Хора В КАДЪР Към рубрика

ТЕОДОР ФИЧЕВ

фотограф: Тодор Бодуров

Той е на 25 години, родом от Пловдив, но вече жител на София. Още има да завършва операторско майсторство в НБУ, с което не се гордее. За сметка на това вече има набъбваща операторска биография. Снимал е клипове на повечето от стойностните имена в сегашната алтернативна българска сцена като Стругаре, Жлъч, Григовор, The Science. Има и няколко късометражни филма, както и три телевизионни реклами. Предстои му и игрално документален пълнометражен дебют - филм за Димитър Воев. Обича да гледа филми, а друга голяма част от свободното си време дава жертва на видео игрите - втората му огромна страст. Първата обаче си остава киното. Обожава да снима и няма против да го наричат работохолик. Ако питате него - “скучен и глупав човек съм”, само че на нас не ни изглежда да е точно така.

КАКВО НЕ ЗНАЕМ ЗА ПРОФЕСИЯТА НА ОПЕРАТОРА?
Аз самият не знам много неща за операторското майсторство. Все още откривам нови неща всеки ден. Надявам се това да продължи, защото, когато човек си каже, че знае всичко, значи е стигнал тавана на възможностите си и там развитието му секва. Когато за пръв път гледах "Soy Cuba" (I Am Cuba, 1964 г.) на Михиаил Калатозов, си дадох сметка, че не знам абсолютно нищо за операторското майсторство, защото всички много впечатляващи със заснемането си съвременни филми, за които си мислим, че са нещо ново и невиждано, всъщност не са. Всичко това е правено преди 30, 40, 50 години с много по-малко удобства от тези, които познаваме днес, а на моменти и с по-добри резултати спрямо днешните.
 
КАКВО Е ПЪРВОТО, ЗА КОЕТО МИСЛИШ, КОГАТО ПРОЧЕТЕШ СЦЕНАРИЯ?
Зависи от сценария. Първите въпросителни, които ми изскачат са: Това ли е сценарият за мен? Аз ли съм човекът за този проект? Ще имаме ли бюджет, че да реализираме нещото както трябва?

СПИРАШ ЛИ ДА АНАЛИЗИРАШ ОПЕРАТОРСКАТА РАБОТА ДОКАТО ГЛЕДАШ ФИЛМ?
Правя всичко възможно, но не винаги ми се получава. Най-нелепо е, когато силно се впечатля от някой кадър във филм и се хващам да превъртам и паузирам, че да разбера как са го направили. Опитвам се да не обръщам внимание, но в повечето случаи не успявам.
 
ДАЙ НИ НЯКОЛКО АБСУРДНИ ЛОКАЦИИ ЗА СНИМКИ,НА КОИТО СИ БИЛ?
То почти всяка втора локация в нашата работа е безумна, но най-прясно ми е началото на тази година. Работих в български игрален филм, който се снимаше в Република Саха (Якутия). Игрален филм на 35мм лента в Сибир. Минус 30 градуса, сняг до колене. Снимахме по замръзнали езера и реки, които през зимата функционират като магистрали за товарни камиони, превозващи руда и въглища. Не се сещам за по-голямо безумие. Беше супер.

фотограф: Eмил Граничаров
 
РЕПЛИКАТА НА РЕЖИСЬОРА, КОЯТО ТЕ ИЗКАРВА ИЗВЪН РЕЛСИ? 
"Абе, не е ли малко тъмно?". Шегата настрана - изкарва ме извън релси, когато няма реплики от режисьора и нещата се оставят на самотек, поради нерешителност и трудност с взимането на важни решения и способността на режисьорите да се адаптират спрямо обстоятелствата, което води до компромисни резултати. Няма продукция, в която всичко да протече точно както е замислено, независимо от бюджета и възможностите, и способността да се адаптираш според това, което ти се поднася, е нещо невероятно ценно. 
 
ОСТАВА ЛИ ТИ ВРЕМЕ ЗА ЛИЧНИ ПРОЕКТИ? 
Обещал съм си винаги да имам време за лични проекти и често отказвам работа, за да мога да работя по такива. Силно вярвам, че именно този тип работа ми дава най-много опит и ме изгражда като “артист", ако мога да се нарека такъв въобще на този етап. Най-добрата рецепта, може би, е смесица между личен и комерсиален проект, което не се случва често, но не е мит и е възможно.
 
КАКВО ПРАВИ ЕДИН ФИЛМ "ОПЕРАТОРСКИ"?
Слаб режисьор. Всеки път давам за пример един гръцки филм на режисьора Panos Cosmatos - "Beyond The Black Rainbow", който е един от най-глупавите филми, които съм гледал, но е заснет и озвучен невероятно добре. За сметка на това е нелепо написан, режисиран и монтиран проект.

КАКВИ СА СПОРЕД ТЕБ ОСЕЗАЕМИТЕ РАЗЛИКИ В ИНДУСТРИЯТА ТУК И ЗАД ГРАНИЦА?  
Според мен са почти никакви. Може би единствената огромна разлика е настройката на хората към това, което правят. Техниката почти навсякъде е една и съща. Онова, която прави нещата да изглеждат “български", е нагласата, че тук не може, няма пари, няма това и няма онова. Ако много добре знаеш какво и как да направиш според наличните ресурси, има реален шанс да изкараш продукт на световно ниво. В България трябва да заменим всяка минута мрънкане с минута действие и нещата ще са коренно различни. 
Всичките ни съседи зад граница изкарват проекти на световно ниво, било то филми, музикални клипове, реклами. Всеки ден можем да видим нещо ново от Източна Европа, което е пример за това, как не са нужни милиони евро, за да се постигне качество, което е най-честото наше оправдание, че не ни се получава. Може би ни мързи малко повече, знам ли...

фотограф: Eмил Граничаров

КОГА ЗАБРАВИ, ЧЕ ФИЛМЪТ ИМА ОПЕРАТОР?
"Трудно быть Богом" (2013 г.) - филм на Алексей Герман по романа на братя Стругацки, който малко или много промени представата ми за това какво е киното. За мен този филм е толкова въздействащ, че кара дори обонянието ти да заработи. Буквално усещаш миризмата на неща, които са в кадър. Разказът и динамиката текат така, че те карат да забравиш, че филмът има екип. Просто те грабва и не те оставя до края.

КОИ СА ТВОИТЕ УЧИТЕЛИ ОТ ИСТОРИЯТА НА КИНЕМАТОГРАФИЯТА?
Много са! От старото кино най-светлите примери за мен са работите на Андрей Тарковски със всичките си филми, но най-вече "Сталкер", който разби представата ми за операторско майсторство. Може би най-красивият филм, който съм виждал досега. Оператор е Александър Княжинский. Pier Paolo Pasolini със "Salò o le 120 giornate di Sodoma " по книгата на Маркиз дьо Сад, за който дори не знам какво да кажа, защото все още го асимилирам, но определено ме накара да се замисля над неща, на които иначе не бих обърнал внимание. Ingmar Bergman и операторът му Sven Nykvist, който за мен е богът на кинематографията, работил и по единия от филмите на Тарковски. Francis Ford Coppola с "Apocalypse Now”, заснет от огромния Vittorio Storaro. Алексей Герман с всичките си шест филма. Tobe Hooper с "The Texas Chainsaw Massacre" от 1974 г., който за мен е най-добрият хорър филм, правен някога, заедно с "Cannibal Holocaust" на Ruggero Deodato, който създаде цяло ново движение в хорър филмите - found footage стилистиката, която е нещо много експлоатирано в днешно време, дори и в комерсиални филми, идващи от САЩ. От съвременниците - Gaspar Noe със всичките си филми досега. Оператор на повечето от тях е Benoit Debie - доказан псхихопат с камера, според мен. Този човек ми показа, че и за два лева можеш да направиш чудеса от храброст и после всички да се бият по главата - "Ама как са го направили това?". Най-вече Irreversible, който е филм, заснет за 250 хиляди евро, на 16мм филм, без сценарий, без писани диалози - може би една от най-сериозните импровизации в киното, поне за мен. Филм, който те посреща с ритник в корема и не те оставя да поемеш дъх до самия край. Michael Hanekke с абсолютно всеки един филм, който е направил. Paul Thomas Anderson и филмите му с оператора Robert Elswit, който е един от най-сериозните съвременни кинематографи. Андрей Звягинцев, Harmony Korine, Yorghos Lanthimos със филма си Dogtooth (Kynodontas), който също е едно от големите безумия на киното от 21-ви век и един от филмите в личния ми топ 10. Thomas Vinterberg с първия dogme 95 филм "Festen" и по-съвременния му "Jagten". Nicolas Winding Refn със "Pusher" трилогията и "Bronson". Мога да продължа и още, но мисля, че това са имената, които най-силно са ми повлияли през последните години, а и вече прекалявам...


фотограф: Васил Витанов

КАДЪРЪТ ОТ ФИЛМ, ЗА КОЙТО СЕ СЕЩАШ И В ТРИ ПРЕЗ НОЩТА ДА ТЕ БУНАТ?
Доста са. "Сталкер" на Тарковски - сцената, в която тримата герои пътуват към зоната е едно от най-красивите заснети неща, които съм виждал. Сцената с изнасилването на Моника Белучи в "Irreversible" на Gaspar Noe е съвременен пример за мен. Също така и сцената с пожарогасителя в началото на филма. Сещам се и за една от сцените в "Pusher 3: I'm The Angel of Death", където главният герой Мило и негов приятел разфасоват човешки труп в сръбския му ресторант - много тежка и въздействаща сцена.

 
КАКВО Е ОТНОШЕНИЕТО ТИ КЪМ ДИГИТАЛНОТО В КИНОТО?
Аз съм набор на дигиталното кино и нямам специфично отношение към него, защото то ме заобикаля. Чрез него се уча да снимам и снимам дигитално в 98% от случаите. Дигиталното е достъпното в момента. Особено за прохождащи оператори като мен. Дигиталното е прекрасно, просто не толкова, колкото лентовото изображение.

Прочети още >>>>>>>


  • Следваща страница:
  • 1
  • 2

Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н