Хора В КАДЪР Към рубрика

МЕГАН ЛУЕНБЕРГ В СТРАНАТА НА ПАНЕЛКИТЕ

 

Деветото издание на One Architecture Week веднага привлече погледа ни с изложбата "Живи пространства" с куратор американката Меган Луенберг. Тя е архитект по образование, който вече година живее в пловдивския квартал "Тракия", където провежда своето изследване на квартала през разговори с жители му. Изложбата е “жива и интерактивна лаборатория”, която ни дава шанс да се поучим от процесите, които продължават да променят и до днес облика на квартала. Тя го разглежда като реалност, в която работата на архитектите се преплита с тази на гражданите в едно равностойно съществуване и предлага нов поглед към разбирането ни за обитаване на пространството. 

Следващите обиколки на "Живи пространства", водени от Меган Луенберг, са на 7 ноември от 17.00ч., на 08 ноември от 16.30ч. и на 09 ноември от 16.30ч. През останалото време изложбата може да бъде разглеждана свободно, а мястото е Халето на Тракия до Бирария Jägerhof на ул. "Съединение" 4. 

 

 

Каква е според теб ролята на антрополога в архитектурните процеси?

 

Архитектурата и културата са силно обвързани. От зората на човешката цивилизация ежедневието и битът оформят сградите, които строим, а те на свой ред влияят върху начина ни на живот. В този смисъл, архитектурата има голяма отговорност. Антропологични методи могат да се прилагат за изследването на средата, която обитаваме. За съжаление, архитектите рядко имат поглед върху тези подходи и продължаваме да проектираме според собствените си възгледи и разбирания. След приключване на строителството и заснемане на строго композирани кадри за списания по дизайн, работата на архитектите завършва и те рядко се връщат, за да проследят резултатите от труда си. Вплитането на антропология с архитектура ни помага да идентифицираме ефекта на индивидуалните елементи от градската среда върху целокупното общество и отделния човек.

 

 

Какво те привлича най-много в едно градско пространство?

 

Ъгълчетата. Интимните пространства насред грандиозните. Мащабът и оживлението на градовете могат да бъдат изтощаващи. Затова харесвам малките местенца, където човек може да приседне и да следи живота наоколо. Най-любими са ми усамотени пейки, закътани в зеленина.

  

А кое е най-интересното градско пространство, в което си попадала?

 

Ню Йорк ме плени с разнообразието си. При всяко посещение откривам все повече нови лица на града. Прекарала съм много време в чужбина, обикаляйки и живеейки на различни места, но това, което говорят за Ню Йорк, е вярно. Градът никога не спи и те увлича със себе си, за да уловиш частица от множеството му животи.

 

 

Разбрахме, че харесваш балконите. Според теб практиката да се остъкляват свързана ли е по някакъв начин с народопсихологията по нашите земи?

 

Твърде е вероятно. Причините за остъкляването могат да бъдат най-различни. Дали защото хората искат да използват пространството повече време или заради местните климатични условия, или заради усещането за допълнителна сигурност, или просто защото е модерно. В случая на ,,Тракия“ най-любопитно е как разчупването на обемите на сградите води до това, че остъклените балкони се превръщат в греещи витрини, отразяващи светлината на съседните жилища.

 

Кои са нещата, които те впечатлиха от пръв поглед в квартал “Тракия”?

 

Жизнеността. Обитателите наистина се стараят да поемат грижата за подопечните им пространства и постоянно ги променят и надгаждат според нуждите си. Трябва да се отбележи, че за социалния успех на квартала основна роля играят и архитектите на ,,Тракия“. При разговорите ми с тях и ровенето във всевъзможни архиви забелязах, че много аспекти от оригиналния проект акцентират върху социалното взаимодействие, което неминуемо дава своето отражение днес.

 

 

Kак според теб се променя обликът на квартала през годините и по какъв начин обитателите му влияят върху него?

 

Кварталът е преминал от въплъщение на сивота и монотонност към съвкупност от множество индивидуални пространства, изразяващи характера на обитателите. Психологически погледнато, е много важно за човек да остави своя отпечатък върху собствения си дом. Извън чисто функционалните подобрения, фасадите, балконите и междублоковите площи предоставят поле за изява на майсторлъка на хората.

 

 

Как би изглеждал “Тракия” след 100 години?

 

Добър въпрос. Съществуващите здания в Тракия няма да траят вечно. Доста се говори за срока на годност на панелките. Много от тях вероятно са по-стабилни от строените сега сгради. Всичко зависи от изпълнението на невидимите заварки между панелите. Сегашната програма за саниране предвижда и подробно обследване на конструктивното им състояние, което е от изключителна важност. Според мен, тази програма ще набира все повече сила и дори след хомогенизирането на фасадите, хората ще продължават да търсят начини за себеизразяване.

 

снимки: Линa Кривошиева

 

 

Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н