Хора ГРАДСКИ ХОРА Към рубрика

МАРИЯ

 

Мария е градски човек, когото неведнъж сме засичали из горите тилилейски на софийските улици. Държим я на мушка от момента, когато видяхме нейната суперготинокосмическобруталнояка книга, от която разбрахме, че тя е една от любимите ни мечки в бърлогата на българската илюстрация. Най-хубавото е, че няма никакво намерение да изпада и за момент в зимен сън.

 

Добре, сега ще си поговорим за мечки… Опа… Ъ-ъ. Тоест за теб. Ще ни се представиш ли с три съществителни, три прилагателни и един глагол?


Няма да мога да се представя през такава формула, но се сещам за една гатанка:
Бели мухи долетяха,
Слънце пекна, те измряха.
Отговорът е – снежинките.

 

Кои са твоите любими градски хралупи през зимата и лятото?


Любимите ми хралупи са книгите, театърът, пътуването, разговорите...Това са места, на които намирам убежище, територия, която не се влияе от географско измерване. Там се чувствам добре по всяко време на годината.

 

Доколкото виждаме, не спиш зимен сън. С какво се занимаваш сега?


Един от конкретните проекти е моята поп-ъп картинна книга, която подготвям от две години. След като приключих работата по самата книга, започна един дълъг процес по издаването ѝ с различен вид подводни камъни по пътя. Въпреки това първичният импулс е толкова силен, че винаги успява да ме върне обратно и да продължа работата. През 2016 г. се очаква книгата да бъде издадена от „Точица“ - един от малкото острови за издания с по-специфичен характер. Тя е част от серия от три книги, всяка от които е с особености в полиграфията и илюстративната характерност. Те също са готови проекти на макет и са от предстоящите неща в списъка.

Началото на април ще се състои един от най-големите ежегодни панаири на детската книга в Болоня, Италия. Това е едно от най-важните международни прояви, свързани с детското книгоиздаване, както и място на вдъхновение, срещи и различни възможности. Тази година участвам в панаира и с нетърпение очаквам да отида на място и да се срещна с цялата магия там.

 

Харесва ли ти работата в издателство и нямаш ли понякога проблеми с ловците - редакторите, коректорите и изобщо с цялата машинария на работата в издателство?


Възприемам работата ми в издателството като период на техническо осъвършенстване. Чувствам я като ритъм, в който не съм влизала преди това. Тъй като е издателство с печатница, мога да видя процеса по създаване на книгата от начало до край. Ако си представим, че е гора, до момента не съм срещала ловци, нито капани. Знам, че ще я премина в даден момент и ще попадна на друго място.

 

Ще ни кажеш ли най-сетне с какво мечките те привличат толкова силно?


Мисля, че те са обвивката на нещо неназовимо, което всеки кръщава по някакъв начин. Не знам от къде се появиха, но не искам да си тръгват, нито аз да ги оставям. Все пак няма да им се сърдя, ако си отидат. Засега живеем интересен живот, държат ми въображението в действие, което ми харесва. Те са добра компания.

 

 

Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н