Хора В КАДЪР Към рубрика

ГРАДЪТ СРЕЩА МОРЕТО

Арх. Петя Танъмова, арх. Мариана Сърбова и арх. Десислава Стоянова, фотограф: Виктория Панайотова

 

Разходката край морето в Бургас вече не значи само тегели из Морската градина и плажната ивица. Откакто пристанището откри част от територията си за свободен достъп, мнозина избират да се насладят на неговата по-индустриална страна с гледките край Морска гара, стария фар и ремонтираната наскоро Магазия 1, която макар и неоткрита вече придава на града космополитен дух и получи специална награда от конкурса “Сграда на годината” 2016. За проекта поговорихме с неговите автори арх. Мариана Сърбова и арх. Десислава Стоянова от архитектурно студио “Мотто”, и арх. Петя Танъмова, които имат заслугата и за други открояващи се проекти, свързани с градската среда, обществени сгради и пространства за деца.

 

фотограф: арх. Мариана Сърбова

 


КАКВО Е МАГАЗИЯ?
Магазия означава най-общо склад, хранилище. Магазия 1 е една от първите постройки на пристанище Бургас, която дълги години се е използвала за съхранение на насипни товари – зърно, фураж и др. Построена е през 1903 г. и е свидетел на развитието на пристанището през всички тези години. Сградата представлява двукорабно хале с впечатляващи като мащаб вътрешни пространства. Нитованата метална конструкция е от типа „Айфел“ и е много красива и елегантна. Тя има историческа стойност на архитектурно наследство, тъй като в наши дни не се изпълнява подобна технология.


КАКВО ВКЛЮЧВАШЕ ВАШАТА РАБОТА ПО ПРОЕКТА И КОИ БЯХА ПРОВОКАЦИИТЕ?
Нашата задача бе да реконструираме съществуващата постройка, превръщайки я в обществена многофункционална сграда, отговаряща на всички съвременни норми и изисквания. Трябваше да запазим металната конструкция и да я експонираме, т.е. да я направим по-видима за посетителите.

Задачата беше много специфична и предизвикателствата бяха доста – технологични, конструктивни, архитектурни. Самата идея да се използва старата метална конструкция звучи просто и логично, но това беше свързано с разглобяването й, с много внимателно почистване и диагностициране на всични елементи от нея и повторното им сглобяване на място. Оригиналната конструкция не отговаряше на съвременните конструктивни норми и трябваше да бъде допълнена по такъв начин, който не пречи на оригинала и остава почти невидим. Смятаме, че се справихме с тези трудности, благодарение на добрия екип, с който работихме.

Чисто архитектурните провокации бяха свързани с това как да превърнем една напълно затворена в себе си постройка в отворена към морето и хората сграда с разнообразни пространства и възможности за многофункционално използване. Как да „облечем“ нова дреха върху сградата и все пак тя да остане свързана със средата си, където е стояла повече от век, без да можем да използваме никакъв оригинален материал от нея, с изключение на металната й конструкция.

 

 

фотограф: арх. Петя Танъмова

 


ОТ КЪДЕ ЧЕРПИХТЕ ВДЪХНОВЕНИЕ?
От мястото. От уникалния пейзаж наоколо – индустриалния дух, пристанищната атмосфера с всички стари и нови сгради, с крановете и корабите, стария кей, ръждата, която рано или късно покрива всичко. От морето – то има много силно присъствие и съвсем логично остъклихме цялата фасада, която е обърната към него. От нашите наблюдения върху динамиката на града, потенциала му, дори от нещата, които все още липсват в него и може би предстои да се развият. Приемаме ги като неизследвана територия, като възможности тепърва да бъдат развити. Т.е. от мечтите ни за един по-съвременен Бургас, който е още по-близо до морето и историята си. Иска ни се да има повече места, където градът среща морето.

ЗАЩО Е ВАЖНО ДА ИЗПОЛЗВАМЕ WATERFRONT-А?
Искрено вярваме, че най-интересните неща се случват на границата. Пристанището е една такава граница – между близко и далеч, между суша и вода, между минало и бъдеще. Именно тези контрасти превръщат waterfront-а в толкова вълнуващо и интересно място. За един град да се докосва до вода е привилегия и обикновено границата с водата е най-предпочитаното място. Там има спонтанност, непринудена атмосфера, смесица от най-различни функции, култури и среща на най-различни хора. Когато достъпът до водата е спрян, това е неестествено. Градът се капсулира в себе си и сякаш не диша нормално. Бургас винаги е бил отворен към плажа, но едва отскоро отвори вратите на пристанището си. А именно пристанището е това, което го прави космополитен – то е един от прозорците му към света, то е било двигател на развитието на града, то е едно от най-характерните места на Бургас, което в момента се преосмисля и има шанс да привлече в града нови хора, нови емоции, нови събития, бизнес инициативи, нов дух.

 

фотограф: арх. Мариана Сърбова

 

КОИ СА ДОБРИТЕ ПОДОБНИ ПРИМЕРИ В ДРУГИ ГОЛЕМИ ГРАДОВЕ?
Преосмислянето на бивши пристанищни територии е практика в много градове. Все повече се говори за „син урбанизъм“ - при него границата не свършва до брега, а преминава във водната територия и разглежда всяка водна площ като част от Световния океан. Традиционно хората разглеждат сушата като естествената си среда и по-малко асоциират възможностите и последствията от своята дейност със Световния океан. А всичко е взаимосвързано и изисква едно по-дълбоко разбиране за процесите, от които всички ние сме част.

За да се приобщят хората към морето и да го опознаят не просто като пейзаж, а като част от жизнената ни среда, първата стъпка е да се създаде по-добра връзка с морето – близост, познание, удоволствие от морските практики, начин на живот, култура. Това е част от задачите на подобни проекти, свързани с преустройството на брегови територии. Промяната в технологиите, обема и логистиката на дейностите, свързани с пристанищата, налагат градоустройствени промени – създаване на нови терминали извън градските ядра за сметка на освобождаване на такива в историческите части на градовете. Това налага тяхното преосмисляне, адаптиране и преизползване.

В цяла Европа е пълно с територии, които са добили нов облик, построен върху индустриалния стар скелет. И обикновено тези територии носят нов потенциал за градовете – привличат социален живот, иновативни културни събития, марини, създават по-устойчива връзка между миналото и настоящето на града, укрепват връзката между хората и морето. Копенхаген, Марсилия, Солун, Лисабон, Лондон, Малмьо, Хамбург, Антверпен, Венеция – само няколко европейски примера за реизползване на бивши индустриални пристанищни зони, реконструкции на стари складови постройки и т.н. Новите функции, които приемат тези места са най-разнообразни – места за хранене и търговия, за разходка, морски музеи, културни центрове, офисни пространства с различни режими, атракции, изложбени площи, хотели, жилища.


 

 

фотограф: арх. Мариана Сърбова, арх. Петя Танъмова

 

КАКВО ЩЕ ИЗПЪЛНИ ПРОСТРАНСТВОТО НА МАГАЗИЯ 1 В БУРГАС?
Една от основните функции на сградата ще бъде на морска гара за каботажно плаване, т.е. от тук ще тръгват вътрешните линии, вкл. и корабите за о.Света Анастасия. Ще има търговски обекти – магазини, заведения за хранене. Все още се разглеждат варианти за използването на помещенията на второ ниво. Със сигурност би било удачно част от сградата да бъде посветена на културни събития от различен тип – изложби, концерти, прожекции, спектакли и др. Пространствата са много подходящи за това и са уникални като атмосфера не просто за Бургас, но и за България – с мащаба си, с характерния стръмен двускатен покрив, видими стоманени ферми и индустриално излъчване. Надяваме се да приютяват тепърва много интересни и смели събития, временни и/или постоянни. 


ВИЕ КАК СИ ПРЕДСТАВЯТЕ БЪДЕЩЕТО НА МАГАЗИЯ 1?
Мястото би следвало да се разглежда не само до границите на сградата, а във връзка с огромната прилежаща територия. Представяме си, че цялата зона ще се развие като зона с интересни атракции и локация за нови събития като фестивали, пленери, тематични изложби. Локация, която запазва неповторимия дух на пристанище като място, откъдето светът изглежда по-близо. Иска ни се да е и място, на което с удоволствие човек би отивал всеки ден – с уютни места за сядане, бар под крана до морето, малък амфитеатър, обърнат към пристанището, хамачена градина, скулптурен парк (първите 2 скулптури около сградата вече са факт), павилиони от корабни контейнери, в които има заведения, магазинчета, галерии, работилници, тематични атракции. Вече до сградата има изграден детски кът и батути на открито, тъй като забавленията трябва да са предназначени за всички възрасти. Представяме си едно живо място, което да обогати социалния и културен живот в града и самото преживяване от града. Очакваме, че с развиването на зоната и появата на нови сгради или реконструкцията на стари ще намерят място още много функции и инициативи. 
Иска ни се поне част от програмата на сградата и територията да е посветена на морето и морския начин на живот и да развива у гражданите онази връзка с морето, за която стана въпрос по-рано.
Надяваме се Магазия 1 да е част от развитие, което да постави нови перспективи и възможности пред Бургас.


 

 

Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н