Хора В КАДЪР Към рубрика

ВЕНЕЛИН ШУРЕЛОВ

 
За Венелин Шурелов е трудно да се говори в кратък формат. Просто има толкова много за казване и изброяване, че е невъзможно. Неизброими проекти, които надскачат стандартните форми, събрани в множество самостоятелни и общи изложби, фестивали, инсталации, видео творби, анимации, награди от света и у нас за тях и не на последно място театър под формата на пърформанси, костюми и сценография. Една от последните постановки, които дължат облика си на неговия талант и способност буквално и преносно да изобретява не само среда, но и размисли и страсти, е “Корабът “Нощ”. Той обаче ни разказа и за свършеното наскоро заедно със студенти в САЩ, както и за няколко други проекта под шапката на неговия SubHuman Theater.
 
 
 
КОЙ Е ПРОЕКТЪТ ОТ ПОСЛЕДНАТА ГОДИНА, КОЙТО ВИ ПРЕДИЗВИКА НАЙ-СИЛНО И С КАКВО? 
 
Безспорно това е проектът Post-Everything, който направих в университета Таусън, САЩ. Бях поканен като гост-лектор за около месец с уговорката да работя с шестима студенти в една експериментална магистърска програма. Срещнах изключителна мотивация на студентите и много добри условия за работа. Предизвикателството се състоеше в много неща, като се започне от непознатата среда, кратките срокове, хилядите неизвестни, режисьорската ми позиция, отговорността за създаване на тема и структура - достатъчно категорични и смислово изведени, но същевременно оставящи място за креативност на останалите участници.
 
 
 
 
КАКВО ПРОВОКИРА СЪЗДАВАНЕТО НА СЦЕНОГРАФИЯТА - ТЕКСТЪТ, РЕЖИСЬОРЪТ, ГЕРОИТЕ, АКТЬОРИТЕ, ВИЕ? 
 
Всяко от изброените неща може да те провокира, но и ограничи. На сцената остава това, което успее да се пребори за правото си да съществува. 
 
 
КОИ СА НЕЩАТА, КОИТО ВИ ДАВАТ СИЛИ И ВДЪХНОВЕНИЕ? 
 
Разходките в гората ми дават сили, а вдъхновението мисля, че е нещо, което човек носи със себе си винаги и навсякъде. Оскъдните “горски сили”, които си набавям, са всъщност хармонизиращи сили. Те поддържат баланса с обкръжаващата среда и смиряват егото. Понякога си набавям и друг вид сили. Бих ги нарекъл цивилизационни. Те се активизират от чувството за несправедливост, желанието за компенсация, нагона за създаване, състраданието, преследването на смисъл и самоосъзнаване.
 
 
 
 
С КАКВО ВИ Е ТРУДНО ДА СЕ БОРИТЕ? 
 
С времето. Давам невероятен отпор, но губя, разбира се.
 
 
КОЯ Е ПИЕСАТА, КОЯТО МЕЧТАЕТЕ ДА НАПРАВИТЕ? 
 
Честно казано, не съм голям почитател на пиесите. Добрите драматургични текстове винаги са ми изглеждали като произведения сами за себе си, затворени в собствената си съвършенна структура. Непонятен ми е парализиращият страх от тематичната постановъчна работа сред мнозинството режисьори в България.
 
 
КОИ СА СВЕТОВНИТЕ ИМЕНА В БРАНША, КОИТО СЛЕДИТЕ С ИНТЕРЕС? 
 
Не бих казал следя, но интерес имам към Ян Фабр, Ромео Кастелучи, Римини Протокол. Същинският ми интерес обаче винаги е бил насочен към периферията, а не към мейнстрийма. Струва ми се, че списъкът със световно неизвестни, но изключително вдъхновяващи автори ще е твърде голям за това интервю.

 

 

 

Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н