Хора В КАДЪР Към рубрика

КАТЯ АНТОНОВА


фотограф: Лили Петкова

Тя познава “Двете кралства” - на Щастието и на Нещастието, както и “Какво значи да си…” - силен, богат и красив. За нас Катя Антонова идва от страната на издателство “Рибка”, където виреят още нейните книги “Рибка”, “Как си, Мечо?” и „Принцесешки истории и други необикновени случки“. Ако питате нея - тя идва от “страната на роклите и преливащите от емоции сърца”, където приятелите ѝ са “храбри воини с поли на цветя”. Казва, че в нейния приказен свят има романтични калпазанки и е най-весело, когато хората откриват, че проблемите всъщност могат и да са забавни. Когато се наложи, прибягва до вълшебните думи “Животът е приключение” и е убедена, че всяко едно дете трябва да не чува много често “трябва да”. 

КАКВО Е УСЕЩАНЕТО ДА ИМАШ ДЕТСКА АУДИТОРИЯ?
Усещането е за пълна, тотална, абсолютна, брутална откровеност. Което е чудесно, защото няма задни мисли и остатъчна горчивина. Ако децата харесат написаното от теб, ти го казват – не просто, за да те ласкаят. Когато не им харесва, пак ти го казват – не просто, за да те наранят. Детската аудитория не те подвежда.

ЗАЩО Я ПРЕДПОЧИТАТЕ?
Не мисля, че предпочитам някоя определена аудитория. Пиша тогава, когато имам нещо за казване – било то на децата или на възрастните. Аз съм фен на смисъла.


илюстрация: Мартина Андонова, "Двете кралства", издателство "Рибка"

КОЕ Е НАЙ-ТРУДНОТО, КОГАТО ПИШЕШ ЗА ДЕЦА?
Да си спомниш, че и ти си бил дете. Мисля, че най-добрият вариант на детски писател е възрастен, който си е спомнил, че е бил дете. Детската аудитория не те подвежда. А пък аз съм щастливка, защото се разбираме прекрасно с тази аудитория! 

НАЙ-СИМПАТИЧНИТЕ РЕАКЦИИ, КОИТО ВАШИ КНИГИ СА ПРЕДИЗВИКВАЛИ У ДЕЦА?
Както казах, аз съм щастливка! Получавам наистина разтапящи думи за моите книги от деца, разбира се. Коментарите на възрастните много-много не ме трогват. И все пак веднъж чух една жена, която не познавам, да казва по радиото, че любимата детска писателка на тяхното семейство съм аз. Една майка ми се оплака, че много ѝ е писнало от книгата „Рибка”, защото детето ѝ иска да я четат всяка вечер. Това е един от комплиментите, които помня и до днес - един от най-любимите ми. Много мило ми стана и когато едно момиченце поиска да се снимаме за доклада, който подготвя – беше ѝ поставена задача да представи любимия си автор. Чувствам се прекрасно, когато чувам децата да разказват кой представител на Кралството на Щастието стои върху раменете им в момента. Също, когато ги чувам да се заливат от смях, докато им чета от моя книга. Миналата година гимназисти работили месеци наред по книгите „Какво значи да си силен”, „Какво значи да си богат” и „Какво значи да си красива”. Направили са свои книги „Какво значи да си слаб/беден/грозен”. Наскоро видях произведенията им – написани и илюстрирани – и много се развълнувах. Вълнувам се, че са дали още живот на доброто, заложено в тези книги, то е тръгнало по нови пътеки и е станало и тяхно. А пролетта бях на спектакъл по моя книга и, признавам, плаках.


илюстрация: Евгения Николова, "Рибка", издателство "Рибка"

КОЕ Е НАЙ-УМНОТО НЕЩО, КОЕТО СА ВИ КАЗВАЛИ ДЕЦАТА?
Децата са пълни с мъдрости! И по-лесно ги споделят с околните. Наскоро малката ми дъщеря каза: - Мамо, знаеш ли кое боли най-силно? - Кое – попитах аз. - Сърцето. Ще използвам тези думи в някоя книга, обещавам.

КАК ПОДХОЖДАТЕ КЪМ СЕРИОЗНИТЕ ТЕМИ ОТ ЖИВОТА?
Изключително сериозно! Да търся истината за човешката душа е любимото ми занимание. Това е и талант, и недостатък, защото стигам до много важни открития, но пък понякога задълбавам ненужно.


илюстрация: Емили Хюз, "Диво", издателство "Рибка"

БЕЗ КАКВО НЕ МОЖЕ ЕДНА ДЕТСКА КНИГА?
Всяка една книга – детска или не – не може без истината. Поне малко, мъничко истина трябва да има. Дори да е изречена от еднорогпринцесакотенце.

МОЖЕ ЛИ ДЕТСКАТА КНИЖКА ДА ЖИВЕЕ БЕЗ ИЛЮСТРАЦИИ?
Не може! Но пък не е задължително илюстрациите да са нарисувани с бои и моливи – с текст се рисуват чудесни картини!

КОИ СА ЛЮБИМИТЕ КНИЖНИ ГЕРОИ ОТ ВАШЕТО ДЕТСТВО И КАКВО НАУЧИХТЕ ОТ ТЯХ?
Пипи! Пипи! И пак – Пипи! Тя сбъдна част от мечтите ми. Не научих много от нея, само едно – че животът е голям кеф!


илюстрация: Мартина Андонова, "Какво значи да си силен", издателство "Рибка"

КАК НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПИШЕ ЗА ДЕЦА?
Не мога да отговоря кратко на този въпрос. Но мога да дам един универсален съвет, приложим за всяко едно писане: „Не се водете от егото, а от желанието да споделите с околните нещо важно, интересно или полезно”.

ЗА КАКВО МЕЧТАЯТ ДЕЦАТА ДНЕС?
Не е редно да отговаряме вместо тях. А твърде често го правим. Аз лично се надявам да мечтаят да полетят, да пътешестват, да се качат на луната, да станат феи или магьосници, а не за световен мир, здраве или храна. Нека не бъркаме мечтите с молитвите. Може би това би означавало, че всичко е наред.


Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н