Хора В КАДЪР Към рубрика

МАРИЯ ВАСИЛЕВА

Мария Василева е куратор и критик, който с годините е доказал мястото си в поддържането и представянето на съвременното изкуство у нас. Завършва изкуствознание в НХА, след което специализира в Музея за модерно изкуство в Ню Йорк. Член - основател е на Института за съвременно изкуство - София, между 2003 г. и 2015 г. - главен уредник на Софийска градска художествена галерия, където инициира създаването на отдела за съвременно изкуство и фотография, на проекта “Място за срещи” и наградата “БАЗА”. През 2010 г. основава и управлява Фондация „Едмонд Демирджиян“, чиято цел е изучаване и популяризиране творчеството на художника, както и подпомагането на млади таланти.
 
КАКВО ОЗНАЧАВА ДА БЪДЕШ КУРАТОР?
Да бъдеш куратор означава да визуализираш проблеми, състояния и мечти; да улавяш лични и обществени зони на травми и радост и да се опиташ да ги дискутираш чрез произведения; да познаваш и цениш изкуството, за да разкриваш скритите му страни; да разширяваш границите на свободата, като се позоваваш на смелите, нестандартни и новаторски настроени художници, за които невъзможното не съществува; да балансираш авторските амбиции и интереси с твоите лични и с тези на зрителя; да не подценяваш историята, но най-вече да се целиш в бъдещето; да държиш под око всичко, което се случва и да свързваш локалното с глобалното; да имаш позиция и да разбираш историята на изкуството като част от голямата картина; да умееш да общуваш и формулираш ясно идеите си; да си независим и да имаш чувство за хумор.
 
Красимир Терзиев, Онзи погледкойто нещата ни връщатгледайки през нас, галерия Юзина, София, 2016, куратор: Мария Василева, снимка: Красимир Терзиев.
 
КОИ ФАКТОРИ ВЛИЯЯТ НАЙ-СИЛНО НА РАБОТАТА ВИ?
Със сигурност ме зареждат срещите и разговорите с художници, писатели, музиканти, режисьори; гледането на изложби, филми, четенето на книги, слушането на музика, пътуванията и хубавата храна. Това са положителните инспирации. Опитите за конфронтация и саботаж едва ли могат да повлияят на работата ми. Тъй като сме самонаправили се куратори, устояваме на всякакви бури. Не може да ме уплаши нито да пренеса постамент или телевизор, нито да продължа да работя, независимо от враждебната среда. Вътрешната убеденост е най-важният мотив.
 
Калин Серапионов, Choose Training, Contemporary Space, Варна, 2014, куратор: Мария Василева, снимка: Калин Серапионов
 
КОИ СА НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ВЪВ ВАШАТА ПРОФЕСИЯ?
Не знам дали това е предизвикателство или същност на професията – да съчетаваш прекалено много различни умения в едно. Ние сме и историци, и критици, и мениджъри, и пи-ари, и продавачи, и лобисти, и техници, и носачи, и писачи… Но, за да си добър куратор трябва преди всичко да си визионер и водач. А това не се отдава всекиму.
 
КАКВИ СА "ЗАКОНИТЕ" ЗА ЕДНА ПОЛЗОТВОРНА ВИЗИТА В ГАЛЕРИЯ?
Надявам се да няма закони. Това е свободна територия, в която и тялото, и духът трябва да се чувстват леко и да се реят безметежно. Вероятно е необходимо да се отдели време, да се почувства, помисли (в този ред). В този контакт не бива да има нито страх, нито плахост, нито почитание. Човек трябва да цени удоволствието от собствения си избор. Харесването не е задължително, но да си отваряш сетивата малко повече, отколкото си свикнал, е препоръчително.
 
Сашо Стоицов. Пробив, Национална галерия, 2016, куратор: Мария Василева, снимка: Борислав Чернев
 
КАКВИ СА СЕГАШНИТЕ ТЕНДЕНЦИИ В ПРОГРАМИРАНЕТО НА ЕДНО ГАЛЕРИЙНО ПРОСТРАНСТВО?
Има много типове галерии – частни, държавни, комерсиални, некомерсиални, pop-up галерии, галерии тип магазини, алтернативни, класически и т.н. В общи линии критериите остават постоянни – пространството да има своя политика и лице. В България сериозните галерии не могат да си гледат собствената работа, защото трябва да запълват пробойните на художествената сцена, т.е. да изпълняват неприсъщи за тях функции. А това положение се дължи на пълното отсъствие на държавни институции със съвременно мнение и позиция, както и на все по-хилавата образователна система. Нагърбването с много задачи е позитивно, но от един момент нататък размива нещата.
 
КОЯ ГАЛЕРИЯ/ИЗЛОЖБЕНО ПРОСТРАНСТВО ВИ Е ВПЕЧАТЛИЛА НАПОСЛЕДЪК И ЗАЩО?
Тези, които ме впечатляват, го правят от доста години – постоянството е важно. Това са Sariev Contemporary, Пловдив, Contemporary Space, Варна, галерията на Института за съвременно изкуство – София, One Night Stand на Иван Мудов, галерия Ракурси. Това са много различни проекти, но всичките си приличат в едно – не се задоволяват със ситуацията и се опитват да я „изтеглят“ напред и нагоре.
 
 
 снимка: Георги Величков за "Виж! София"
 
 
 

Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н