Литература Към рубрика

“Между страниците" през май


Преди два месеца заедно със сайта 
Booklover.bg поставихме началото на нова съвместна рубрика със заглавие“Между страниците”. С нея всеки месец ви предлагаме 10 субективно подбрани от нас заглавия от каталога им, на които сме хвърлили око и в които бихме заровили поглед и съзнание във всеки един удобен за това момент.

Освен от кураторския поглед в подбора и удобството да сте на един клик разстояние от книгите, които Booklover предлага, сайтът има и още един голям актив - рецензиите, които поръчва на различни журналисти, писатели, поети, преводачи, издатели или просто добре познати страстни читатели, които те записват във видео формат специално за Booklover. Затова и следенето на видеоканала им в YouTube е полезен навик, когато искате да спестите време в първите стъпки към дадено заглавие или пък просто имате нужда да сверите собствените си впечатления след прочитането му.

Ето на кои 10 заглавия сме се спряли през май. Подредбата им е единствено по азбучен ред и отново сме се изкушили не само от съдържанието, но и от визуалното им оформление.

 “ГОДИНАТА НА БЯГСТВАТА” от Санджив Сахота
Издателство: ICU
Превод от английски: Надежда Розора
Илюстратор: Люба Халева

През май изборът ни от книги ни отвежда на няколко пътешествия. Може би защото свързваме пролетта с повечето нови възможности за нови дестинации, хора, срещи и открития, но обстоятелствата са такива, че все пак ни се налага да свием логистичните си трептения. В случая потегляме на пътешествие с четиримата герои на родения в Англия с индийски корени писател Санджив Сахота - трима млади мъже и една жена, които се озовават заедно по пътя си от Индия към Англия. В една разпадаща се мизерна къща в Шефилд те се надяват да поставят ново начало - да помогнат на семействата си, да се погрижат за бъдещето си и да избягат от миналото, без да подозират какво ги очаква. 

Критиката определя "Година на бягствата" като неимоверно амбициозен и въздействащ роман за новите начала и цената, която сме готови да платим. "Можете само да се оставите – с наслада – на неговото въздействие", допълва още за него Салман Рушди и има защо да му се доверим. Освен това книгата на родения през 1981 г. Сахота е носител на наградата "Анкор" от 2015 г. за най-добър втори роман, Европейската награда за литература (2017) и попада в краткия списък за наградата „Ман Букър“. През 2018 г. той е избран и за член на Кралското литературно дружество в рамките на инициативата „40 автори под 40 години“, а от две години преподава и творческо писане в Дърамския университет - все добри знаци, че това е четиво, на което да се обърнем внимание. 

Книгата може да откриете ТУК.

 “ГОДИНА НА МАЙМУНАТА” от Пати Смит

Издателство: “Лист”
Превод от английски: Надежда Радулова
Оформление: Милена Вълнарова
Името Пати Смит говори само за себе си. Легендарна певица (с 11 издадени албума зад гърба си), художничка, поетеса и писателка, която мнозина си позволяват не без причина да наричат Кръстницата на пънка. "Година на Маймуната" е нейният романизиран дневник, който се появява за първи път на книжния пазар в САЩ през 2019 г. и само две години по-късно той е вече в ръцете на българските читатели в превод на Надежда Радулова и издание с твърди корици. В него са събрани 17 истории, в които Смит разказва за хора, места и случки, белязали душата ѝ. Така читателите влизат в мотела на сънищата, попадат на един кръстопът с Марк Аврелий, Антонен Арто, Белинда Карлайл, Мартин Шийн, Сам Шепърд, Роберто Боланьо и много други фигури. Почти като в неин албум, в който обаче музиката звучи сякаш между редовете. Сред историите попада и разказ за раждането на романа "Онзи в мен" от драматурга Сам Шепърд, на когото Смит помага с редакцията.

Книгата може да откриете ТУК.

 

 “ДЕНЯТ, В КОЙТО ПАСТЕЛИТЕ СИ ТРЪГНАХА” от Дрю Дейуолт
Издатлство: “Хермес”
Илюстрации: Оливър Джефърс

Това е малка книжка с много цвят и заряд да ви усмихне. Неслучайно е определяна като книжен феновем, който успява да се задържи над 300 седмици в топ 10 на New York Times. Онова, което я прави симпатична не само за малките читатели, но и за техните родителите, е съчетанието между забавния поглед към тайния живот на пастелите, но и умилителния начин, по който един от най-популярните съвременни илюстратори Оливър Джефърс я представя в образи, които сякаш идват от детската ръка. 

Историята започва с Дънкан, който просто иска да рисува, но вместо пастели, в кутията им намира купчина писма, с които всеки един от тях му обяснява надълго и нашироко защо си е тръгнал. Червеният е супер изморен от всички пожарни, дядо коледовци, ябълки и цветя и моли за почивка. Бежовият се чувства пренебрегнат заради кафевия, белият изглежда депресиран, че никой не иска да го използва върху лист със същия цвят, жълтият и оранжевият водят шумен спор за това кой от тях е цветът на слънцето, а розовият благодари на сестрата на Дънкан за принцесата, за която я е използвал, но настоява да не бъде приеман като момичешки цвят. Всичко завършва добре с едно прекрасно и креативно решение на проблема, а въображението на всички, докоснали се до книгата, е получило нов отскок и нов поглед към света и живота не само на пастелите, но и на всичко около тях. 

Книгата може да откриете ТУК.

“ДРАКОНЧЕТО РИНТИ” от Доника Ризова
Издателство: “Мармот”
Илюстратор: Мира Мирославова

Тук се хващаме за книгата отново покрай познаването на работата на илюстраторката Мира Мирославова, която вече натрупа толкова чудни детски книги в биографията си, че всяка следваща е нов празник. След няколко принцеси и приключения на "Лиско", този път тя вдъхва визуален живот в разказа на Доника Ризова и нейното драконче на име Ринти, което живее в скалите над старинното градче Банялбуфар и много обича спагети и ябълки. Освен това умее и някой други чудновати неща като да играе плейстейшън, да учи пауни да бият дузпи, да гаси пожари и да пали такива. Най-много обаче обича своя приятел - момче на име Грег, което вярва на сърцето си и така вижда невидими за възрастните неща.

Книгата може да откриете ТУК.


“КРАЙ НИКОЙ ПЪТ” От Мия Коту
Издателство: “Жанет 45”
Превод от португалски: Даринка Кирчева
Оформление: Люба Халева

За първото си издание с разкази на български Мия Коту избира не един, а два сборника: "Край никой път" и "Наниз от мъниста" – поместени от "Жанет 45" в един общ том, който е 27-и в поредицата "Кратки разкази завинаги". Изданиетото ни пренася сред събития, пейзажи и притчи - една жена отлита с пеликаните, друга услужва с плача си, мъж загребва с веслата си небето, друг разхожда риба на каишка, дете се сгушва в обувка, а друго мечтае да остарее час по-скоро. 

Антонио Емилио Лейте Коту, известен като Мия Коту, се ражда през 1955 г. и отрасва в Бейра, в семейството на „португалски емигранти“. Баща му е поет, а майка му разказва истории. Фактът, че е мозамбикски писател, но е бял и носи женско име, го е поставяло в сложни ситуации, отбелязва издателят Манол Пейков. Животът му е колоритен сам по себе си. Първо следва медицина, после работи като журналист, а след това се отдава на биологията и понастоящем ръководи предприятие за оценка на въздействието върху околната среда, занимава се с преподавателска и научноизследователска дейност. Определя се като „щатен биолог и писател в свободното си време“. Именно онова, което върши в свободното си време, му печели определението на Le Figarо като "императорът на португалския език", докато Boston Globe заявяват че той не толкова размива жанровите и стилистичните граници, колкото ги взривява. 

Книгата можете да откриете ТУК.
Видео ревюто на “Край никой път” от Цвета Цветанов и Мария Косса:

 


 “ЛАВЪР” от Евгений Водолазкин
Издателство: “Панорама”

Превод от руски: Антония Пенчева
Оформление: Капка Кънева
„Лавър“ на Евгений Водолазкин (род. 1964) е една от най-успешните руски книги на десетилетието и първи превод на автора на български. Главният герой в нея е средновековен лекар на име Арсений, който лекува болните от чума и ранените, бедните и страдащите. Неисторическият роман сякаш пренебрегва времето и конкретни негови отрязъци, което се допълва от смесването на езика - църковнославянския с този на днешния ден и жаргонния с канцеларския. Основният въпрос в него обаче е дали саможертвата и любовта са способни да спасят човешката душа?
Книгата може да откриете ТУК.
Видео ревюто на Красимир Лозанов за книгата:


 “НА ПЪТ” от Мила Янева - Табакова 
Самиздат
След успеха на изключително симпатичната и някак лична визуална книга "Сувенири" Мила Янева - Табакова отново ни отвежда на едно акварелно пътешествие, но този път още по-обширно. Тук думи съвсем отсъстват, но именно липсата им подсилва усещането за пътуване с най-близките, когато сякаш няма нужда от изричане на взаимното преживяване. Пътуваме с различни средства и по различни повърхности - път, релси, вода, небе, ползваме различни средства - кола, лодка, самолет, влак, автомобил или пеша, но освен мястото, до което те ни отвеждат, основен герой е самият процес на пътя... светлините на тунелите, раздърпаните силуети на полетата и горите край пътя и как те са неразривна част от цялото преживяване да стигнеш от едно място до друго.  

Книгата може да откриете ТУК.

 

"ПИСМО ДО ДЪЩЕРЯ МИ" от Мая Анджелоу

Издателство: "Лист"

Превод от английски: Христина Керанова

Корица: Мила Янева - Табакова

Благодарение на издателство "Лист" поклонниците на Мая Аднжелоу в България продължават да се множат. След издаването на автобиографичните "Аз и мама и аз" и "Знам защо пее птицата в клетка" всички, които жадуват за още от нейните благи, но същевременно болезнено точни слова, могат да получат още от "Писмо до дъщеря ми". Тази колекция от есета, стихове и поздравителни адреси е към всички. Както Анджелоу пише приживе: "Родих едно дете, син, но имам хиляди дъщери. Вие сте черни и бели, еврейки, мюсюлманки, азиатки, испаноезични, индианки и алеутки. Вие сте дебели и слаби, хубави и обикновени, хомо- и хетеросексуални, образовани и неграмотни и аз говоря на всички вас. Ето моя дар за вас.“ Писателка, поет, активист, Аднжелоу има множество лица - тя е тя е първата чернокожа кондукторка в трамвай, първата чернокожа жена режисьор, преподавателка в университети, писателка, поетеса. Има 7 автобиографични книги и ако все още не сте се докоснали до думите и истории на тази огромна за словото и борбата за свобода и равноправие жена, която Бил Клинтън нарича "национално богатство", Опра Уинфри определя като своя духовна майка, а Барбара Стрейзънд за свое вдъхновение, то това е третата поред възможност да го сторите на български.

Книгата може да откриете ТУК.


“ПРЕДЕЛ НА ЗАБРАВАТА” от Сергей Лебедев
Издателство: “Кръг”
Превод от руски: Денис Коробко
Оформление: Албена Лимони
"Предел на забравата" е сякаш безпределна книга, в която едно дете расте в сянката на мрачна фигура - сляп старец, който пази тайната за миналото си, а след време, като пораснал вече мъж, същото това дете потегля на пътешествие, за да я открие. Това е дебютният роман за родения през 1981 г. в Москва Сергей Лебедев, който е преведен вече на 15 езика и преди пет години Wall Street Journal го поставя в списъка си с десетте най-добри преводни книги за годината. "Гардиън" пък поставят автора в наръчника си за най-добрата литература, с която да разберем съвременна Русия. Именно пред британската медия авторът казва кратко и ясно: "В Русия новото зло се корени в старото зло." Затова е интересно да погледнем към "Предел на забравата" като нов ракурс към съдбата на заточениците в Далечния север по времето на комунизма чрез потъване в мрачните галерии на рудниците, поглед отдолу, отзад, през очите на невинния, омърсен косвено, заразен от злото като дете. "Роман за мрака, маскиран като безкрайна бяла ледена пустиня", допълва още анотацията. 

Книгата може да откриете ТУК. 

“ПЪРВА ЛИНИЯ” от Андреа Попйорданова
Самиздат
Това е третият повод за пътешествие, който избираме от Booklover и отново е илюстративен. Представянето на книгата на Андреа Попйорданова трябва да започне с едно важно уточнение, взето от Bulgarian Property Services: “По отношение на имотите по морето е необходимо да се направят няколко важни уточнения. [...] Съществена разлика има между имот с морска гледка и имот на първа линия. Терминът “първа линия” означава, че сградата е построена в непосредствена близост до плажната ивица и няма никакви други постройки между сградата и морето, така че нищо не пречи на прекия морски изглед от който и да е етаж на сградата.” 

В своята "Първа линия" Андреа Попйорданова разказва с картини за една разходка в отсечката от северния до южния край на залива на Слънчев бряг, движейки се само по бреговата линия. В нея намират място 62 басейна с гледка към морето и всякакви елементи от пезайжа в реда, в който се появяват по време на разходката и в които сякаш успяват да се вместят няколко епохи. Освен басейните, разположени на метри от морската вода, има плакати с изкушаващи панорами към морето, златист пясък, множество артефакти, скулптури, над 300 вида изкуствени и естествени палми, мини-голф игрища с фонтани, алпинеуми, колони, тераси, арки. На някои места се появяват и текстове - рекламни аносни на хотелите, които обещават екзотика, лукс, почивка, незабравимо лято, но не и онова, което всъщност е видно от разходката. 

Книгата може да откриете ТУК.

***
За тези и още много интересни заглавия за деца и възрастни посетете Booklover.bg, а видеорецензиите им следете в техния YouTube канал

Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н