АЛТЕРНАТИВЕН ПОГЛЕД



С Мари Химерих се запознахме по време на еднодневна изложба в пространството Seemeon 29, което отваря вратите си спорадично. Тя бе пристигнала наскоро от Германия – доказателство, че бързо бе намерила пътя си към случващото се в София. Мари прекара няколко седмици в България като част от започналата по-рано тази година програма за кураторска резиденция КЛИК, инициатива на “Гьоте-институт”. Това бе идеален повод да я попитаме за нейния ъгъл към случващото се в съвременното изкуство в България. 
Химерих е асистент-куратор в Кунстхале Баден-Баден, Германия. Преди това е била лектор по история и теория на изкуството в Дрезденския университет, както и асистент-куратор на серията изложби Secret Universe в Музея за съвременно изкуство в Берлин. В момента е докторант и се занимава с темата за взаимосвързаността на изкуството и информацията след 1989 г.. 
 
КОЕ БЕШЕ ПЪРВОТО НЕЩО, КОЕТО ВИ ИЗНЕНАДА ТУК?
Например колко е лесно да се запознаеш с местните личности в изкуство и колко бързо те ме интегрираха във всичко, което се случва. Обикновено в столиците това се получава по-трудно и бавно. Впечатлението ми е, че в България няма истински консенсус какво се възприема за съвременно изкуство – интересно е, че неща, които са утвърдени на глобално ниво, в България се случват в несигурни условия, в независими пространства или по частни инициативи, от хора, които са изключително ентусиазирани и ангажирани с това. 
Като че ли младите хора сами са иззели ролята на институциите. Дори сякаш Националната художествена академия не изпълнява напълно ролята си на пространство, което трябва да предоставя платформа на артистите и да прокарва нови естетически тенденции. Имам чувството, че реалната артистична сцена е отделена от академичната. Те се развиват в различни темпове. Ситуацията в Германия е точно обратната.
 
ТОВА, КОЕТО ВИДЯХТЕ В ГАЛЕРИИТЕ ТУК, ПРИПОКРИ ЛИ СЕ С ОЧАКВАНИЯТА, КОИТО ИМАХТЕ КЪМ СТРАНАТА? ВИЖДАТЕ ЛИ СЛУЧВАЩОТО СЕ В НЕЯ В БАЛКАНСКИ ИЛИ ИЗТОЧНОЕВРОПЕЙСКИ КОНТЕКСТ?
Нямам някаква хомогенна визия за региона. Например съзнавам, че дори и да принадлежат в едно или друго отношение в общ контекст, между сцените на Полша и България има големи разлики. Такива, каквито ще проличат и ако се опитаме да сравним Испания и Германия, просто защото са в Западна Европа.
Но може би очаквах повече политически заряд в българското съвременно изкуство. Не заради нео-авангардната традиция на източните страни, а заради самия политически климат в Европа днес.


"Клик", илюстрация: Борис Праматаров

КАКВО Е ВАШЕТО РАЗБИРАНЕ ЗА ДОБРА ИЗЛОЖБА? 
Харесва ми да изляза от изложба на съвременно изкуство с въпросителни около това, което съм видяла, с едно, така да се каже, позитивно раздразнение, че не съм разбрала всичко от първия път. Така че харесвам проекти, които ме карат да изпитвам любопитство, които да преживея отново. Обикновено, това се случва по-често с изложби с поне няколко творби, които да кореспондират помежду си. Винаги е плюс, когато самото място допринася за резултата. 
 
НАКЪДЕ БИХТЕ ИСКАЛИ ДА СЕ РАЗВИЕТЕ КАТО КУРАТОР?
Увличам се по изложби, в които има взаимодействие между съвременното изкуство и природата. Които са тематично обвързани със съвремието ни. Така че предпочитам да работя в институционална среда или да участвам в създаването на формати, които са отворени за диалог към съвременните начини за създаване на изкуство и позволяват близка съвместна работа със самите артисти. 

През 2019 г. Мари Химерих ще се завърне в България, за да курира съвместна изложба на български и германски съвременни художници.




Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н