Хора В КАДЪР Към рубрика

ПОКАНА ЗА ПЪТЕШЕСТВИЕ С МИРОСЛАВА КАЦАРОВА


снимки: Павел Червенков

Затворете очи.
Представете си светли булеварди, широки пейки, река и по бреговете й цъфтящи дървета. Ухание на бяло, подвижно, свободно дишащо въображение. Фина музикална струя, попива в косата ви, музикантите се смеят, има и картини наоколо.
А сега отворете очи.
Април е. В София и в Париж е пролет.
Дръзка, чиста пролет, която звучи сякаш наново, сякаш за първи път.
"Април в Париж" беше на гости в Sofia Live Club, в изпълнение на Мирослава Кацарова.
А ние си поговорихме с нея венага след концерта за онова е музикално пътешествие, пропито с романтичния и малко носталгичен дух на френската музика.


В какво се крие вълшебството на френската музика?

От момента, в който започнах да изучавам френския език и култура, се чувствам свързана с фината душевност на френското изкуството - литература, кино, живопис, философия и, разбира се, музика. В нея се съдържа красив и вълнуващ свят, изразен чрез ярки мелодии и чрез вътрешната пулсация на езика. Открих песните на Едит Пиаф, Жак Брел, Мишел Льогран, Жо Дасен, Далида... Слушах френски джазмени, които в онези невинни юношески години, а и до сега, са си големи открития. Няма да забравя как денонощно се възхищавах на Стефан Грапели. Сякаш една от най-отличителните черти на френската музика е мелодичността й, съчетана с тиха сантименталност и деликатна меланхолия. Ето това ме привлича във френските песни, чиито дух опитахме да запазим, въпреки неизбежното влияние от джаз стилистиката, с която сме свързани.

 

Казват, че френският е езика на любовта. С какво пеенето на този език е различно? Придава ли той добавена стойност на музиката ти?

Френският език по природа си е музикален. Всеки език си има специфичен, фонетичен код, който може да се транскрибира в музика.  Спомням си, че точно такава изумителна демонстрация направи един от любимите ми джаз пианисти Джейсън Моран по време на лекцията си за Телониъс Монк на Пловдив джаз фест миналата година. Той пусна запис на монолога на една туркиня, която си говореше на родния език и после той изсвири на пианото ритъма и интонацията на речта й. Тъй че с френския е същото - да се пее на френски е да влезеш във вътрешния му ритъм и да го свържеш с този на музиката...

снимки: Павел Червенков

Кои са местата, гледките, ароматите с които свързваш Франция?

През годините тези асоциации се променяха. В началото с Франция свързвах екзистенциалистите, образа на Камю, който пуши или ококорения поглед на Сартр, после символистите, сред които Бодлер, Рембо, Верлен, имах си период на Превер, разбира се... В последствие започнах да откривам много важни и влиятелни за мен личности от френската култура. Списъкът е дълъг.

Но ако трябва да дам буквален отговор на въпроса ви - представям си разходките си в любимия, бохемски квартал Сен Жермен в Париж, любимия ми бутик на непокорната Изабел Маран там, чиито дрехи обожавам и нося като втора кожа. Спомням си часовете съзерцание и безцелно шляене в градините на Роден дето всеки ден се спасявах от тълпите туристи при последното ми посещение в Париж. С Франция свързвам още Южни селца около Ница, любимото ми Domaine de la Baume - един от най-романтичните хотели на Прованс, с чудесно вино, вдъхновяващо вкусна храна, огромни градини, а вътре картини на Бернар Бюфе, френски експресионист, живял и работил там. Тъй че всичко около доброто вино, ароматната храна, глициниите, красиво подредените градини, провансалските пазари също е Франция за мен.

 

снимки: Павел Червенков

Фразата, с която би определила отношението си към тази култура е....

От стихотворението на Бодлер “Покана за пътешествие”, което в превод на Кирил Кадийски звучи така:

“Там всичко е блясък и красота,

Покой и наслада от любовта”.

 

Кои са изпълнителите от съвремената френска сцена, които би поканила на Plovdiv Jazz Fest?

В рамките джаз фестивала в Пловдив още втората година от появата му продуцирахме специален френско-български проект, по идея на тромбониста, който живее и работи в Париж - Георги Корназов. Тогава чухме много добри и смислени съвременни френски джазмени, сред които силно впечатление направи пианистът Армел Дюпа - фин, минималистичен, вглъбен, интелигентен. В момента сме в разговори с него за евентуално негово ново участие във фестивала.

 

Какво е за теб "Аpril in Paris"?

Това е музикално пътешествие с романтично, но и малко носталгично настроение. Аранжиментите поканих да направи Миро Турийски. Те са за джаз трио с участието още на Веселин Веселинов Еко и Христо Йоцов. Въвлякох и струнен квартет, който някак опазва класичността на френската музика.

снимки: Павел Червенков

Коя е следващата музикална дестинация?

След успешните премиери, където се срещнахме и с нова публика, ни предстои лятно турне, което леко ще перифразира заглавието на джаз стандарта, който пея “April in Paris” и ще се казва “Summer in Paris”, разбира се, съвсем метафорично. Ще изнесем концерти на любимите ни летни и открити сцени в “Мишел” в Созопол, в “Ментол” във Варна, в Капана в Пловдив, Двореца в Балчик, и в София.


Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н