Хора В КАДЪР Към рубрика

ЛЮБА ХАЛЕВА

Ако е вярно, че за книгата може да се съди по корицата, то книгите с корици от Люба Халева са прелестни създания. А какво остава за онези, които и отвътре са пълни с нейни илюстрации. Пътешествието и сред образите от книгите започва, след като печели международен конкурс за корица на “Лолита” от Набоков. Сега вече има цял рафт с нейни корици и илюстрирани книжки в каталога на издателство “Жанет 45”. А ние още сме в плен на начина, по който видяхме чувствената поезия на Е.Е. Къмингс в “Сърцето ти нося (в сърцето си го нося)”.

 

Как ви подейства "Сърцето ти нося (в сърцето си го нося)“ на Е. Е. Къмингс и на какво заложихте в нейнито визуализиране?
При първият прочит, смущаващо. Поради особената пунктуация, структурата на стихотворенията плюс оскъдната ми компетентност по отношение на поезията въобще. Почувствах дори неудобство, сякаш надничам в неща, твърде лични. След това започнах да ги чета на глас и думите се втурнаха да рисуват образи. След тях и аз така хаотично се втурнах, че беше накрая беше необходимо заедно с Манол Пейков да преосмислим и отсеем „семето от плявата“.

  

 

Разкажете ни за процеса на илюстриране по даден текст. Кое е лесното и кое - трудното?
Респектът ми към пишещите хора е голям. Толкова, че чак започва да вреди на работата ми понякога, защото всяка дума и смисъл ми се струват важни, а пък илюстрацията от своя страна трябва да е не просто ляв текст, добре е да бъде още един поглед, изненада и, ако е необходимо, дори противоречие.

 

Коя е първата книга с ваши илюстрации и с какво ще я помните?
Първите илюстрации, които направих, бяха за книгата „Събрани съчинения (и други разкази)“ на гватемалския писател Аугусто Монтеросо към поредицата „Кратки разкази завинаги“ на издателство “Жанет 45”. Бях в абсолютна еуфория и възторг.

 

А кой е любимият ви проект от досегашните?
Нямам любим, чета и работя по страхотни книги. Обвързвам се с тях професионално, лично и всякак.
Кои са любимите ви илюстратори в България и в световен мащаб? Какви тенденции наблюдавате?
Нямам задълбочени наблюдения по отношение на тенденциите, но ми се струва че има известно завръщане към “Ренесанса” в илюстрацията. Връща се рисунката, направена на ръка, с не толкова абстрактен вид и с минимална компютърна намеса. С известна доза наивност дори, което и вдъхва повече живот и душа.

 

Коя е първата книжка с картинки от детските години, която никога няма да забравите?
„Пинокио“, „Френски приказки“ с илюстрациите на Марайа и Сантен бяха сред съкровищата ми заедно с опаковките от чуждестранни шоколади и колекцията от салфетки.

 

Какъв проект много бихте искали да осъществите, но в момента не можете? Защо?
Желанията ми се сбъдват и напоследък идеята за клониране на човека с цел ефективност и краткосрочност в паралелното осъществяване на няколко мечти ми се струва не чак толкова зловеща.

 

Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н