Хора В КАДЪР Към рубрика

БЕЛА БЕНОВА

Писането,фотографията и пътуванията са най-големите страсти на Бела Бенова. В дебютната си книга – „По пътя на пулсиращата светлина”, тя съвсем успешно ги съчетава. Книгата описва велопътешествието на Бела по българските морски фарове, които й разкриват стъпка по стъпка своите тайни. Тя продължава да пътешества и да запечатва с обектива и словото си своите впечатления и до днес, а наскоро от печат излезе и втората й книга – „Врати”.

 

Съвсем скоро представи в Бургас твоята книга, посветена на фаровете. Разкажи за тези, които са изпуснали възможността да присъстват, повече за нея. 


„Пътят на пулсиращата светлина” е преди всичко пътепис, защото разказва за едно велопътешествие, което осъществих с няколко приятели през лятото на 2007 година. От друга страна тя е силно автобиографична, разказва всичко през моя собствен поглед, като не спестява съвсем лични моменти, емоции, споделяне дори на ситуации, които не ме представят в най-добра светлина. Едновременно с това книгата може да се приема и като списък на всички български навигационни светлини с основната информация за тях – навигационна и донякъде историческа. И не на последно място като наръчник на велосипедния пътешественик.

  
Откъде мина това твое първо велопътешествие, което си описала в книгата?


То започна от северната ни граница с Румъния – Дуранкулак, и приключи на Резово на южната ни граница с Турция, като изминахме цялото разстояние по крайбрежието възможно най-близо до морето, за да можем да видим фаровете. Едно място по този маршрут изпъква със сигурност и това е нос Емине.


Откъде идва твоят личен интерес към фаровете?


Аз съм от Варна, израснала съм гледайки светлината на фара на Галата от балкона с дядо ми, който ми обясняваше за какво служат фаровете, как показват пътя на корабите, и сме брояли не веднъж светлинния сигнал с него. Така че предполагам, че от най-ранно детство се е запечатала някаква любов към този символ, макар тогава да не съм осъзнавала толкова символа. След това всичко стана съвсем случайно, просто една хрумка да ги посетя, да видя колко фара има в България. И оттам нещата станаха изведнъж много сериозни и по-задълбочени като интерес и познание. 
 
На какво е символ за теб фарът?


За мен лично е символ на морето най-вече, на пътуването, на завръщането у дома, на една цел, която трябва да ни води.


Кой от фаровете по нашето Черноморие най-много те впечатли със своята история?


Най-впечатляващо, може би защото беше първото ми посещение на същински фар, е на нос Галата и то във фара, с чиято светлина съм израснала. Това е така нареченият „стар” фар на Галата. Настоящият действащ фар е една много модерна конструкция от 21 век, като това поставя в много особено положение стария фар, защото той е в зоната на разлома и може всяко следващо силно свлачище да го прибере обратно в морето. Сградата е много интересна, бидейки достатъчно стара, представлява интерес и чисто като архитектура. А позицията й на самия нос, буквално в последните метри на земята над морето, я прави доста приключенска. Когато влязохме вътре, имахме перипетии по пътя и фаропазачът, дежурен тогава – Трифон Трифонов, който понастоящем мога да нарека приятел, се наложи с чук и други интструменти да отваря люка, защото там никой не бе влизал от години. И беше едно такова усещане за приключение, за връщане към хубавите детски филми, с които също съм израснала и за които съм мечтаела някога да бъдат реалност в моето детство. Сбъднаха се, макар и не съвсем в детството, да съм на едно такова специално място, на което не всеки може да бъде.


Продължаваш ли да правиш такива пътешествия?


Да. От 2007-ма година досега всяко лято с някои от участниците в първото пътешествие или пък с хора, с които в последствие се запознах и се запалиха по идеята, правим такова пътешествие. Винаги е по крайбрежието, винаги е по фаровете и винаги е на колело. За момента държавите са в Европа, по-близо до България, но се надявам за 10-годишния юбилей на пътешествието да изберем една по-далечна дестинация и да я осъществим.

 

Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н