Хора В КАДЪР Към рубрика

"БЕЗБОГ", НО С ИРЕНА ИВАНОВА


снимка: Велизар Бинев

Трудно ми е да представя Ирена Иванова накратко. Може би първо трябва да кажа, че тя е известна и като Рене Карабаш. Пише поезия. Нейна е книгата „Хълбоци и пеперуди”. Занимава се с театър и я отмъквам едва за няколко минути от репетициите на представлението й „Очи сини коси черни” по Маргьорит Дюрас. Темата на нашия разговор е филмът „Безбог”, в който играе главна роля и неговата българска премиера на „София Филм Фест”. 

Какво е „Безбог” за теб? 

 

Един месец от живота ми, в който живях само и единствено със себе си и Бог.  Абсолютно пречистване и достигане до смирение в пълния смисъл на думата. „Безбог“ беше вакуум, който ме изкара от тогавашния ми живот и ме вкара в истинския, този на свободната душа. За съжаление е невъзможно да се задържиш в него, ако не го живееш и не мислиш за това всеки ден…

 

Как влезе в киното?

 

Уж случайно, макар да не вярвам в случайностите. Както съм се появила на този свят – със силен писък и счупена дясна ключица. След време счупих и другата. Но сега съм добре.

Кадър: "Безбог" / България-Дания-Франция / реж. Ралица Петрова
 

Филмът „Безбог” пожъна доста успехи по фестивали, сега си на най-големия кинофестивал в България. Какво е усещането?

 

Тепърва ми предстои да разбера тази вечер на премиерата на „Безбог“. Вече бях на няколко кино фестивала и ми харесва тази празнична приповдигнатост. Всеки е там, за да отпразнува седмото изкуство и да види новите филми, които са все още твърде топли, за да тръгнат по кината. Нещо като онази жажда преди да отвориш нова книга, но тук книгите са десетки и преди да ги отвориш, си обличаш най-новите дрехи. Празник за душата и егото едновременно!

 

Ако преди три години някой ти беше казал, че ще вземеш „Сърцето на Сараево” като актриса, как щеше да реагираш? 


 „Би ли бил така добър да се прегледаш?“

Кадър: "Безбог" / България-Дания-Франция / реж. Ралица Петрова
 

Каква е разликата между киното и театъра и кое изкуство те влече повече?


Театърът е органичен за разлика от киното, защото при него има живо присъствие. При-със-твие. „Със“ – има заедност, споделяне на моменти между публиката и актьорите. Стомахът ми се свива при мисълта за това.  И киното, разбира се, си има своя чар, за мен е първокачествен концентрат от плътни житейски мигове, запечатани от окото на камерата. Говоря за добрите филми, които заслужават отделеното време.
Все още съм вярна на театъра, тъй като от много малка искам да живея в театър, тоест да се занимавам с театър. Киното обаче навлезе гръмко както в живота ми, така и в нещата, които правя на сцена. Използвам все повече кино в театъра, който се опитвам да правя. Обичам да размивам границите и да експериментирам, но все пак се придържам към условностите на театъра и най-вече към Истината, която е важно нещо за всяко изкуство, а и за живота. 

снимка: Николай Петков
 

В момента репетираш своя постановка като режисьор… Ще ни разкажеш ли малко за нея? 

 

Да, в момента работя върху дебютния си спектакъл като режисьор. Преди две години направих сценична адаптация на романа на Маргьорит Дюрас „Очи сини коси черни“. Повече от година работихме и живяхме в това заедно с актьорите в представлението и вече се чувстваме достатъчно уверени и сигурни в историята, която искаме да разкажем на интимната сцена на Театър „Възраждане”. Спектакълът е проект на „Театрално ателие Експериментика”, което създадох през 2015, реализиран е с подкрепата на Френския Културен Институт, Посолството на Република Индонезия и Нов Български Университет. В постановката участват талантливите млади актьори Дария Митушева и Николай Марков, а също и актьорът Велизар Бинев, който е „гласът“ на тази любовна история за двама души, които са изгубили любовта и не спират да я търсят в стаята, в която са затворени. Който иска да види на сцена тази типично Дюрасова история, да заповяда на 31-ви март или на 3-ти април в Театър Възраждане. Направихме този спектакъл с много любов и отдаденост и се надявам публиката да усети това.

Кадър: "Безбог" / България-Дания-Франция / реж. Ралица Петрова

 

Какво ново да очакваме от теб? 

 

След като минат премиерите на „Безбог“ и „Очи сини коси черни“ ще се оттегля в пенсия за една седмица, за да се заредя с нови сили за следващите ми два вече стартирани проекта. Единият е новият есенен семестър на Творческа Академия „Валери Петров“, който вече подготвям с още нови направления и попълнения в лекторския състав. Всеки влюбен в писането, може да намери повече информация в страницата на Академията във Facebook.  

 

Вторият ми проект е романът, който пиша от около година и който ще довърша това лято, след като се отдам на летен творчески отпуск. Дано Господ е благосклонен към всичките ми предстоящи планове и да ме запази. Доверявам му се напълно. Поне той знае винаги какво върши и защо.

Кадър: "Безбог" / България-Дания-Франция / реж. Ралица Петрова
 

Какво е да си поет в киното и театъра, както и театрален режисьор в света на литературата? 

 

Отговорът на този въпрос ще го пиша дълго и ще прилича на лабиринт, затова ще се фокусирам само върху поезията. Поезията в театъра и киното е точно толкова насъщна, колкото и в живота. Ако не виждаме красотата и поезията в живота, няма да я видим нито в киното, нито в театъра, нито където и да било другаде. Тя не е само в стиховете, а и в картините, в начина на изразяване, в това да виждаш сянката на един предмет. Като същинския предмет. А предметът сам по себе си да виждаш като сянка. Животът е поема, от която всеки един е важна част. И то красива. Да изберем да виждаме красивото. Грозното винаги ще бъде там, когато поискаме да го видим.

На 12 март от 18:30 в "Дом на киното" филмът открива Международния кнонкурс на „София Филм Фест”. А на 13 март ще може отново да го гледате от 16:00ч в "Дом на киното".




Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н