Хора В КАДЪР Към рубрика

НАТАЛИЯ ТОДОРОВА И ИВАНА НЕНЧЕВА

Има едно специално място за изкуство в София, което носи името The Fridge. Ако все някога сте попадали на което и да било от събитията в това специфично художествено пространство, знаете, че те никога, ама никога не са случайни и успяват да провокират. За основаването на тази локация основни отговорни са Наталия Тодорова и Ивана Ненчева, които открихме и виртуално на the--fridge.blogspot.com. Към тях се обърнахме с няколко питания за значението на времето и пространството при поднасянето и наслаждаването на съвременното изкуство. 

 
КАКВО ВКЛЮЧВА ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ГАЛЕРИСТ, АРТИСТ И ПУБЛИКА?
Изкуството, разбира се, е връзката. Или поне би трябвало това да е единствената връзка в едни здравословни и пълноценни взаимоотношения между галерист, художник и публика. Но отговорността да има такава връзка се пада на галеристите. Тези агенти на изкуството трябва постоянно да мислят за качеството на изкуството, за възприемането му от публиката и за това художниците да са доволни. Тези три неща са своеобразната света троица на нашата работа. И състоянието на независимите пространства у нас показва, че дейността може да продължи много дълго дори и с малко средства, но при добра екипна работа. 
 

"Как си го представяш ", изложба на Войн де Войн, 2016, the fridge, фотограф: Гео Калев 

КАКВА РОЛЯ ИГРАЕ ПРОСТРАНСТВОТО В ТЕЗИ ОТНОШЕНИЯ? 
За съвременното изкуство пространството винаги е било важно, заради специфичните форми, които се простират от живопис до звук или мирис, например. Така някога е възникнал израза "бял куб" - пространство, където ще можеш да разграничиш произведенията от обикновени предмети. Защото спомняте ли си какво стана в една от сериите на "Сексът и градът"? Един човек поиска да купи пожарогасителя. В този смисъл едно съвършено пространство е на разположение само на Капитан Джак Спароу от Карибски пирати, където беше захвърлен насред нищото - без под, без стени и всичко е възможно. Жалко, че не беше куратор. Но в днешно време, разбира се, че пространството е само една условност. Ние в момента работим върху това да организираме изложби и проекти без собствено такова. Пример за това е пилотното издание на The fridge за градски изследвания, проектът “Мултиполис – Образите на града”. Тук форматът изследва град София като сцена, споделено пространство, история и архетип. Участници в проекта тази година са специалисти в полето на градските изследвания и млади художници, хуманитаристи и музиканти, които проучват заедно явления и проблеми в градската среда и ги документират  в творчески проекти. Това мигриращо поведение дава страхотна свобода. Очаквайте ни да се появяваме на най-необичайни места.
 
А КАКВА Е ВАШАТА РОЛЯ?
Ние не си представяме, че имаме ролята да спасяваме младите художници или да запълваме липсите в изложбената дейност. Не се виждаме и като агенти на институционална критика. Но напливът от предложения за изложби при нас и заедно с нас ни кара да вярваме, че имаме не точно роля, но място във всеобщото художествено пространство на София.
 
КАКВО ПРОВОКИРА СЪЗДАВАНЕТО НА THE FRIDGE?
Когато го започнахме, в София нямаше толкова много независими пространства и беше действително място, където за първи път се събирахме и разговаряхме свободно. Нямаше нужда да се организират специални дискусии, защото всичко ставаше от само себе си. Желанието ни да създадем такава мрежа от контакти може би го провокира. И изминалите години потвърждават, че не сме сбъркали. 
 

"Десет квадратни метра", изложба на Райна Тенева, 2016, the fridge, фотограф: Райна Тенева

ИМА ЛИ ТЕНДЕНЦИЯ НА НАРАСТВАНЕ НА МУЛТИДИСЦИПЛИНАРНИТЕ ПРОСТРАНСТВА ЗА СМЕТКА НА КЛАСИЧЕСКИТЕ ГАЛЕРИИ?
Разбира се. Тази тенденция е много по-стара от кураторския проект на Крисчън Янковски за последната Манифеста. Това, че и в България има такива тенденции, смятаме че се дължи на все по-силните позиции на културолозите в кураторската професия. На хора като Владия Михайлова. Защото класическото изкуствознание е причината и за съществуването на класически галирии. Но дори и куратори с класическо образование като Даниела Радева например, имат склонност към това, което наричате "мултидисциплинарно". Но нека да кажем, че самата дума не отговаря напълно на този художествен инстинкт да не се изразяваш само с едно средство. В края на краищата това е в природата на съвременното изкуство от самото начало. 
 

"Всичкоядецът", постановка на Ани Васева, ноември, 2012, the fridge, фотограф: Георги Шаров

МОГАТ ЛИ В ТЕЗИ УСЛОВИЯ НА БЪРЗА КОНСУМАЦИЯ И ИЗКУСТВО POP-UP ГАЛЕРИИТЕ ДА ИЗМЕСТЯТ ПОСТОЯННИТЕ ТАКИВА?
На първо място бихме си позволили да ви поправим, че изкуството не може да бъде консумирано. Особено художниците са много чувствителни на тази тема - може да погледнете работата на един от нашите любими, Мина Минов, който работи от години върху темата за "консумиране" на изкуство. От друга страна, скоростта на възприемане зависи изцяло от конкретното произведение или изложба. Така че нищо не може да измести бавното наслаждение пред един класически шедьовър. Най-привлекателното място за пикник в София за нас е близо до скулптираният лъв на Андрей Николов до църква “Св. София”. 
 
КОЯ ГАЛЕРИЯ/ИЗЛОЖБЕНО ПРОСТРАНСТВО ВИ Е ВПЕЧАТЛИЛА НАПОСЛЕДЪК И ЗАЩО?
Винаги сме се вдъхновявали от Института за съвременно изкуство - София, както и от изложбите на втория етаж на СГХГ, където обичайно показват съвременните изложби. Харесваме много Swimming pool и с нетърпение очакваме и новите пространства, които наши приятели планират да отворят съвсем скоро.
 
 
 

Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н