3 МИНУТИ БЪЛГАРИЯ



Мартин Граховски израства в Канада и САЩ, учи и работи в Холандия, но като дете почти всяко лято се завръща в родната България, за да прекара време с баба си и дядо си в Севлиево и в София. На 16 години решава да покаже на тогавашната си приятелка канадка какво всъщност го привлича така силно в Севлиево. Тогава в Google Maps срещу името на града открива обозначен само един хипермаркет и решава да направи първия си документален филм. Интервюира местни хора, приятели, семейство, човека от местния киносалон. Така разбира не само част от корените си в дълбочина, но и че снимането е негова голяма страст. Постепенно започва да се профилира в туризъм проекти. След като в Холандия усеща, че работата му не го удовлетворява, предприема едно пътешествие из България сам - с камера, дрон, стара кола и готина музика за компания. Резултатът от това се превръща във видео поредицата “3 минути България” - магичен, много наситен личен поглед към страната ни и нейните забележителности и природа в кратка форма, от който ти се приисква следващата ти голяма дестинация да не е отвъд граница, а преди нея.

 

Какъв пътешественик си?

По принцип, когато пътувам, обичам всичко да става в последния момент. Не само в самата държава, но и с купуването на билети и т.н.. Един елементарен пример - когато пътувах до Непал, си взех билетите буквално една седмица преди да тръгна без никакви планове какво реално ще правя там, защо отивам за един месец, къде ще живея. Много харесвам този дискомфорт, когато отидеш в някоя нова държава, където културата е тотално различна, но нямаш никакъв план как точно ще действаш. Бих казал, че съм доста наивен за тези неща, но авантюристичен може би звучи по-добре. Много обичам да пътувам сам.


 

Какво ще открием в раницата ти, когато си на път?

Зависи коя. Винаги имам една раница, заради която вече имам проблеми с гърба, защото е фрашкана с обективи, стативи, слайдери, буквално всичко, което ми трябва по принцип. Но извън тези стандартни неща, винаги нося с мен поне една книга, тетрадка за водене на записки и снимки – например любимите ми снимки от последните няколко години, 3-4 на семейството ми, на приятели, от  пътувания.

 

Кога последно излезе от зоната си на комфорт?

Може би последнокогато бях в Гана. Бях там през май 2017 г. да снимам един документален филм в едно много малко селце в централна Гана, което се казва Тинкон. Бяхме на доста интересно място. Най-голямо впечатление ми направи това, че вуду все още играе изключително голяма роля в обществото, както и какви са връзките между хората, от какво се притесняват. Всичко това беше извън зоната ми на комфорт. Опитвах се да се въвличам в ситуации, в които се случва нещо покрай вуду или пък да гледам как хората посещават църквата и се молят против това. Никога през живота ми не съм имал достъп до нещо подобно, така че тези ситуации бяха много интересни за мен. Колкото по на север отиваш, толкова по-интензивно става това.



Къде обичаш да се връщаш?

В Централна България. Има едно място, където се перат черги в планината. Казва се Стоките и има тепавица в самото село. Когато преживявам голям стрес около проект или нещо, което се е случило, обичам да ходя там. Рядко пера черги, но ми харесва гледката на реката и мирисът на чергите, които хората идват да перат. Там съм като в друг свят. Няма по-успокояващо място от това. 

 

Ако събереш всичките си пътешествия в 3 минути, какво ще видим в тях?

Ужасно много Азия. Но главните неща са хора. Пътувам най-вече, за да се запозная с хора. Природата и всичко друго остава на второ място, затова и „3 минути България“ беше доста по-различно от всичко, което по принцип съм правил. Не наблягах толкова много на самите хора по тези места, а изцяло на природата и забележителностите. Но тези 3 минути от всичките ми пътешествия ще включват по 100-200-300 лица от всяка една държава.

 

С какво външният поглед е по-различен от този на местния човек?

Желанието да го направиш - пътуването из държавата. Всеки тук е съгласен, че България е много малка дъжрава с ужасно много, което да се види от нея - буквално на всеки две крачки. Чужденецът е различен с това, че той наистина отива и вижда тези места. Българите постоянно можем да говорим за това колко е красива държавата, но е различно да отидеш един уикенд и да я видиш. До някаква степен ме дразни, че хората правят какво ли, за да отидат във Франция и Италия преди изобщо да са видели какво има наоколо.



Как пътуването ни променя?

Най-важното нещо при пътуването е контекст. С всяко ново пътуване все повече свикваш с мисълта, че твоите проблеми изобщо не са проблеми. Осъзнаваш колко са щастливи хората с много по-различен и по-скромен начин на живот от твоя. Това е много клиширано – да, но е важно. Всеки път, когато започнеш да се оплакваш от нещо, имаш този контекст. Той те спира да говориш за даден проблем цял ден, сякаш е краят на света.

 

Каква е твоята философия, когато си на път?

Във всеки един момент може да изскочи нещо. Винаги да съм готов да спра – дали ще е в някакво селце в Непал, дали ще е някъде из Родопите, просто постоянно да си готов да зарежеш целия ден, за да можеш да видиш нещо по-малко.  Хора, които не могат така просто да се откъснат от нещо, което са си наумили, и да си кажат „може би това другото ще ми донесе повече“, това е доста тъжно.


 

Кои са най-необичайните места, в които си попадал?

В България – остров Свети Иван до Созопол. Това е може би любимият ми ден от цялото пътвуане. Гела е също мястоза което не бях чувал. Отидох за четири дни през зимата и беше уникално – в Родопите си, ама не си. По света - мисля, че в държави като Непал реално всяко едно място, освен Катманду и Покхара, са необичайни за туристите. Всичките села, са изключително необичайни. Но ако трябва да избера специално място от света, където съм бил – трябва да се върна назад към Гана. Там бяхме в едно супер малко селце в средата на нищото, където и да караш например 3 часа, няма да стигнеш до цивилизация. Много бързо те грабват всички емоции на хората, вярванията им и за един ден ставаш част от обществото до някаква степен, зaщото просто нямаш избор. Интересно е, че това беше първото ми пътуване, в което изпитах страх. И то не хората ме плашеха, а невидимото, в което всички вярват. Не само вуду, а по принцип как те виждат живота - чрез дяволи, демони… Беше много интересно.


 

Незаменим съвет, който получи по време на пътешествие?

Тук е сложно да отговоря, защото през целия път пътувах сам в България. Едно момиче от Смолян ми беше писало, защото много беше харесала поредицата и ме покани да прекарам със семейството й 1-2 дни в Смолян, а то стана седмица. Всички в това семейство бяха изключителни. Момичето тръгна с приятеля си към Пловдив, а аз останах с нейното семейство още 3 дни. Разболях се и те се грижиха за мен. Уникални хора. Една вечер седнахме заедно и след като през целия си път бях толкова потънал в собствения си свят, успях да им кажа всичко, което ми беше минало през главата за последните четири месеца, докато пътувах. Те някак успяха да ме успокоят за всичко, което предстоеше от този момент нататък в живота ми.

 



Какво разбра за България и за себе си по време на снимките?

Предпочитам да не говоря за обществото и хората и т.н., защото мисля, че не съм разбрал достатъчно за това. Разбрах колко са различни Родопите от другата част на България. Бях чувал за това, но никога не бях пътувал там и всичко от атмосферата до отношенията и самия въздух, който се усеща веднага, щом излезеш от колата, много ме впечатлиха. А за себе си – покрай проекта много пъти са ме питали „Защо реши да се върнеш?“ и аз давах един и същи стандартен отговор, че детството ми тук и спомените като малък ме накараха да се върна. Това е важна част, но по-скоро беше това, че имах нужда да променя тотално начина си на живот – не бях доволен нито с работата си в Холандия, местата, където пътувах вече не ме вълнуваха, приключиха много други лични връзки там и се нуждаех от нещо тотално различно. Това, което научих за себе си ече много ми помага да съм сам, да взема една стара кола и да пътувам. Не е хубаво да се затваряш тотално в такива ситуации, но разбрах, че винаги ще ми помогне, ако имам възможност всеки ден да се запознавам с хора. Каквото и да се случи в живота ми, просто трябва да отида някъде сам и да прекарам достатъчно време, докато осъзная всъщност какво искам и какво се е случило.




Кои са за теб нещата в културата ни, които са най-странни за чужденците?

Много са, но е много интересно кои са нещата, които се усещат независимо от къде си. Не съм израснал в България и съм се връщал само летата, така че не съм имал много достъп примерно до народна музика и танци. Правих една от сериите в Широка Лъка и там осъзнах, че е много важно от къде идваш, къде са корените ти. Никога преди не бях имал досег с българска народна музика. Там исках да остана няколко дни и да снимам. Не ми се тръгваше. Всички тези елементи на изразяване – пеенемузика, танц, народната ни култура изобщо - това се усеща независимо от къде си. Супер интересни са ми също такива странни неща като легенди, самодиви, караконджули. Тези елементи на фолклора ще са супер интересни за всички.

Имаме и изключителни обекти като Перперикон, където не се влагат достатъчно средства, за да се привличат повече туристи. Това е нещо негативно. Имаме толкова много места, които са уникални, а самата държава ги е изоставила. Това е все пак българският Мачу Пикчу, има толкова много история и е уникално място, а са вложени толкова малко средства там. Тъжно е. Същото беше и с училището в Широка Лъка. Говорихме си с тях с какъв бюджет и средства разполагат. Притеснително е с колко малко действат, имайки предвид, че това място е уникално за България - деца на тази възраст да имат желание да се занимават по цял ден с музика, пеене. Подобно нещо не съм срещал в никое от местата, където съм пътувал.

 


 

Защо точно 3 минути?

Когато имах компания в Холандия и работихме за различни организации, идеята ни винаги беше, че или ще създадем нещо голямо, или ще е нещо, което е максимум 3 минути. Не е нито прекалено дълго, нито прекалено кратко. А и има нещо хубаво в числото 3 - аз винаги съм го харесвал.

 

Ако можеше да направиш епизод 3 минути за Kосмоса, какво щяхме да видим в него?

Tрябва да бъде много по-екзистенциална серия, защото не съм сигурен, че ще мога да реша как да покажа нещо такова. Ще бъда толкова шокиран от това колко малки са всички места, където винаги съм искал да пътувам. Това ще е епизод за философия, а не толкова за пътуване. Не мога да си представя какво им е на хората, които са били в Космоса - как свикват след това с идеята, че след като си видял нещо в такъв мащаб, ще се върнеш в някакъв малък град и ще знаеш, че това е целия ти живот…


 

Последното ти пътешествие би било до? 

Сто процента Япония. Много ми се връща. Япония е любимата ми държава. Там започнах да се занимавам със снимането на туризъм проекти въобще. 

 

По какви документални проекти работиш в момента?

Снимам няколко филма за “Канон България”. Предстои ми да пътувам до Черна гора на автостоп, за да рекламирам новата им камера. Освен това, имам един голям проект, който планувам за края на лятото в Родопите - ще бъде доста мащабно. Обмислям и още един за Норвегия през 2019 и ще гледам малко по малко да се случват.



 

Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н