Хора В КАДЪР Към рубрика

ЙОРДАН ТОДОРОВ

Йордан Тодоров по време на работа върху българския превод на Savage Harvest, снимка: Мария Гудрун Рунарсдотир

 

Ако сте почитател на документалното кино с българска марка, няма начин да сте пропуснали неговия “Татко снима мръсни филми” (2012) - разказ за най-успелия българин в Холивуд Стивън Апостолоф. Негов автор е кинокритикът, журналист и режисьор Йордан Тодоров. Той дебютира през 2010 г. с “Бетонни фараони” - пътешествие сред лайфстайла и традициите на една от най-затворените и интригуващи ромски групи у нас. За читателите на списанията L’Europeo, Vice, Abitare, Max, Amica той е автор и на множество запомнящи се статии. Сега е в Берлин и там също не скучае.

 

Йордан Тодоров с оператора Добрин Кашавелов в студиото на фотографа Уил Макбрайд по време на снимките на документалния филм за него през септември, 2014 г., снимка: личен архив на Йордан Тодоров


БЕРЛИН Е…
… град-конгломерат на границата на изтока и запада. Опожаряван, изравняван със земята, разделян и бавно и мъчително обединяван. Град на изгнаници - приютил е хугенотите след изгонването им от Франция през XVII век, евреите по времето на Фридрих II, Кафка който идва тук през 1923 г., отвратен от антисемитските настроения в Прага, чернокожата певица Джозефин Бейкър, която се превръща в една от звездите на Ваймарската република. През 1930 г. писателят Кристофър Ишъруд избягва в Берлин от хомофобска и консервативна Англия. Дейвид Боуи също идва тук през 1976 г., на ръба на физически и психически срив, по препоръка на самия Ишъруд…

 

Фотографа Уил Макбрайд в ателието му през септември, 2014 г., снимка: личен архив на Йордан Тодоров

 

ОТКОГА СИ В БЕРЛИН И КАК ТЕ ПРОВОКИРА ТОЙ ТВОРЧЕСКИ?
Дойдох тук през април, 2014-та Берлин ми подейства безкрайно освобождаващо. Много хора идват тук и биват въвлечени във водовъртежа на безгрижния живот и живеят буквално от едно парти до друго. На мен Берлин, колкото и да е странно, ми повлия точно по обратния начин - дисциплиниращо.

 

Йордан Тодоров с оператора Добрин Кашавеловр през септември, 2014 г., по време на снимките на филма за фотографа Уил Макбрайд, снимка: личен архив на Йордан Тодоров  


КОЕ ТЕ ДВИЖИ В ТВОРЧЕСТВОТО - СИМВОЛИЧНО И НА ПРАКТИКА?
Стремежът към добре разказаната история и крайните срокове.

 

КОИ ИСТОРИИ ТЕ ПЛЕНЯВАТ И КАК РАЗБИРАШ КОЯ СИ ЗАСЛУЖАВА ДА БЪДЕ РАЗКАЗАНА?
В повечето случаи в историите, които разказвам, има елемент на ексцентричност, дори абсурд.

 

23-годишният Майкъл Рокфелер, който е изяден от канибалите в Нова Гвинея, е главният герой на книгата Savage Harvest, снимка: личен архив на Йордан Тодоров

 

КАК СЕ ОТКРИВА ЕДНА ДОБРЕ ЗАБРАВЕНА ИСТОРИЯ?
Най-често случайно. Друг път със съвсем целенасочено търсене, както е например с тази, върху която е базирана документалната книга, върху която работя в момента. Нея я открих една неделя миналото лято на битпазара на площад “Боксхагенер”. Всъщност аз търсех подобна история, свързана с колониализма, нацизма и следвоенните години, още при идването си в Берлин. Отне ми година и половина, но я открих.

 

Мистериозният германски аристократ и колекционер на примитивно изкусто в Пекин в края на 20-те години на XX век., снимка: личен архив на Йордан Тодоров

 

НАД КАКВО РАБОТИШ В МОМЕНТА?
Върху документален филм за берлинския фотограф Уил Макбрайд, който идва от Америка като войник, влюбва се в Берлин и остава тук до края на живота си, като се превръща в може би най-известния фотограф и хроникьор на града след Втората световна война. Междувременно преведох на български документалната книга “Savage Harvest: A Tale of Cannibals, Colonialism, and Michael Rockefeller's Tragic Quest for Primitive Art” (книгата излезе у нас като “Дивашка жътва” от издателство Ерове - б. ред.), която разказва историята на 23-годишния Майкъл Рокфелер, който заминава за Нова Гвинея в търсене на примитивно изкуство и е изяден от местните канибали. Също така в момента пиша документална книга за германски аристократ и колекционер на примитивно изкуство, който също така е ловец на слонове, опиумен наркоман, съдържател на човешка зоологическа градина и импресарио на чернокожите актьори във филмовото студио UFA по времето на Хитлер. Също така има извънбрачно дете от любовницата си, която е наполовина еврейка, наполовина чернокожа, във време, в което подобни междурасови връзки в Германия се наказват със смърт. Преди повече от година откупих частния архив на този мистериозен германец, в който има няколко хиляди фотографии, писма, дневници и документи от края на XIX до средата на XX век. Сред тях има невероятни кадри от Китай след Боксерското въстание от началото на XX век, от нацистка Германия през 30-те и 40-те, както и от снимачната площадка на култови пропагандни филми като забранения за излъчване днес “Hitlerjunge Quex” (1933), “Kongo-Express” (1939) и “Carl Peters” (1941).

 

 

Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н