Хора В КАДЪР Към рубрика

OPERVILLE

Каквото и да кажем за Иво Димчев, то няма да е достатъчно и няма да създаде точна представа за него. Сякаш всеки си представя Иво Димчев по различен начин: съвременен артист, провокатор, хореограф, „машина за изяви” и така нататък. Ние обаче няма да му лепим поредните определения. Вместо това си поговорихме с него за номинирания за "Икар" Operville. Щяхме да ви изредим и част от наградите, които е получавал през годините, но те са толкова много, че се загубихме. Всъщност най-голямата награда е, че той реши да се завърне активно на родна почва, за което му благодарим. 
 

Какво провокира създаването на "Operville"?
Винаги съм си мечтал да напиша опера. Знаех, че някой ден ще се случи в каквато и да е форма. Просто миналата зима си казах: “Eто, време е!” и направих кастинг за певци. Намерих двама достатъчно качествени и луди и започнах репетиции.

 

Какво искате да дадете на публиката с този спектакъл?
Искам да им покажа нещо непознато, нещо, което не са виждали, искам да имат естетическо преживяване, каквото не са имали досега. В “Опервил” се преплитат моят особен афинитет към театралността, доста откаченото ми разбиране за музика и хореография, както и респектът ми към класическата музикална форма и вокална техника. През целия спектакъл тече на субтитри и една моя поема. Обичам поезията и винаги намирам начин да ухажвам този жанр в спектаклите си.

 

Какво е неговото послание в едно изречение и има ли такова изобщо?
Разбира се, че “Опервил” няма послание. Той е артефакт, събитие, една съвкупност от множество форми, желания, копнежи. Един поетичен жест, доста трагичен и смешен едновременно, но и доста личен.

 

Какви бихте отговорили на критиците, които казват, че съвременният танц и пърформанс прекалено често имат нужда от допълнителни обяснения?
Произведения, които експериментират с формата и търсят нови езици, няма как да не изискват малко повече артикулиране и анализ. Именно в това допълнително усилие в осъзнаването и осмислянето им понякога се състои и утвърждаването на тези нови форми. Изкуството няма да се развива, ако не се експериментира и ако установените норми не се изпитват, но разбиране и осъзнаване са крайно необходими. Не могат нещата да се оставят на случайността. Експериментирането би трябвало да ни носи разнообразие, но и познание и опитност.

 

Кога езикът на тялото е по-силен от думите? 
По-силен е този език, който е по-искрен. Който не крие нищо, независимо дали е облечен в думи или в движения. А най-силен е езикът, който, освен че е искрен, е и овладян.

Кои са танцьорите и хореографите, които ви вдъхновяват в последно време? 
Вдъхновяват ме танцьори и хореографи, които търсят собствен език и не имитират други, не ходят по отъпкани пътеки. Инспирират ме хора, които рискуват всичко, но и са и добри играчи. Такъв артист няма как да загуби. Такива хора от нищо могат да създадат свят.

 

За какъв проект мечтаете в момента? 
От много, много години не съм правил спектакъл, в който не се ползва гласът. Това ми е мечта. Прекалено много разчитам на гласа и това започва да ме притеснява. Искам да съм сигурен във всички изразни средства без изключение. Бих искал да направя чисто движенчески спектакъл, дори без музика.

 

На каква музика никога, ама никога не танцувате? 
Не танцувам на поп фолк, на танго и на моя.

Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н