ДАНИЕЛА РАДЕВА


фотограф: Станимир Генов

Още от петгодишна харесва един морски пейзаж на Ванко Урумов, който се запечатва в съзнанието ѝ от постоянната експозиция на Градската галерия във Велико Търново някъде през 1982 г.. Тогава в музеите се влиза със специални пантофи, не се тича и не се крещи. Не че днес нещата са много по-различни точно в музеите, но има промяна. Даниела Радева е част от хората зад тази промяна. След като учи за малко дизайн, завършва "Изкуствознание" в НХА. Работи в Софийската градска художествена галерия, после като уредник на фонд “Съвременно изкуство и фотография”, а галерията, която казва, че ще помни, когато остарее, e Contemporary Space във Варна. Носител е на наградата “Избрана литература за пишещите за изкуство” към Института за съвременно изкуство – София и сътрудничи на платформата Bureau Artrecord. Като куратор стои зад изложбите: “Арт старт: Млади художници, които да следим през 2017″ в галерия Credo Bomum и Гьоте-институт; “Между етикетите”, СГХГ, 2016; “Разбираш ли ме? Разбирам те”, The Fridge, София, 2015; “Какво виждате?”, СГХГ, 2015. Зад какво още стои, разбираме от самата нея:
 
 
КАКВО ЗНАЯТ И НЕ ЗНАЯТ ХОРАТА ЗА ПРОФЕСИЯТА КУРАТОР У НАС?
Надявям се да знаят, че е професия. С две думи - кураторът се грижи на художниците да им е добре. 
 
ВИЕ КАК СЕ ОКАЗАХТЕ ТАКЪВ?
Есента на 2003-та. Звъни ми един ден Светлана Куюмджиева и казва, че в СГХГ са създали програма „Място за срещи” - нещо като училище за художници и куратори. Беше много луксозна възможност – като стаж, но по-интересно и по-полезно. Защото Мария Василева ни учеше на всичко, докато наистина организирахме изложби. 
 
КАКВИ СА МИТОВЕТЕ И КАКВИ СА РЕАЛНОСТИТЕ?
Мит е, че един човек може да се грижи за всичко – теоретични разработки, менажиране, реклама, финансиране и още много неща. За съжаление, у нас все още не съм видяла кураторски екип, който да се стикова перфектно.
 
С КАКВО НАЙ-ЧЕСТО ВИ СЕ НАЛАГА ДА СЕ ПРЕБОРВАТЕ В ПРОФЕСИОНАЛНО ОТНОШЕНИЕ?
Иска ми се повече публика за съвременното изкуство. Не просто масови посещения на откриванията, а хора, които наистина гледат. Постоянно мисля за това. 
 
НАЙ-ГЛУПАВИТЕ ШЕГИ ПО ПОВОД ПРОФЕСИЯТА, КОИТО ВИ РАЗСМИВАТ?
Докато учех в НХА, някой беше измислил думата „изкуствовред” и художниците я ползваха вместо „изкуствовед”. 
 
КУРАТОРЪТ СЪЗДАВА ЛИ ИЗКУСТВO?
Рядко се случва. Наскоро кураторката Вера Млечевска участва като художничка в две изложби и се справи доста добре.  

HarrySun photography
 
НА КАКЪВ ЕЗИК ГОВОРИ ТОЙ С ПУБЛИКАТА И НА КАКЪВ С ТВОРЦИТЕ? 
Не мисля, че езиците трябва да са различни и някой да превежда между художниците и публиката. Ако искате да разберете художниците, просто гледайте и питайте. 
 
ИМАТЕ ЛИ НЯКАКЪВ КОНКРЕТЕН ПОДХОД ПРИ НОВ ПРОЕКТ, КОЙТО ОБИЧАТЕ ДА СЛЕДВАТЕ? 
Не. Всяка изложба има свой характер и физиономия и ти трябва да се съобразяваш с това, вместо да следваш универсални принципи. От следване на подходи се стига до еднообразно повтарящи се схеми. А изкуството не търпи такива неща. 
 
НАЙ-ТРУДНИЯТ ВИ ПРОЕКТ? А НАЙ-ИНТЕРЕСНИЯТ?
Най-трудно ми беше с изложбата „Други” в 0GMS-шкаф. А най-интересното всъщност не е проект и не е изложба – вземам назаем произведения и живея с тях известно време. Няма връзка с професията, просто се чувствам по-добре, когато около мен има изкуство. Една картина може да преобрази всяко пространство в модерно, стилно, дори луксозно място. Не знам как хората търпят да гледат стените си празни.  
 
КЪДЕ ТЪРСИТЕ ИЗКУСТВОТО И КЪДЕ ГО НАМИРАТЕ? КОГА ИМАТЕ УСЕЩАНЕТО ЗА НАХОДКА? 
В интернет и в ателиетата на художниците. "Гейша" на Искра Благоева, "Гонзо" на Рада Букова и "Раждането на нацията" на Антон Терзиев (трите произведения от снимките) са малка извадка за последнияте случаи, в които имах усщенаето за находка. 


Антон Терзиев, „Раждането на нацията”, 2018, сушено свинско, месинг, вариращи размери
Рада Букова, „Гонзо”, 2017, хромиран метал, маркуч, електрически материали, вариращи размери 

Искра Благоева, „Гейша”, 2007, акрил върху платно, 30 x 30 см. Частна колекция

С КОИ ХУДОЖНИЦИ ОТ БЪЛГАРСКАТА ИЛИ ЧУЖДЕСТРАННАТА СЦЕНА БИХТЕ ИСКАЛИ ДА РАБОТИТЕ ТЕПЪРВА?
Художници, които ползват пушенето като тема или цигарите като средство и материал – например Сара Лукас, Ричард Принс, Стефан Николаев… Защото мисля, че пушенето е най-добрата метафора на идеята за собствено мнение. Също бих направила нещо с художнички, които са секси и наскоро са родили – може да се получи приятна „MILF изложба”.  
 
КАКВИ СА ТЕНДЕНЦИИТЕ В ПРОФЕСИЯТА ДНЕС ПО СВЕТА И ПРИЛАГАТ ЛИ СЕ ТЕ У НАС?
Много харесвам един проект на Sluice, Лондон – организират панаир за изкуство, но не участват търговски галерии, а само независими пространства и кураторски проекти. Те плащат много ниска такса за участие и същевременно имат възможност да показват некомерсиално изкуство. Ако при нас търговията със съвременно изкуство е на дъното, при тях удря тавана и дори минава границите на добрия тон. Така че няма как да ги копираме.   
 
АРТИСТИЧНИЯТ ПРОЕКТ, КОЙТО ВИ ВПЕЧАТЛИ НАЙ-СИЛНО ПРЕЗ ПОСЛЕДНАТА ГОДИНА Е...
Функционирайки отдавна като музеен уредник, съм развила влечение към малки, свободни и непредвидими проекти, вместо към грандиозни и официални експозиции и фестивали. Много съм впечатлена от един временен проект на кураторката Стефка Цанева с название от само една буква “Ö”. На шведски означава „остров“. За периоди с времетраене колкото една изложба тя кани в собствено работно пространство художници, които имат нужда от ателие. По този начин идеята за co-working става много по-интимна и както тя казва, се удължава момента на „студио визитата“. Според мен най-същественото е, че „курирането“ тук вече не е работен процес, а естествена част от живота.      


“Ö”, снимка: Стефка Цанева 
 
НИКОГА НЕ БИХТЕ НАПРАВИЛИ КОМПРОМИС С...?
Не ми се иска да правя компромиси с аранжирането на произведенията вкъщи. В момента леглото ми е сложено така, че да не пречи на една картина на Станимир Генов със заглавие „Баси купона“.   
 
МУЗИКАНТ КЪЩА НЕ ХРАНИ, КАЗВАТ. А КУРАТОР?
Не е невъзможно. Понякога се сещам за един епизод от филма „Баския“ – един музеен уредник пита дилъра му за цената на картина. А той отговаря: „Kато за теб или като за музея?“.   



Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н