БИТКАТА ЗА ЗРИТЕЛИ В САЛОНИТЕ



Камен Калев е познат на публиката на един от най-престижните кинофестивали в света от 15 години. Късометражните “Върнете заека” и “Лошият заек” (в съавторство с Димитър Митовски) са показвани в Кан през 2005 и 2007 г.. Пълнометражният му дебют “Източни пиеси” (2009), а после и “Островът” (2011) попадат и в селекцията "Петнайсетдневката на режисьорите", а през 2014 г. той отново е там с филма "Мостовете на Сараево", в който има режисиран от него фрагмент. Само преди около месец най-новият му филм “Февруари” попадна в официалната селекция на Кан. Въпреки липсата на физическо издание организаторите решиха да подкрепят заглавията, които харесват, с поставянето на отличителния знак на фестивала, което само по себе си е голям трамплин. Във “Февруари”, който разказва за “живота на мъж на 8, 18 и 82”, Калев е не само режисьор, но и автор на сценария, който се включва зад камерата и сам прави монтажа му. Разговаряме с него за това какъв живот предстои на филма сега в условията на пандемия и накъде отива киното сега.

Кое е най-голямото професионално предизвикателство пред киноиндустрията, породено от новите пандемични условия?

Струва ми се логично сега да има струпване на повече проекти, както за снимане, така и за финансиране, но най-вече за разпространение. В цял свят кината постепенно започват да отварят, но с определени режими, с по-малко хора в салоните или други мерки . В това отношение разпространението страда най-много и не е ясно какъв ще е животът на филмите, които са били готови точно преди тази ситуация. Дори и да отворят кината напълно, ако хората се страхуват, това неминуемо ще се отрази на тяхното разпространение. 

 

Кои бяха плюсовете и минусите за работата Ви от това, че светът се изолира и забави темпото?

Конкретно за филма “Февруари” се наложи да прекъснем постпродукцията. Когато обявиха извънредното положение във Франция, бяхме на финалната права - оставаха да се направят надписи, цветни корекции, някакви неща по звука, но трябваше да тръгна. Сега ми предстои да се върна в Париж и да довърша всичко това, което се отложи. През това време обаче имах възможност да мисля за нови проекти и да бъда със семейството си.



 

А в личен план - какво се промени в нагласите към живота, света, хората?

Често ходя на това село, където пиша, подготвям разни неща. Там винаги изглежда по един и същ начин, без значение дали има пандемия, или не. Мястото е изолирано, тихо и спокойно и значимото за мен беше да бъда много близо до семейството си след толкова месеци работа и пътувания. За мен беше много ценен момент да виждам как синът ми Андрей, който е на две години, живее сред тази дива, абсолютно чиста природа. 

 

Какво ще се промени най-осезаемо в сферата на киното оттук-насетне?Ще се появят ли нови форми или жанрове, различни начини за прожекции?

Най-печеливши отново се оказаха големите платформи за стрийминг. Хората все повече и повече привикват на този начин на гледане на филми за сметка на кино разпространението, което така или иначе беше в затруднение и преди това. През последните години, филми, които не са по масовия вкус, все по-трудно стигат до нормално разпространение в киносалоните. В Европа по-голямата част от производството на филми е финансирано чрез държавни субсидии, което дава малко повече свобода на авторите, малко повече експерименталност в техните сюжети и стил, но в същото време понякога ги прави и по-трудни за разпространение. При тях със сигурност ще се отрази по някакъв начин. Най-вероятно интернет ще замести пълноценно DVD разпространението. Просто трябва да има добра регулация, за да може животът на филмите в киносалоните да бъде защитен.

Сега, а и в бъдеще, все повече прояви като фестивали и всякакви други прожекции ще се случват онлайн. Иска ми се само това да не е за сметка на кино разпространението, защото така или иначе става все по-трудно да накараш един човек да излезе от вкъщи, да си купи билет и да остане концентриран за два часа, без телефони и без обичайните неща, които го съпътстват в този съвременен начин на живот. 


 

 

Какво печели и какво пропуска филмът "Февруари" от непровеждането на реален фестивал в Кан тази година?

Тепърва ще видим ефекта на това. Сблъсъкът и ехото, които се създават от първите срещи на зрителите с дадено заглавие по време на този фестивал, са много силни. Ако един филм много се хареса, това се чува навсякъде. И обратно - той може да бъде смачкан още там. Ще липсват обичайните съпътстващи удоволствия от премиерите и това, че чувстваш хората в залата. Въпреки това от Кан решиха да обявят своята селекция и по този начин да подпомогнат филмите, които са им станали любими. Тяхното лого ще отличава филма и ще му помага за по-доброто разпространение. Да не говорим и за отделните уговорки филмите от фестивала в Кан да участват в състезателните програми на други големи фестивали, което досега е било недопустимо. Редица фестивали държат на международната премиера и не допускат филми, които вече са били показани в друг голям фестивал.

 


“Февруари” открива юбилейния 25-и София Филм Фест.



Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н