Хора В КАДЪР Към рубрика

ЕВГЕНИ СЕРАФИМОВ

 

Ликът на Владимир Димитров - Майстора върху един декар. Картина, която се вижда в нейната цялост само и единствено от птичи поглед… и с дрон. Но не можеш да я подминеш и по земя. Има някакъв много силен положителен заряд и е трудно да не ти хареса. Това накратко представлява най-новият проект, иницииран от художника и преподавател по рисуване Евгени Серафимов в Кюстендил. Освен със самостоятелни участия, биографията му е препълнена с изложби, школи, конкурси и пленери за таланти. Той винаги работи с деца, затова те са основна движеща сила и в тази амбициозна творба. 

 

ЗАЩО ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ - МАЙСТОРА И ЗАЩО ВЪРХУ 1000 КВ. М. ОТ ПЛОЩАДА В КЮСТЕНДИЛ?
Защото Кюстендил е градът на Майстора. Галерията на града притежава най-голямата колекция от оригинали и част от най-важните му картини. Защото в Кюстендил по градския площад все още се разхождат хора, които са го познавали, говорили са си с него или даже са му позирали.

На един декар, защото съвременното изкуство се нуждае от "гига" и "мега", за да влезе във фокуса на вниманието. Светът иска постоянно нещо невиждано и би обърнал внимание на нещо стойностно (визирам Майстора като изкуство, философия, светоглед), само ако бъде провокирано с някаква сензационност. На един декар също така, защото бях сигурен, че ще се справим със задачата.

 

 снимка: Марин Маринов

 

КАКВО ПРАВИ ТРУДНО, НО И ВДЪХНОВЯВАЩО ТОВА ВАШЕ КОЛЕКТИВНО ТВОРЕНИЕ?
Трудностите са неизбежни спътници на всяка работа и всяко изкуство като цяло, но не те са основното. Човек и нищо да не прави, пак му е трудно. Дори и да не успее, пак се е трудил. Затова трудностите в проекта не би трябвало да са фокус.

Работата по тази идея беше толкова вдъхновяваща за целия екип, че възприемам нейното осъществяване за лесно, едва ли не спонтанно. Между всички нас вдъхновението протичаше като електричество. 120 ръце и 120 крака с един и същи синкоп и един и същи дух - духа на Майстора (смея да твърдя).

 

снимка: Марин Маринов


ЗАЩО ИМАМЕ НУЖДА ОТ ПОВЕЧЕ ПОДОБНО ИЗКУСТВО НА ОТКРИТО?
Изкуството на открито се превръща в традиционна съвременна форма в целия свят. Тъй като в жанрово и стилово отношение всичко е открито и всичко е нарисувано, изкуството може да промени само своята форма и мащаб. Във век, в който граница между професионално (академично) и аматьорско (лично) не съществува, когато информацията и технологиите са общодостъпни, сякаш е задължително изкуството да излезе от галерията и музея.

Новото изкуство трябва да среща съвременните хора в ежедневието и да ги ангажира с естетиката си, за да може след това те да имат потребността да потърсят и другите кавалетни форми. В България нуждата е същата както в другите страни, защото сме част от "глобалното село" и ако имаме нужда от “повече”, то е само, защото тази форма е нова, а ние сме малко по-консервативни. Но все по-малко.

 

снимка: Марин Маринов


КАКВИ ДРУГИ ПРОЕКТИ НА ОТКРИТО ИМАТЕ В ГРАДА И КАК СЕ ПОСРЕЩАТ ТЕ?
Преди повече от 10 години стартирахме с една щура идея и изрисувахме почти всички контейнери в централната част на града - около 200 - 300 на брой. После правихме едни пейки с мозайка и кошчетата за боклук в градската градина, които още си седят. Имаме и един фонтан, цяла една градинка до градската баня пак с мозайка - цветарници, бордюри, фонтан и цял един слон. Всички те си стоят и много им се радват.

Станали сме като неизменна част от изкуството на града. А от него има много в Кюстендил - всяка седмица се откриват по поне две изложби, често пъти и повече, на различни места, с национално и нерядко световно ниво.

Случва се понякога да има и критична нотка, но това е, защото изкуството в града е живо и за него се мисли, коментира и пр. В Кюстендил да се прави изкуство е естествено и лесно, защото има наслагвания, традиции. Има и хора, които да го консумират - затова има и смисъл.

 

ЗАЩО РЕШИХТЕ ДА ВКЛЮЧИТЕ ДЕЦАТА В ТВОРЧЕСКИЯ ПРОЦЕС?
Аз винаги работя с деца, защото те имат енергията и необходимите канали за новото. Те не са деца. Те са млади артисти, мислещи тийнейджъри и малко по-големи млади хора с визия, с идеи за новаторство и най-вече без ограниченията на предрасъдъците. Те са истински космополити и аз се уча от тях. Уча се, че светът е пред очите ти, в задния ти двор и от теб завеси да си част от него; че технологиите помагат; че когато не можеш нещо, има кой да помогне и че да си млад и без много житейски опит не е недостатък, а по-скоро предимство.

Аз пък се опитвам да им давам опит, рутина, дипломатичност, усещането, че са значими и важни, че имат корен и той е много силен, както и че, макар да сме част от целия свят, е изключително важно от коя точно вода пие този корен. Уча ги, че светът има нужда именно от тях/нас, че именно те/ние имаме значение. Наистина много ги обичам и вярвам в тях, вярвам в бъдещето. Звучи твърде идеалистично и сантиментално, но аз наистина така разбирам нещата.

 

 

 

Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н