Хора В КАДЪР Към рубрика

ПЕТЯ КОКУДЕВА


фотограф: Евгений Милов

Ако я питате, тя се определя като “родопска поспалана, която се диви на Фернандо Песоа, чувства се най-добре на палатка в гората и е неизключваем генeратор на съмнения в себе си”. Отстрани погледнато обаче, Петя Кокудева е и детски писател и пътешественик, дал на деца и родители книгите със стихотворения “Лулу”, “Малки същества” и “Питанки”, както и серия весели учебни помагала, на които е съавтор. Завършила е журналистика и има магистратура по творческо писане. Междувременно част от стихотворенията ѝ вече звучат като песни, а други са включени в читанките за втори клас. Последната чудна страна, в която е била преди само три месеца, е Нова Зеландия и от нея си е донесла маорската философия, на която там учат децата в училище - че успехът означава принос. Не си пада по жанра класическа приказка (с изключение на Хофман, Сандбърг и Джани Родари) и предпочита “смешни стихотворения, буреносни фрагменти като на Чоран и иванметодиевски гъзове-ѝ-облаци”. Весело й става, когато на някой дребосъчко му проблесне дзен светкавица от рода: “Големите проблеми да се решават сами - нали затова са големи.” Накратко, приятелите си описва като “философ-ръгбист, фотограф с изявен афинитет към кюфтета, инженер, който майстори лампи, художничка, която се вдъхновява от кокошки и компютърджия с неприязън към горските гъби”. При нужда си служи с измислени вълшебни думи - онези, които сама трябва да изобрети за нещата, които още нямат име. Като “поражогасител” - гасител на поражения. И още нещо важно - вярва, че всяко дете трябва да усеща, че училището за приятелства на крокодила Гена е наблизо.


илюстрация: Ромина Беневенти, "Питанки"

КАКВО Е УСЕЩАНЕТО ДА ИМАШ ДЕТСКА АУДИТОРИЯ?
Противоречиво и непредсказуемо. Понякога така силно ме прегръщат, че ми скрибуцат очилата, друг път ми заявяват невъзмутимо в осем сутринта: “О, не ми се говори с теб - още ми се спи!”

ЗАЩО Я ПРЕДПОЧИТАТЕ?
Не бих казала, че е предпочитане. Не деля хората на възраст. Както повечето важни неща в живота ми, това озоваване сред деца се е случило ненадейно без стратегия от моя страна. Предпочитам да си остане необяснимо. Пък и както казва един любим американски учен - човек няма идея за 98% от нещата, които се случват в мозъка му. 

КОЕ Е НАЙ-ТРУДНОТО, КОГАТО ПИШЕШ ЗА ДЕЦА?
Че вървиш по много тънък, ронлив скален ръб - не бива да се накланяш твърде към детското, да се захаросваш, инфантилизираш, изкуствено да се ошантавяваш, защото тогава става някакъв клоун, аниматор. От друга страна, ако се наклониш повече към възрастното, ставаш дидактичен и абстрактен. Нужно е да си и дете, и възрастен едновременно, без никой от тях да взема връх. Детският писател е мостчето между двата свята.


илюстрация: Ромина Беневенти, "Питанки"

НАЙ-СИМАПАТИЧНИТЕ РЕАКЦИИ, КОИТО ВАШИ КНИГИ СА ПРЕДИЗВИКВАЛИ У ДЕЦАТА?
Има един герой - Господин Гори-Глава. От много мислене косата му е пламък и топли околните селца през зимата. Когато прочетох стихотворението в един клас, децата се затичаха към мен и взеха да пипат с ръце страниците на книгата. Не вдянах в началото защо го правят, после осъзнах, че проверяват дали Господин Гори-Глава наистина пАри!

КАК ПОДХОЖДАТЕ КЪМ СЕРИОЗНИТЕ ТЕМИ ОТ ЖИВОТА?
Нали знаете, “цветята се усмихват, когато облаците плачат”. Опитвам се да преливам сериозното и смешното, тъжното и радостното.

КОИ СА ЛЮБИМИТЕ КНИЖНИ ГЕРОИ ОТ ВАШЕТО ДЕТСТВО И КАКВО НАУЧИХТЕ ОТ ТЯХ?
Любимите ми герои, или поне тези, дето най-ярко си спомням, не са от книги, а от измислици на майка ми: една вещица примерно, която се спъваше в някаква посуда и крещеше: “Ох, тенджери, капаци, ще се пребия!”. И до ден-днешен се пренасям изцяло в онази каскада от смях, която се изливаше от устата ми след тази реплика. Майка много си измисляше - струва ми се, че и тя се е забавлявала, колкото мен.


илюстрация: Ромина Беневенти, "Питанки"

КАК НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПИШЕ ЗА ДЕЦА? 
На немарлив, непохватен, тромав и подценяващ език. Книгите са дълбок езиков кладенец, пиршество на ума. Думите за деца трябва да са бистри, майсторски намерени, премислени, естетически композирани. Езиковото богатство оширява капацитета ни за мислене - не съм го измислила аз, а изследователите на мозъка. 

КОЕ Е НАЙ-УМНОТО НЕЩО, КОЕТО СА ВИ КАЗВАЛИ ДЕЦАТА?

То е нещо, което са ми показвали, а не казвали. Най-общо е тип мислене, подобен на латералното или поетичното. Децата не търсят необикновеното в света, а виждат обикновеното по свой, нов начин. Те правят обикновеното необикновено чрез своя поглед. Както казва писателят Андрю Соломон - смисълът не се търси, той се създава.

БЕЗ КАКВО НЕ МОЖЕ ЕДНА ДЕТСКА КНИГА?
Без изненади - ако не ме учудва нещо, обикновено я захвърлям. Изненадващи може да са рисунките, идеята, изказът, може да е и нещо доста дребно. В наскоро издадената на български книга “Принцеси - забравени и безизвестни” например има едни много кратки заглавия, които бяха голяма изненада за мен. Останалият, основен текст не впечатли много, обаче тези миниатюрни текстове бяха такова удивление: “Крадецът е магьосник, когото не аплодираме”, “Да танцуваш е да летиш на земята” или пък “Водата е рокля, която отказва да бъде носена”. Тези съвсем не носещи, не централни за книгата миниатюри са ми достатъчни.


илюстрация: Ромина Беневенти, "Питанки" - Картофената принцеса

МОЖЕ ЛИ ДЕТСКАТА КНИЖКА ДА ЖИВЕЕ БЕЗ ИЛЮСТРАЦИИ?
Има достатъчно примери за хубави детски книги без илюстрации. Както има прекрасни детски книги без нито една дума вътре - т.нар. wordless picture books. Ако нещо е намислено добре и има силна идея, авторът си решава кои са най-пълноценните изразни средства да я предаде. Има детски книги, които се засаждат в саксия; има такива с празни страници от първа до последна корица… Полезно е децата да имат досег с разнообразието на света и да живеят с известна широта на кръгозора - това им дава възможност повече да оценяват и по-малко да осъждат.

ЗА КАКВО МЕЧТАЯТ ДЕЦАТА ДНЕС?
Наскоро едно момченце ми разправяше, че иска да поправя улични шахти, за да срещне костенурките нинджа.

Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н