Хора В КАДЪР Към рубрика

WORST CASE SCENARIO



По време на седмото издание на АСТ Фестивал за свободен театър с точната доза хумор и една различна гледна точка ще бъде повдигнат въпросът за  природата на конфликта? На 13ти ноември пространството за съвременен танц и пърформънс ДНК ще стане арена на неразбирателства, целящи да ни представят един поглед върху междуличностните отношения. Професионален жонгльор, акробат и танцьор, музикант и изобретател и смела жена воин ще представят архив от 23 мисли за конфликти в интердисциплинарния пърформънс WORST CASE SCENARIO. Всеки от конфликтите, на които публиката ще стане свидетел, се е случил в действителност.
Спектакълът е съвместна разработка на четирима независими артисти от Израел, които са заети в различни сфери на пърформанса, цирка и музиката. Дни преди да пристигнат в България, разговаряхме с тях за това как се твори в страна раздирана от постоянни конфликти, какво ги е събрало и дали изкуството може да промени изхода от един междуличностен сблъсък.

Как бихте описали работата си заедно? Получава ли се хаос заради различните Ви професионални основи?
Ние сме група приятели и бяхме такива още преди да започнем да работим заедно върху това представление. Даниела и Намер са били заедно в детската градина, а когато са били млаки са се биели непрекъснато за дребни неща. Когато решихме да създадем шоу за конфликтите, осъзнахме, че нашите собствени конфликти в процеса на създаването му, трябва да станат част от представлението. През повечето време ние не сме съгласни едни с други, но използваме тези несъгласия, за да създадем по-добро представление. Също така все още сме най-добри приятели, по което съдим, че сме намерили баланса помежду си.

Мислите ли, че изкуството има способността да отрази конфликтите между хората и да доведе до промяна?
Надяваме се! В нашата работа се опитахме да подредим мозайка от малки лични истории, истории, които наистина са се случили на нас или наши приятели. Цяла година събирахме такива истории. Надяваме се, че отделните фрагменти заедно ще провокират размисъл сред публиката и също се надяваме, че размислите са вид промяна.



Защо избрахте името Worst Case Scenario?
Всъщност на иврит заглавието означава „всяка беда, която може да се случи“, което може да се възприеме и като „в най-лошия случай“ или „за всеки случай“. Представлението и неговото създаване е нашата торба с конфликти, но ние винаги имаме и друга торба за спешни случаи.

Какви са основните трудности, през които преминавате, за да можете да се изразявате като артисти в една страна в конфликт?
Това винаги е дилема. Като артисти се опитваме да сме свободни и да не се налага да се сблъскваме с проблесни, породени от нещо, част от което ние не искаме да сме. От друга страна, смятаме, че е много важно различните гласове да бъдат чути. На един час от Тел Авив се намират палестински артисти, които са изправени пред ужасни препятствия като опасност от отиване в затвора, фалшиви арести, пречки на свободното движение и други подобни, които ние тук не познаваме. В сравнение с тях ние сме много по-свободни.

В Израел каква е разликата между представленията поставяни на театрална сцена и независимите продукции?
Мисля, че е както навсякъде – нямаме пари, но имаме много повече свобода.

Какво Ви дава силата да продължите да правите изкуство в условията на конфликт?
Нямаме особен избор. Може би е било писано да правим това, което правим. Може би трябва да правим изкуство въпреки обстоятелствата.  В една своя реч един от основателите на Палестинския национален театър Кхалил Амер каза много силни думи по темата: „Ако артистите от двете страни създават театър, който устоява на системата, каквато е тя в момента, то тогава някой ден, когато всичко това приключи, ще имаме обща земя, на която да градим.“



Изкуството Ви прави по-уязвими или по-силни?
Всяко представление крие известен риск – нещо скрито излиза наяве, на абстрактни чувства се придава конкретна форма. Тази пиеса, която разказва истински случки от животите ни, ни разголва и прави уязвими всеки път, когато се качим на сцената. Нервни сме преди всяко представление, но също така усещаме как откритостта на сцената, кара публиката да се чувства част от случващото. Така се получава едно безопасно място за диалог, което продължава и след края на представлението.

Ако нямаше конфликти – какво щеше да  има?
Въпреки че в сърцевината си конфликтът е агресия, две противоположни сили са необходими за живота и прогреса. В процеса на работа, точно когато в екипа имахме несъгласия, трябваше да се постараем максимално – да сме по-убедителни и креативни, с цел да преодолеем дупките помежду си. Ние не желаем свят без конфликти, но определено пиесата ни е за възможността за намиране на решения без да се прибягва до насилие. Понякога нещо съвсем неочаквано, като например дъжда, може да даде нова перспектива на дадена ситуация и дори възможност да се поправим.

Седмото издание на АСТ Фестивал за свободен театър „Временна реалност(VR)“ ще се проведе между 11-17 ноември. В програмата влизат осем представителни на свободната сцена у нас спектакли от последната година и четири чуждестранни постановки от Франция, Израел, Германия и Великобритания. По традиция фестивалът ще предложи и богата паралелна програма със срещи, работилници, менторски програми и събития.


Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н