Хора В КАДЪР Към рубрика

НУЛА 32

Може би най-младата медия в страната, насочена към култура, е пловдивското списание „Нула 32“. Най-млада не само по хронология на създаване, но и по възраст на екипа. „Нула 32“ е плод на ентусиазма на група млади пловдивчани, които са решили да създадат собствен културен пътеводител на града. Атанас Янков се е заел с визията, Панайот Стефанов и Илия Димитров с текстовете, а Костадин Бухчев с рекламата. Първият брой на „Нула 32“ излезе през септември, следващия очакваме три месеца по-късно, а дотогава можете да разгледате и онлайн платформата на изданието nula32.bg.

 

Как се роди идеята за “Нула 32” и къде срещнахте подкрепа за нейната реализацията?
Случайно и спонтанно. Без да сме стояли и да сме я чакали. Идеята просто дойде. Удари ни в главите и намери своето постоянно място там. Не беше трудно да излъжем още двама млади идеалисти, наши приятели, да участват в реализацията на тази мечта. Подкрепа открихме най-вече в самите нас. В ината си, че веднъж започнали, вече не можем да се откажем; че това трябва да бъде нещото, на което да се отдадем напълно. Въобще инатът е голяма работа. Благодарим му.

 

Откъде черпихте вдъхновение и опит при създаването на формата?
„Не всеки има късмета да се роди в красив град“, Пловдив е неизчерпаем източник на истории и сюжети, на метафори. Защото е красив. А пейзажът, знаете, играе ключова роля в изграждането на личността, в рисуването на нейните трепети и вдъхновения.

Обичаме да четем книги, имаме и любими списания. Смятаме, че отношението към текста е много по-различно, когато той е на хартия, в ръцете ти. Много по-интимно е преживяването. Затова и бяхме категорични, че Нула32 ще бъде на хартиен носител, въпреки някои първоначални идеи да бъдем онлайн. А и хартията остава във времето, макар в дигиталния свят това да изглежда малко като анахронизъм.

 

Защо според вас е важно да се създават медии, насочени изцяло към културата?
Култура напоследък стана една дума, с която всеки си играе много упорито, слага се навсякъде и се опасяваме, че по този начин ще започне да подменя смисъла си. Особено в Пловдив, където в последните години има един невероятен бум на културни фестивали и събития. Важно е да се отсява качественото от халтурата. Ние не претендираме, че го правим. Нека нашите читатели оценяват сами това, което им се предлага.

 

Кои са най-големите трудности, които предстоят пред работата ви?
Може би най-трудно ще ни е да запазим началната инерция на работа. Важно е да не влизаме в позната журналистическа рутина. Рутината смазва и обезличава. Хората казват, че първата крачка била най-трудна. Напротив, ние мислим, че втората и третата крачка са много по-трудни от първата. Надяваме се, че чрез темите, които ще подбираме, ще бъдем интересни не само на читателите, но и на самите нас, да не спираме да се учудваме на това, което пишем.

 

Имаше ли изненади при подготовката на първия брой? Научихте ли нещо ново за Капана?
Капана е толкова необятен квартал, че дори и цял живот да живееш там, винаги ще има нещо ново, което да научиш. Определено сме съгласни с вече налагащото се определение за него като „Сърцето на Пловдив”. Въпреки всички страхотни истории, които съхранихме, доста изненадващо беше и отношението на много хора към нашето предложение да споделят историите на къщите и някогашните им обитатели. Много от хората отказаха, други не знаеха нищо. Не можем да си го обясним, може би донякъде страх, наложен от едни отминали епохи. От друга страна пък ни хвана яд, колко много още красиви разкази могат да бъдат изровени от пръстта стига самите живущи в квартала да поемат инициатива и да разровят спомените на своите по-възрастни близки или пък да почистят таваните и мазетата си. Не знаем какво може да изскочи.

 

Мит ли е според вас, че младите хора не се интересуват от култура? Откъде вашия личен интерес към тази материя?
Самата дума „култура” има страшно широк обхват. За нас култура е всичко, което ни заобикаля и не е природа. Никой не е казал, че култура трябва да е само образцова, изискана и интелигентна. Има и друг вид култура. Култура може да бъде нещо съвсем просто и ежедневно, някакъв дребен битовизъм. Култура е и простотията и пошлостта. Не е приятна, но и тя ни заобикаля. Не можем да се направим, че не съществува. Особено в България, където тази култура е дори много повече медийно отразена и издигната на пиедестал. Проблемът при нас е, че съществуват два културни свята, които не само не си говорят, те не се и виждат. Съществува тотална незаинтересованост между тях, те просто са коренно различни.

Младите стават част от един от тези два свята. Този, който най-агресивно им се налага. А интелигентната култура не е агресивна. Оттук идва и фактът, че нашата култура нещо губи по точки. Поне така беше досега. Последните години наблюдаваме един растеж в интереса към литература, театър, качествена музика, изкуство като цяло. И въпреки това, на фона на толкова млади, на които светът на тази култура им е напълно чужд и непознат, останалите изглеждат обидно малко. 
Ние просто имахме късмет да попаднем в адекватна среда. Много наши познати нямат такъв късмет. Те не са лоши или глупави хора. Просто не им е показан този свят, за който говорим. Никой не им го е показал, никой не ги е поканил на театър, никой не им е дал един хубав съвременен български роман. Разбира се, тук е мястото и на институции като средните и висши училища, но за тази тема трябва да напишете отделен брой.

 

Как виждате развитието на „Нула 32“?
На пръв поглед изглежда просто – интересуваме се, пишем, търсим приятели, които харесват работата ни, печатаме и разпространяваме. Искаме от себе си да обърнем този град, както се казва – „с хастара навън”. Да го разчленим на съставящите го части и да опишем всяка една много прецизно. Нямаме претенциите, че правим нещо уникално и неправено досега. Още по-малко претендираме текстовете ни да имат някаква огромна журналистическа или художествена стойност. Просто разказваме това, което се усещаме във въздуха на обикновен есенен следобед в Пловдив. А то е една плашещо голяма съвкупност от истории и чувства.

 

Открийте повече на:

nula32.bg

Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н