Хора В КАДЪР Към рубрика

ПАРФЮМЪТ НА СЕДМОТО ИЗКУСТВО


Фотограф: Иво Недялков

Маргарита Кудрина завършва медии и филм във Виена. След това работи в Лондон, където се занимава със съвременно изкуство в публична среда. После се мести в Берлин, където работи в пространство за съвременно изкуство (Savvy Contemporary) и участва в Берлинале 2014 като кино координатор. След това е асистент на режисьора и видео артист Марко Брамбила. Междувременно развива и програмата Le Cinema Olfactif, на която ще се насладим в София съвсем скоро на 25 февруари в Дом на киното с прожекцията на "Омраза" (La Haine). С програмата Olfаctive Diarias цели да представи един месец от живота на артист под формата на парфюм, като включва и български артисти като Войн де Войн и 1000 Names. Последната - Olfactive Gallery, пък се фокусира върху развитието на аромати, базирани върхи произведения на изкуството.
 


Разкажи ни за проекта “Le Cinema Olfactif“

Използването на аромати по време на филм датира от началото на миналия век. Още преди въвеждането на звука. Ние правим същото, но със звук и с разликата, че работим с парфюмер, който интерпретира филма и ни го споделя под формата на ароматна течност, която впръскваме в кино салона. Оттам нататък оставяме зрителя да усеща, това което вижда, чува и помирисва. 

“Le Cinema Olfactif“ стартира преди няколко години в Берлин, в партньорство със Soho House. Запознах се с креативния директор на Folie A Plusieurs, който ме покани да курирам програмата. Проектът дава възможност за диалог между света на киното и парфюмерията в лицето на Марк Бъкстън. Целта е да създадем ново измерение на възприятие на визуалното и да развием идеята как ароматът може да ни пренесе в момент от филм. Част от гостите получават флакон от аромата, за да запазят със себе си усещането, спомена от видяното и преживяното. За няколко години програмата достигна до Лондон, Милано, Ню Йорк, Ел Ей и Чикаго. Сега и София.

 

Кои са филмите, за които създадохте парфюми?
"Пяната на дните" (Mood Indigo) на Мишел Гондри
Love Exposure на Сион Соно
Daises на Vera Chytilova
"Фотоувлечение" (Blow Up) на Микеланджело Антониони
"Обречени да умрат" (Virgin Suicides) на София Копола
Enter the Void на Гаспар Ное
"Омарът" (The Lobster) на Йоргос Лантимос
The Duke of Burgundy на Peter Stickland
 
 

Защо ароматът може да ни накара да преживеем по нов и различен начин магията на киното?

Защото визията и звукът понякога не са достатъчни. Обонянието е подценявано като вид сетивност, а то може да е богат източник на усещания. Това, което не може да се изрази с аудиовизуалното, ние се опитваме да разкажем с аромат, за да провокираме повече у зрителя, да запълним празнината, за която той не подозира.

 

Кое според теб е най-голямото предизвикателство при създаването на един парфюм?

Обонянието е от най-сигурните начини човек да преживее отминали емоции, да обикне или намрази някого или нещо отново. Много често това са спомени от детството ни. Ароматът на мушкато може да те пренесе в стаята на баба ти и да се докоснеш отново до нея. Пруст пише за това как определени миризми ни помагат да изследеаме автобиографичната памет. Много парфюмери и изследователи се занимават с психологическите процеси, които настъпват при помирисването на аромат.

Въпросът тук е каква е концепцията ти за създаването на един парфюм.

Ароматите на различните съставки си имат символни значения, подобно на думите в езика. Българската роза например има сантиментлна стойност за хората тук и означава много неща. Предизвикателството е да се създаде парфюм с дадена концепция, в случая филм, да се подберат точните съставки и да се комбинарат така, че крайният продукт да отговаря на определена емоция, да говори на човека. По-късно нотка от аромата може да го пренесе във времето и пространството.

 


Какво те мотивира да пренесеш “Le Cinema Olfactif“ в София?

За съжаление Soho House е затворена система, в която само членове на клуба могат да се докоснат до програмата. Винаги съм искала да споделя това с широка публика и идеята да пренеса това изживяване дойде съвсем естествено от приятели в София, които ми дадоха идеята да организирам прожекцията. А когато Оли Готс от Дом на киното е замесена като партньор, всичко си идва на мястото. Радвам се, че филмът ще бъде прожектиран в Дом на киното и заради района, в който се намира то. Филмът има силни социлно-политически послания. Много се надявам тази част на София да се развие, заради хората, които живеят там и с идеята че културната възприемчивост е едно от най-важните качества, които обществото ни трябва да придобие.

 


Филмът “Омраза” ни отвежда в парижките предградия. Има ли аромати, с които свързваш градовете, в които си пътувала? 

Най-пресният спомен е от този на топлия влажен розмарин в Кефалония.

 

Кой е твоят топ пет с любими филми и на какво ухаят те?

Топ 5 мога да дам един ден, когато спра да гледам филми. Но може би 5 заглавия от изминалата година:

 

"Огън в морето", Джанфранко Рози – морска вода, кактус, въглен

"Американски мед", Андреа Арнолд - марихуана, окосена трева, момина сълза

"Всичко, което предстои", Мия Хансен-Лъв - бебешка пудра, печатница, божур

"Тя", Пол Верховен - кръв, нагорещена ютия, бельо

"Патерсън", Джим Джармуш - мастило, гума, какао


Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н