Хора В КАДЪР Към рубрика

БОРИСЛАВ ПЕТРОВ


снимка: Slawek Przerwa

Свикнали сме да виждаме Борислав Петров зад барабаните, но музикалните му превъплащения съвсем не свършват до там. Той е част от онова поколение български музиканти, които в годините на Прехода успяват да получат образование извън страната и за наше щастие се завръща в България, за да твори и свири на родна земя. Създател е на проекта Jazztory, който ни потапя в историята на американския джаз и автентичните му звуци. Слушали сме го и като част от Lilly Ilieva & The Minimum Quartet, Гусунавтите и Dragonfly. Може би не сте чували за холандската му група Tin Men and the Telephone, но пък The Guardian вече знаят за нея. През 2016 заедно с едни от най-близките си приятели Димитър Льолев, Владимир Кърпаров, Людмил Крумов и Борис Таслев, Борислав издава дебютния албум на Jazzanitza, на който е и композитор. Музиката им е хомогенна смесица от разнородни инструментални традиции, в която се преплитат съвременен джаз и български народни мотиви. Един от основните й елементи е българският неравноделен ритъм - характерният белег, който отличава българските ритми от всички останали.

През юли Jazzanitza беше част от A to JazZ Fest в София и Dixie Jazz Fest в Търново, а на 28 август ще имаме удоволствието да ги чуем на морския бряг като част от програмата на "Аполония". Дни преди концерта, успяхме да отчупим малък къс време от натоварения график на Борислав, за да го попитаме що е то български груув и има ли ритъм щастието?


снимка: Curly Photography 

КЪДЕ ТЕ ОТКРИВАМЕ В МОМЕНТА? 
 
В Лондон, свирихме последните две вечери в легендарния джаз клуб Ronnie Scott's с моята холандска група Tin Men and the Telephone. 
 
РАЗКАЖИ НИ КАК СЕ ОЗОВА "В ДЖАЗА"?
 
Пътуването ми към джаз музиката беше постепенно и плавно. Всъщност съм рок дете,  първо се запалих по хеви метъла и през годините" олеквах" към хард рок, мелодичен рок, до поп.  Стинг беше моята първа врата към джаза,  след което отидох на концерт на Yellow Jackets в НДК, 1997-ма и така открих фюжъна, докато моят приятел и колега Димитър Льолев не запали любопитството ми към бибопа, казвайки ми веднъж: "Фюжънът не е истински джаз, Майна!". Негова беше и идеята да отидем да получим джаз образование в Холандия, където тъкмо беше започнала американска джаз програма в една консерватория в градчето Гронинген. Там имахме възможност да научим традицията на джаза от големи имена в тази музика, като Конрад Хъруиг, Дон Брейдън, Брайън Линч и, разбира се, един от най-великите джаз барабанисти и педагози на нашето време - Ралф Питърсън. Ралф ме научи да почитам историята и културата на тази музика, но и да не бъда традиционалист и прост имитатор, а да намеря собствения си глас на базата на знания какво е имало преди мен. Димитър Льолев пък отвори ушите ми за красотата на българската народна музика и повлия тя да стане част от моите музикални търсения. Заедно с него вече 15 години смесваме музикалните езици на джаза и българския фолклор и се опитваме да намерим "златната среда", за което Теодосий Спасов духовито ни нарича "холандските алхимици". 

снимка: Свилен Начев
 
ЗАЩО ИЗБРА ДА СЕ ВЪРНЕШ В БЪЛГАРИЯ И ДА СЪЗДАВАШ МУЗИКА ТУК?
 
Избрах да живея в България след 13 години в Холандия, защото ми липсваше дома и отново ще трябва да цитирам Теодосий, който веднъж го каза чудесно в един наш разговор: "България е моят акумулатор. Oт тук черпя енергията си, тук се зареждам!". Музиката на Jazzanitza е вдъхновена от българския фолклор, така че вероятно тя най-много резонира с българската душа. Но аз все още работя предимно в чужбина, защото там има доста повече публика за джаз музиката, която аз харесвам и искам да свиря. Разбира се, мечтата ми е това постепенно да се промени. 
 
В КАКВО СЕ КРИЕ МАГИЯТА НА БЪЛГАРСКИЯ ФОЛКЛОР?
 
В неговата сложност и еклектика. Аз лично не съм чувал друга фолклорна музика, в която едновременно и мелодиката, и ритмиката, и орнаментиката са на такова високо ниво. Разнобразието също е впечатляващо - за такава малка страна, седем ярко отличаващи се една от друга фолклорни области е феноменално. Такова разнообразие във фолклора няма и в балканските ни съседи, с които иначе споделяме сходни музикални корени. 

 
А КОЕ Е НАЙ-ГОЛЯМОТО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО ПРИ КОМПОЗИРАНЕТО И СМЕСВАНЕТО НА ДЖАЗ С ФОЛКЛОР?
 
Да се извлече есенцията на стиловете и да се смесва от нея, защото е много лесно да се изпадне в един вид "буквализъм", където просто слагаме фънк бийт и отгоре пеем "Рипни Калинке", например. Това може и да е успешна формула за комерсиалната музика понякога, но в сферата на изкуството се стремим към повече дълбочина и към това, да създаваме нови форми и възможности. Това е труден процес, често отнема много време и усилия. Също така е много отворен процес, на постоянно откривателство и смяна на посоката. В това е красотата му, разбира се. 
 
КАКВО БЕШЕ НАЙ-ИНТЕРЕСНОТО, КОЕТО ОТКРИ ПРИ ИЗСЛЕДВАНЕТО НА НАРОДНАТА МУЗИКА? 
 
Това, че фолклорната музика е най-близката до човешкото преживяване и емоции. Тя не се възприема, нито се създава с много мислене или анализ. Предава се от поколение на поколение по естествен, вербален начин и колкото и да се опитваме да я обясним и превърнем в интелектуално знание, тя винаги ще се свързва преди всичко със сърцата на хората, принадлежащи на съответната култура. Във фолклора има нещо "неопитомяемо" (отново цитирам Теодосий Спасов) и това е много важно да се разбере от всеки, който борави с фолклор. Преди всичко трябва да предадем онези негови елементи, които съдържат неговото емоционално послание, независимо дали става въпрос за думи на песен, характерна мелодия, или танцова стъпка. 

снимка: Емил Колев
 
КОИ СА ИМЕНАТА НА БЪЛГАРСКАТА СЦЕНА, КОИТО СА ТЕ ВДЪХНОВЯВАЛИ ПРЕЗ ГОДИНИТЕ И СА ПОВЛИЯЛИ ВЪРХУ МУЗИКАТА НА JAZZANITZA? 
 
Очевидно Теодосий Спасов на първо място. Теодосий е повлиял и продължава да влияе на всички нас в Jazzanitza, имаме честта да сме приятели и това ни дава възможност да имаме пряк и пълноценен контакт. Иво Папазов е фигурата, която завинаги е променила лицето на българската народна музика. Той е нейн реформатор и влиянието му върху поколения музиканти е колосално. Антони Дончев е един от значимите експериментатори от страната на джаз музикантите и за нас е голяма чест, че е специален гост на Jazzanitza. По-млади музиканти като гадуларя Пейо Пеев, който е не само виртуозен инструменталист, но и много напредничав композитор и аранжор в народната музика, също са наши вдъхновители. 
 
КОЙ Е НАЙ-ЦЕННИЯТ СЪВЕТ, КОЙТО СИ ПОЛУЧИЛ КАТО МУЗИКАНТ?
 
Съветът на саксофониста Дейвид Лийбман, с който веднъж имахме майсторски клас - "Учи, за да знаеш. Знай, за да не може никой да те заблуди. Да можеш да отличаваш истинското от фалшивото, независимо от това какво мислят другите около теб." 
 
КАКВИ КАЧЕСТВА СА НЕОБХОДИМИ НА ЕДИН МУЗИКАТ, ЗА ДА СЪЗДАДЕ СВОИ АВТЕНТИЧЕН ПОЧЕРК?
 
Не е призвание за всеки. Някои го описват като талант, други като "докосване отгоре", трети като особена настройка на ума и сетивата. Може и да е комбинация от трите. Със сигурност малко хора достигат до там, често се случва тези души да са прекалено чувствителни за този свят и да изгарят като факли, чийто блясък и топлина  обаче са толкова силни, че ни огряват дълго, след като те са си отишли. 

 
А КОИ СА НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ПРЕЧКИ ПРЕД ТАЛАНТА?
 
Самият талант. Прекалено талантливите хора могат доста да страдат от таланта си. Бил съм свидетел на това не един път. Талантливите личности често са хаотични и не им е лесно да комуникират според очакванията на другите. С талантливците около мен съм се научил през годините, че трябва от време да време да си в ролята на детегледачка, защото понякога се държат като 3 годишни, но в никакъв случай не трябва да се мъчиш да ги променяш, защото можеш само да им навредиш.
 
КАКЪВ Е РИТЪМЪТ НА ЩАСТИЕТО?
 
Собственият ритъм. Всеки си има свой ритъм и темпо. Единственото, което трябва да правим е да го слушаме и да сме в синхрон с него. Тогава животът ни ще е танц. 


Календар