Литература Към рубрика

Сибирски тетрадки



Беше януари, когато той почина преди 15 години. Тази година пък се навършват 90 години от рождението му. Не че, за да оценим и да си спомняме творчеството ни трябват годишнини и специални кръгли числа. Има достатъчно текстове да ни припомнят за таланта, за духа, за погледа на Йордан Радичков. Има го и издателство “Нике”, което се грижи този пламък да не гасне. Новото сега, с което ни карат да освободим още малко място в библиотеката до другите творби от колекцията Радичков, са “Сибирски тетрадки”. В тях са събрани записките на автора от пътуването му до Сибир и за първи път можем да се докоснем до единствения запазен документ за творческия му процес, да надникнем в черновата, която има силата на отделно произведение. Този вълнуващ, нередактиран текст след това ще бъде синтезиран, за да се превърне в книгата “Неосветените дворове”. За чудесното оформление и илюстрациите пък се е погрижила София Попйорданова, а “Виж!” с удоволствие представя малък поглед из това специално издание.



Полярната звездата

Вероятно това е само една емоция, но си мисля, че всеки човек си има своята полярна звезда. Неговият дом, неговото семейство (приятели, врагове, отечество) - тази е звездата, която дава посоката и определя посоката на моята душа. Онзи , който е загубил своят вътрешен ориентир, звездата ( ..........) на своя живот, става скитащо тяло. Тази звезда е не само посока тя е и надеждата за човека, сладка и топла .....на неговия живот. (Улавям се, че на север твърде често употребявам топло, топлина, огън, слънце, природна пищност или топло небе. Небето - това е самият бог над човека – и когато то е топло, чувстваш, че сам бог те сгрява под своята закрила; когато това небе е студено, чувстваш, че сам бог (природата) е студен и неприветлив към твоя бит...Има и хора, които събуждат подобни усещания, както тези небеса.



***

Легнал в ъгъла видях още шаманския бог; той седеше и люлееше краката си, гледайки разсеяно спящите. “Буден ли си - попита ме той, “буден съм”. “Тогава ще си вървя. Бог трябва да идва само в съня на човека, защото бог простира любовта си само върху спящите и върху мъртвите. Бог обича онези, които заспиват вечния сън”. Не знаех, но си представих любящия бог и  реших в себе си, че не се нуждая от неговата любов. Той ми каза още, че един буден е достатъчен и се плъзна по полегатите стени на жилището. Кучетата го изпратиха с прозявка. /Кучетата са едни от малкото животни, които се прозяват – белег на скука и леност – мисля, че това са научили от човека, както и покорната преданост./



***

Не зная дали юртата е кожа на небето или небето е кожа на юртата; във всеки случай те си приличат. Уверяват ме, че човешкото жилище трябва да е отворено към небето, за да могат хората да виждат бога и бог да може да ги вижда. Грехът на човека отвъд тундрата се състои в това, че отделя небето и слънцето от себе си с таван. През този прозорец жителят на тундрата наблюдава слънцето и луната, полярната звезда, северното сияние. В една от нощите на моя живот аз лежех в юрта под самата полярна звезда. Еленовите кожи ме топлеха, огънят догаряше, еленовъдите спяха. Облаци скриха няколкото звезди, заваля сняг (.......... през деня и вечерта и почна да се сипе в отвора. Огънят го топеше и жилището продължаваше да бъде топло. Навън през тънките стени от кожа се чуваха стъпки на елени, тракане на рога ( от допира и ударите), прозявка на кучета. /Често можеш да срещнеш из тундрата еленови рога. Тук са били становете на еленовъдите, тук те са колели животните, оставяйки в тудрата огромните им рога./


илюстрации: София Попйорданова


Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н