Хора В КАДЪР Към рубрика

ПАМЕТНИК #1


фотограф: Михаил Новаков

Преди три седмици София осъмна различна. Няколко постамента, носещи бюстове на дама в цвят на дъвка, се появиха ненадейно из града. Също толкова неочаквано и изчезнаха скоро след това. Последваха цветни статии в местни и международни медии, разпалени разговори и спорове във форуми и коментари, мнения на знайни и незнайни войни на морала и правдата. Отзвукът бе всичко, което може да се очаква от една социална поп-ъп акция - много шум, но и след това, "нещо". Нещото се оказа толкова смислено, че не ни се искаше да го разваляме с недоразбиране или да объркаме нещо в препредаването. Затова оставихме основните виновници за него Светла Баева, Яна Бюрер Тавание и артиста Ирина Томова - Erka, сами да ни разкажат за паметните жени на отминала и съвременна България.

Светла Баева, БХК

ДО КОЛКО ЛИЧНО Е УЧАСТИЕТО ВИ В КАМПАНИЯТА? КАК ЗАПОЧНА ВСИЧКО?

Светла: Кампанията “Паметни жени” започна в началото на март месец, но всъщност идеята за нея се роди още преди година, когато забелязахме, че в София липсват паметници на конкретни исторически жени от нашето близко минало. По официални данни на Столичния общински културен институт, по-малко от 6% от всички мемориални обекти (повечето от които паметни плочи) на територията на града са посветени на жени. Решихме да адресираме този пропуск с обществена протестна акция и така на 22 март столицата се събуди със седем цветни паметника, разположени на различни места в центъра. Тази кампания е много важна за нас, защото темата за правата на жените от десетилетия е приоритетна за работата на БХК и ние искахме да популяризираме приноса на жените, борили се за гражданските права на българката през изминалия век. 
Яна: Участието ми в тази кампания е с няколко шапки – от една страна, като част от екипа на БХК и човек, който помагаше като общ работник по организацията; от друга, като директор на международната платформа за социално ангажирано изкуство Fine Acts, с по-засилена роля около арт акцията на Erka. И най-вече като някой, който се ядоса, когато разбра, че в София няма нито един паметник на жена - историческа личност. Много е лично. 
Erka: Участвам в кампанията с поп-ъп акция за поставяне на мои автопортретни бюстове на публични места с цел привличане на вниманието към липсата на паметници на жени - исторически личности.


фотограф: Михаил Новаков

РАЗКАЖЕТЕ НИ ЗА ЕКИПА, С КОЙТО РАБОТИТЕ. СИГУРНИ СМЕ, ЧЕ НЕ Е ИЗЦЯЛО ЖЕНСКИ.

Светла: За наша радост кампанията беше подкрепена от много партньори и съмишленици като Българскатата асоциация на университетските жени, Уикипедия България, платформата за социално изкуство Fine Acts и рекламната агенция Tribal Worldwide Sofia. Нямаше да се справим и без помощта на нашите доброволци, които прегърнаха идеята и ни подкрепиха. Разбира се, че в екипа ни има и мъже. Много е важно да подчертаем, че ние не оспорваме постиженията на мъжете и почитта, която се отдава към тях, не желаем да изключим никого, а именно обратното – да приобщим жените към тази група, тъй като паметта за тях почти не присъства в градското пространство, а приносът им към обществото е равностоен.
Яна: Да, даже като се замисля екипът по сутрешното поставяне на паметниците, както и по организацията на арт акцията, беше към 50 на 50 жени/мъже. Яко.
Erka: Имаше стабилно мъжко присъствие при поставянето на паметниците. Момчетата бяха чудесни и много помогнаха.


Яна Бюрер Тавание, фотограф: Васил Танев

КАКВА Е ОБЩЕСТВЕНАТА РЕАКЦИЯ, КОЯТО УСЕЩАТЕ ДО ТОЗИ МОМЕНТ?

Светла: Кампанията е изключително позитивна и досега, срещаме в огромна степен доброжелателни и подкрепящи реакции. Голяма част от хората са изненадани да разберат, че в града липсват женски паметници, други веднага са готови с предложение за личност, която според тях заслужава паметник, а трети имат желание да започнат подобна кампания и в техните градове. Разбира се, не отсъстват и негативните реакции – стереотипите за това, че жената стои по-долу от мъжа все още битуват и то може би с по-голяма сила, отколкото си даваме сметка. Обществото ни до голяма степен пази архаичните си разбирания за ролите, които трябва да имат един мъж и една жена както в обществения, така и в личния живот, и всеки опит за промяна се посреща с недоверие и скептицизъм. 
Яна: Огромен кеф беше да си говоря с хора в седмиците след акцията. Такава енергия отдавна не бях усещала. Е, имаше разбира се мъже, които държаха да ни mansplain-нат, че си измисляме проблеми; хора, които отделиха часове от единствения си живот да спорят, че паметните плочи са паметници (не са, а и да бяха – но не са – пак тези на жени са 6%); както и няколко човека, които бяха видимо обидени, че не са питани за мнение/разрешение, понеже са експерти. Хубаво е да има такива неща, защото да организираш кампания е натоварващо и трябва да има забавления. 
Erka: Обществената реакция, която усещам, е основно позитивна. Много готино се разви цялата кампания. Срещам хора, които ме поздравяват и доста се кефят на инициативата. Чуството да си част от една толкова силна кауза е страхотно. Засякох няколко отрицателни коментара във Фейсбук - имаше човек, който искаше да се виждаме, за да ме “напсува в лицето” :)

А ИНСТИТУЦИОНАЛНАТА?

Светла: След края на акцията седемте паметника бяха “осиновени” за период от няколко седмици от различни институции в столицата. Отправили сме и покана към Столична община да се включи в кампанията и да развие ясна концепция за изграждането на паметници, посветени на жени от историята ни. Все още очакваме техния отговор.
Яна: Междувременно всеки, на когото му пука София да не е европейската столица с нула паметници на жени, може да подпише декларацията към Столична община, както и да гласува в анкетата – на коя жена да бъде посветен първия паметник в София.


Ирина Томова - Erka

КАКВА ПРОМЯНА ОЧАКВАТЕ СЛЕД ПРИКЛЮЧВАНЕТО НА КАМПАНИЯТА?

Светла: На първо време целта на кампанията е да инициира публичен разговор за приноса на жената в българското общество, припомняйки, че има много забележителни българки, участвали в борбата за политически, икономически и граждански права на жените в България. Също така през април планираме да организираме изложба/търг, където да продадем част от паметниците, за да съберем началната сума за изграждането на постоянен паметник. Надяваме се през 2018 г. това да е вече реалност. 
Яна: В момента към работната група по втората фаза от кампанията добавяме и широк съветнически борд от хора със сърце, ум, опит и отношение към темата. Отвъд изграждането на първите паметници, планираме и други намеси в средата, не всички с перманентен характер, но засега всичко е дълбока тайна. 
Erka: Очаквам повече и повече хора да проявяват интерес към кампанията. Да обсъждат, говорят и спорят. Силно се надявам да се случи изграждането на монумент, който дори да не е статуя, а да е форма или цвят, да счупи по някакъв начин средата, да изненада и да бъде съвременно решение.


фотограф: Михаил Новаков

РАВНОПРАВИЕТО…

Светла: …лежи в основата на всяко едно демократично общество и предполага равенство пред закона и пълноценно упражняване на човешките ни права. То е ключов фактор за утвърждаването на гражданските, икономическите и политическите ни права Липсата на паметници, посветени на реални жени, засилва погрешното мислене, че жените нямат значими постижения или че не са допринесли за развитието на демократичното общество. Ние вярваме, че за великите българки има място онлайн, в учебниците, в градската среда и навсякъде, където ще вдъхновят ново поколение от жени в науката, политиката, архитектурата, изкуството и публичното пространство изобщо. Само с общи усилия можем да гарантираме, че това ще се случи. 
Яна: …е нещо, за което ще се борим, и което ще постигнем, без да искаме нечие позволение. 
Erka: …го имам.



Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н