Хора В КАДЪР Към рубрика

ВИЛИ СТОЯНОВ

 

Велислав Стоянов е тромбонист, част от Брас Асоциация и създател на BrazzVilliDJ. Заедно с колегите си възраждат позабравената у нас традиция на духовите оркестри. Поговорихме с него за музиката и интересната му семейна история. 

 

Как се събрахте в "BrazzVilliDJ" и как работите в толкова голям екип? 

 

Много лесно. Аз се изживявам като директор, нареждам какво трябва да се случи и то се случва. Това в кръга на шегата. Това е първият проект, който аз движа изцяло, и преди да го направя се замислих с кои хора искам да работя. И го направих с музикантите, с които съм най-близък и най-много работя. Така се оформихме като духов оркестър с трима барабанисти. Понеже сме и много близки, работата върви лесно и много весело. 

 

Възраждате една позабравена форма – духовият оркестър. Защо се захванахте с тази задача? 

 

България е имала много хубави традиции в тази област. Във всеки един град в миналото е имало духов оркестър. Във всяко училище също. Аз самият започнах да се уча да свиря на тромбон в училищен оркестър. И помня вдъхновението и заряда, който този вид състав дава. Защото, както знаете, с духов оркестър се тръгва на война. Въобще там екзалтацията и емоцията са много силни. И събуждат хубавия дух в хората, а  навремето и патриотичния. Духовите оркестри в миналото, освен тези, които са изпълнявали маршове, са седели в беседката в почивните дни и са акомпанирали на вечерните разходки на хората. Свирели са валсове, оперетни мелодии, стари градски песни, хора, ръченици. Била е една много шарена и цветна картина. И на мен ми се струва, че това нещо има място и днес. Да не говорим, че по целия свят то не умира, хората си пазят традициите. На нас много ни се иска по някакъв начин да я пазим и да я държим жива и тук тази традиция.

 

Ти самият си започнал да свириш в духов оркестър в училище.  Имат ли роля такива формации в образованието на децата днес? 

 

Имат, разбира се. Много е полезно от гледна точка на това, че децата пряко се занимават с музика. Не учат само суха материя, а се занимават и с инструмент, те самите участват в музикалния процес, което дава предпоставка  да останат с уважение към тази част от живота и изкуството. 

 

А как ти се увлече по духовата музика? 

 

Моето увличане не беше съвсем увличане. В началото беше по-скоро невъзможността да стоя повече от половин час на пианото. А бяхме решили, че ще кандидатствам в музикално училище. С пиано нямаше да стане и ме заведоха при тогава доцент, а сега професор Димитър Момчилов, той също е от Бургас, който преподаваше в читалище „Пенчо Славейков“ и в Музикалното училище. В читалището се помещаваше младежкият духов оркестър „Ален Мак“. И в момента, в който малко се научих да свиря на тромбон и ме приеха в Музикалното училище, започнах да свиря в този оркестър. Тогава бяха 100 човека в оркестъра и още помня ентусиазмa, който ме обземаше, когато „гръмнеха” тези духови инструменти и барабаните.  

 

Произхождаш от музикално семейство - дядо ти е Йосиф Цанков. Използваш ли неговата музика в работата си? 

 

В проектите, в които работя, с  моите колеги се опитвам да правим произведения от неговото творчество с различни състави и в различни стилове. Защото аз си мисля, че е мой дълг към него да направя така, че музиката му да живее. С BrazzVilliDJ правим един много пънкарски вариант на „Страстно обичам жените“. Има един много хубав инструментален аранжимент на Мишо Йосифов пак за BrazzVilliDJ на „Когато Луната изплува“. С „Тумбаито“ Калин Вельов пожела и направихме „Приказка“, която се получи изключително красиво. Със Sentimental Swingers направихме „Недей тъгува“ и едно старо и неизвестно парче на дядо ми „“Недей, недей“. Със секстета на Мишо Йосифов направихме „Керванът“ и се получи едно доста добро изпълнение. Лека полека правим различни неща. Невена Цонева направи „Повей ветре!“. Смятам, че съумявам да направя нещичко за неговата музика и неговата памет. 

 

Брас Асоциация стои и зад проекта „Brazzobrazzie”.  С какво се отличава този фестивал на българската музикална сцена? 

 

Най-вече с това, че е единственото място, на което всяка една от групите има осезаемо присъствие на духови инструменти. Това е фестивал на Брас Асоциация и първоначално искахме да покажем всички наши проекти, защото те станаха толкова много, че решихме да ги обединим на една сцена в няколко дни. Един вид да си покажем работата. На следващата година решихме, че ще е добре да си поканим и гости. Вече имахме и възможност, разбира се. Поканихме Boban & Marko Markovic Orchestra, Riot Jazz Brazz Band от Англия, за да могат хората да видят и как това се прави по света. Да се уверят, че това не само че не е умряло изкуство, а напротив – то се развива с бесни темпове. Музикантите са все по-иновативни. Успяхме да поканим и една голяма звезда на тромбоновата джаз сцена – Джигс Уигам. Той е може би най-голямото име в съвременния тромбон от доста години насам. Понастоящем диригент на BBC Big Band, на Berlin Jazz Orchestra, един много сериозен и много активен тромбонист. 

 

 

 снимки:

 Блага Димитрова

 Албена Зографова

 

Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н