Литература Към рубрика

ВСИЧКИТЕ НАШИ ТЕЛА



“Кратките истории свършват неочаквано, могат да са смешни и абсурдни, да са резки и несигурни, лични и дистанцирани едновременно”, казва “накъсо” Георги Господинов в обяснението на краткостта в последната му книга с нова проза “Всичките наши тела”. “Едноминутни новели ги нарича Ищван Йоркен и това е едно от най-точните им определения”, допълва още писателят. Дори на корицата като някакво предупреждение стои уточнителното "свръхкратки истории". Действително са кратки, но с толкова дълготраен послевкус, с толкова дълбочина и широта за емоции и размисъл. Този стил не е нетипичен за Господинов. От “Лапидарност” насам почти няма книга с неговото име, която да бяга далеч от краткостта. Тя присъства дори в свръхизвестния му роман “Физика на тъгата”, но и той самият смята “Всичките наши тела” за свой дебют в жанра. Има истории, които рядко надскачат страница, но има и такива, които са разгърнати в едно-единствено изречение от няколко думи. Помолихме го да ни изпрати къс от тази вълнуваща краткост и ето какво получихме:


До вратата
 
С времето разбираш, че единственото, което можеш да направиш, е да утешиш. Преди да си отиде баба ми, стопила се вече, стискаше ръката ми и викаше, чудна работа, живее ми се още, утре ще издоя малко мляко от козата да пия. Козата беше умряла преди 20 години, а баба ми не беше ставала от 6 месеца… 
Като малък, когато ме беше страх да заспя в тъмното, протягах ръка от моето легло, тя протягаше ръка от нейното, стаята беше тясна, и този мост пропъждаше страха ми. Все едно се изпращахме донякъде хванати за ръце, докато минем страшното, после ме пускаше в съня. 
Сега можех само да й върна жеста. В съня и смъртта всеки влиза сам, но до вратата е добре да си с някой. 
 
 
Такъв край
 
След години, стари и побелели, седят блажени на слънце пред една бяла къща с турскосини прозорци. Тя му рецитира тихо единствените стихотворения, които са останали в паметта й. Той слуша с леко отворена уста, повтаря отделни редове, на места се радва като дете, другаде плаче. Опитва се да отгатне от кого са.
И двамата вече не помнят, че стихотворенията са негови. 



Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н