Хора В КАДЪР Към рубрика

ДЕНИЦА КАЦАРСКА

Деница Кацарска е човекът, на когото трудно ще откажете да предоставите жилището си или друг свой имот. Тя ви се усмихва толкова чаровно и ви убеждава, че ще е супер да допуснете у дома си множество непознати хора снимачен екип и понякога стотици килограми техника и реквизит. Това ѝ е работата. Е, поне част от нея. Тя е организатор на терен, или както ние обичаме да я наричаме - ловец на снимачни площадки. Досега се е занимавала предимно с филмите на Камен Калев (“Островът” и “С лице надолу”), както и с множество реклами на “Пуш Пуш Продъкшън” и “Чучков брадърс”, а историите ѝ преливат от куриози и чудни тайни места, които само тя си знае.


Опиши ни с две изречения  работата си.
Търся красиви места за снимки на рекламни клипове, филми, след което организирам снимачен екип да снима на въпросното място.


Как започна да се занимаваш с издирване на локации за снимки на филми и реклами?
Бях статист на няколко реклами. Беше ми интересно да снимам как понякога с една дума режисьорът направлява много хора, актьори, гримьори, стилисти, асистенти, как с една команда или със специални машини слънчевият ден става дъждовен или снежен. Динамиката беше завладяваща. Сестра ми Елица Кацарка, която е продуцент на реклами и филми, забеляза тази моя страст и ми предложи да ѝ снимам красиви места в София като паркове, улици, сгради, за да ѝ трупам в базата данни актуални и интересни места за някои бъдещи продукции, които тя ще работи. С годините си направих моя база данни от снимки и почнах да се включвам в продукции като помощник и момиче за всичко и лека-полека станах Location Manager.


Кое ти е най-интересно в работата ти?
Да намирам нови, непознати и красиви места и покрай тези места да се запознавам с интересни и красиви хора, с някои от които станахме приятели с времето.

Разкажи ни за някое щуро преживяване покрай търсенето на терен за снимки? 
Имах едно такова покрай търсенето на цигански махали за “С лице надолу“. Във филма изглежда сякаш нещата се случват в една махала, а всъщност е снимано в седем. В една от тези махали превъзмогнах страха от непознатото и опасно място и се научих да бъда по-смела. Беше в Ботевград. Чаках цяла седмица една циганка, която има авторитет там, да ме заведе на всички места, които исках, без да бъда обезпокоявана от живущите. Обаче сроковете ме притискаха, времето напредваше, а циганката така и не предприемаше нищо. Накрая отидох сама, седнах в местното кафене и си поръчах кафе с мляко. Естествено, всички ме наблюдаваха и се чудеха каква съм. Заговорих се със собственичката на кафето и нейните приятелки. Заприказвахме се за общи теми и се сприятелихме. Поканиха ме на следващия ден пак да пием кафе и именно те ми отвориха всички врати в ботевградската махала. Бях в блок до сметище и широко поле, в който няма асансьор, няма парапет, няма прозорци на стълбището, но в самите апартаменти имаше уют и топлина, докато кабелите висяка навсякъде.
Друго такова преживяване имах покрай една френска продукция. Трябваше да снимам Бузлуджа. Никога не бях ходила там. Беше слънчев зимен ден с много сняг. Взех специално кола с 4х4, за да нямам проблем. Но заради смелостта, че съм със супер кола, затънах в сняг на 100 метра от Бузлуджа. Нямаше обхват. Беше пусто. Бях сама и чаках като извънземно да се появи някаква жива душа и да ме издърпа. След около час се появиха някакви хора, които извикаха други хора. Така три въжета, една мъничка кола и 16 ръце ме измъкнаха от снежната преспа. 


Кое е най-полезното качество за човек с твоята професия?
Да е търпелив, любопитен и идеен. Също връзки, за да организираш успешно снимачния екип.


Без какво не можеш да си вършиш работата?

Фотоапарат, кола, телефон и лаптоп.

Кои са най-големите спънки обикновено?
Когато нещата не са организирани добре. Например харесваме къща за снимки, правим огледи, представяме на клиенти, режисьор, оператор, но в последния момент нещо се обърква. Собственикът изгубил ключа на къщата, получило се е наводнение или хората просто са се отказали. Това проваля цял снимачен ден, в който са наети хора, техника, камиони и цялия труд по организацията преди снимки остава неоценена. Затова е добре да си подготвен и да имаш back up вариант, както и да се сключва договор.


Кои са локациите, с които най-силно се гордееш, че си открила? 
Има места, които не можеш да намериш в интернет, нито от питане в институции или сред познати. Тогава хващаш колата, обикаляш с километри, разпитваш минувачи, гледаш през прозореца и търсиш. Така намерих една прекрасна астма в двор за реклама на ракия; доматени полета около Пловдив и Раковски за реклама на доматен сок. Което и поле да посещавах, собствениците ме изпращаха с домати или нещо друго от тяхното производство. Гордея се и с търсенето на кравешки обори, които издирвах навръх Коледа и Нова година. Прибирах се вкъщи, смърдяща на обор и със 100 литра мляко. В последния ден на търсенето съвсем случайно намерих подходящата кравеферма с подходящата порода крави и благодарение на тази ферма цяла укринска продукция дойде да снима в България два пъти.


Представяш ли си да работиш нещо друго и какво е то? 
Принципно да. Имам идеи, но още няма предложение, което да е по-интересно от пътешествията и динамиката на моята работа.


Защо киното е магия? 
Защото е изкуство.

 

снимки: Деница Кацарска, Силвия Кацарска

 

 

Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н