Хора В КАДЪР Към рубрика

ХОРХЕ ПАРДО - ПИТЪР ПАН НА ИСПАНСКАТА МУЗИКА



Музиката на Хорхе Пардо не познава стилистични граници. Името му е свързано със създаването на иберийския джаз с фламенко отенък - запазен почерк на този толкова виртуозен артист. Той е свирил с кого ли не и е опитвал от всичко от рок групата “Dolores” до участието в култовия запис "La leyenda del tiempo" на великия певец Камарон де ла Исла по стихове на Лорка, а впоследствие става част от секстета на несравнимия Пако де Лусия и благодарение именно на Хорхе Пардо днес саксофонът и флейтата са здраво инкорпорирани във фламенко инструментариума. 

Започнал своята кариера в епоха, в която испанската музика се разгръща и трансформира, затворените стилови врати се отварят и се създава лицeто на новата музика, Хорхе Пардо отведнъж се гмурка в дълбоките води и плува с най-големите имена на джаза и фламенко сцената.  В този процес редом с музиканти като Пако де Лусия, Камарон де ла Исла и Енрике Моренте участват Хорхе Пардо, Карлес Бенавент, Рубен Дантас и още други по-млади артисти. Тези музиканти изскачат извън традиционните рамки, променят фламенко инструментариума, въвличайки немисилми дотогава инструменти като флейта, кахон, бас китара, конги, табла. Те са готови да търсят и експериментират, за да постигнат своето звучене - т.нар. soniquetе (соникете) и да ни радват и до днес с него.

Хорхе Пардо е запазил детското любопитство и търси играта в музиката и свободата на въображението. Музикантите от новия му проект “Djinn” го наричат “Питър Пан” и благодарни, че заедно успяват да летят и откриват непознати музикални територии. С нетърпение очакваме неговия концерт на 20 септември в Sofia Live Club, който ще открие тазгодишното издание на iOlé Festival! Чуй думите, почувствай музиката!


 

Как започна да се занимаваш с музика?

О, това е една дълга история и същевременно може да се разкаже и в едно изречение - за мен това е чисто и просто призвание. А малко по-дългата е следната: Eдно дете, което е запленено от звуците, слуша разговорите на възрастните и е доста интровертно. Единственото, което го вдъхновява, е музиката и нейната абстрактност. Когато детето пораства, все още запленено от музиката решава, че иска да се гмурне в този свят и да разбере какъв е този филм и как да възпроизвежда тези звуци. Така започна всичко.

С кои музиканти и групи бе началото? 

Когато започвахме в онези години, не подбирахме много, особено аз, тъй като родителите ми не бяха музиканти и трябваше сам да разгадавам кой кой е в музикалните среди. Свирех с китаристи в парка, после в Консерваторията в Мадрид започнах да общувам с хора от академичните среди и бях вкаран в рамки, защото по онова време всичко беше много строго там и не можеше лесно да се престъпва границaта. После с Педро Луис Блас влязох в групата “Долорес”, а не след дълго се запознах и с Пако де Лусия и свирих дълги години в септета му.



Кой беше първият ти досег с фламенкото и джаза?  

Като младеж бях запленен от фламенкото и свирех на китара, но не бях добър.  Всички други свиреха по-добре от мен и затова потърсих друг инструмент, на който да се изразя. Потърсих своя инструмент. Аз съм от поколението на Камарон де ла Исла, Пако де Лусия, Лоле и Мануел, Енрике Моренте.  Фламенкосите от онова време бяха с много импозантен вид - коса, пригладена с брилянтин, костюм, копринен шал, а аз бях тяхна противоположност - с панталон чарлстон и леко рошава коса, но заедно искахме да правим различни неща, които да оставят следа. Хора като Карлес Бенавент, Рубен Дантас и моя милост се стремяхме да влезем в света на фламенкото, но и да внесем в него и други нетипични за фламенкото инструменти и да го разчупим малко, да му придадем друг образ. Не само този на “фамилната забава около масата”. В това време в Мадрид се случваха малко по малко интресени нещо - в клубовете свиреха музиканти като Тете Монтолиу, Декстър Гордън, Слай Хамптън - и това беше една велика школа за мен.

Смяташ ли, че фламенкото говори на универсален език, че има код, който всички разбират?

Фламенкото е смесица от различни култури - например носи ориенталското от арабите от т. нар. musica andalusi, но в същото време работи със западната хармонична система, позната от времето на Бах, после се добавя и ритъма - 2/3 - и тази почти мистична нестабилна комбинация, този суинг, както биха казали американците или soniquete, както го наричаме ние, те кара да трепериш, запалва те и не може да спреш да го търсиш. Кара те да изпаднеш в транс направо.




И така сега прескачаме в годините напред и поглеждаме към новия ти проект “Djinn” - какво означава и защо говориш за Metaflamenco?

Детето у мен не престава да любопитства и не е загубило интереса си към изследването и екпериментирането, а светът на музиката е мистериозен и би могъл да те отведе към транс, защото борави с чувствата. В “Djinn Metaflamenco” джаз груувът и фламенко ритмите се прегръщат и заобикалят без човек да си дава сметка къде свършва едното и започва другото, и тъй като всичко в музиката идва от майка Африка, фламенкото се оказва като една гояма къща или един казан, от който похапват всички. Тези малки същества - джиновете, които са духчетата в лапмата на Аладин, са в контакт с хората, но осъществяват връзка и с божественото, приличат на дуендето във фламенкото и са отговорни за онзи магичен момент в безвремието, в който изпадат артистите на сцената, когато сякаш попадат в друго измерение и не съществува за тях нищо друго освен музиката в този момент. 

А с групата, с която свириш в Djinn, каква част от музиката e предварително написана и каква част е импровизирана?

Аз съм заобиколен от великолепни музиканти и не бих похабил за нищо на света техния потенциал и не бих им сложил наморници. Винаги имаме обща ясна идея, но им давам свобода да се разгърнат и мога да кажа, че този проект, макар, че е записан в студио, се получава по-добре на живо, защото всеки път е различно и магично.

Какво означава да си артист?

Да преобразиш живота си и живота на другите чрез творчеството си, да осъзнаеш своята различна от ежедневните неща мисия и да я следваш.


 

Календар