими слова,
с които може да разкажеш за себе си по време на война.

За нас е много важно да говорим за себе си по време на война.
Не можем да не говорим за себе си по време на война.
Смятаме за недопустимо да мълчим за себе си.

Всяка сутрин говорим за война.
Стоим пред огледалото и говорим за война.
Говорим с този, който виждаме пред себе си.
Мъдри думи.
Мъдри и убедителни.
Мъдри въпроси, мъдри отговори.

Всяка сутрин припомняме на всички броя загинали.
На обяд се радваме на слънчевите лъчи от прозореца.
На младата трева, която мъртвия камък пробива.
Вечер отново припомняме на всички броя загинали.

За нас е много важно да напомняме
на всички броя загинали.
За нас е много важно за броя загинали
да напомняме именно ние.
За нас е много важно за броя загинали
да чуят именно от нас.

Никому шанс не даваме.
Режем действителността с градинарска ножица,
даваме ѝ оценка, поставяме ѝ безнадеждна диагноза.

Три години раздаваме оценки.
Три години говорим, пред огледалото застанали.
Може да не се страхуваме да задаваме трудни въпроси.
И да не се страхуваме да получаваме неудобни отговори.

Само по-уверените в себе си
говорят за това високо.
По-малко уверените – тихо.
На броя загинали това
в никакъв случай не се отразява.
 
 
Превод от украински Райна Камберова
 

Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н