В дупката на белия заек


Фотограф: Даниела Йорданова, Грим: Мария Трайкова

През годините животът на Александра Георгиева, по-известна из социалните мрежи като sa6ettu, неизменно е свързан с рисуването – баба ѝ скицира вази, които после биват оцветени от детските ѝ ръчички “изключително некадърно”, копира анимационни герои и постепенно попада сред свои същества и сюжети. Завършва Националната гимназия за приложни изкуства “Св. Лука” с дипломна работа по графичен дизайн, след което се впуска из дебрите на илюстрацията в Националната художествена академия. Постепенно открива още куп други артистични посоки, за които дори и не е подозирала. Не харесва лоши и невъзпитани хора, неискреност и грубост, но обича да пее и танцува, да “дрънка” на пиано и да се прави на актриса. Мантрата, която се опитва да следва, е: “Бъди скромен, разбиращ и смел.” На 6 април открива втората си самостоятелна изложба The happy world of Sa6ettu в галерия INTRO. И не на последно място, от две години татуира в White Rabbit Tattos.



 

АВТОПОРТРЕТ НА SA6ETTU

Наскоро се шегувах как след толкова много колаборации в портфолиото трябва да се пиша като колаборативен артист. Иначе бих се определила като постоянен експериментатор, откривател, ентусиаст, мечтател, изключително разсеяна и емоционална, с огромна склонност към работа и споделяне на опит с други артисти. Посоката ми на движение е тук и сега, защото този момент ни е единствен и може и да няма друг. Миналото не съществува и каквото и да се е случило, било е с причина и трябва да го приемем. Много би ми се искало да не действам само на локално ниво, а постепенно да прехвърля работата си и в чужбина. Да разбера повече себе си и как бих могла да допринеса още за средата и хората около мен. И най-вече да стигна до момента, в който да се посветя изцяло на това, което най-много обичам – рисуването.



 

ТАТУИРАНЕТО

Скоро станаха две години, откакто започнах, което си е нищо в сферата. Винаги съм била фен на тази култура и от малка съм си представяла как ще имам много татуси, но никога не ми е минавало през ума, че аз самата ще ги правя. Както споменах, доста разсеян човек съм, а това е отговорно. Работиш с хора, с тяхната кожа, процесът е колкото креативен, толкова и методичен. Следваш правила... Но се занимавах с нещо, което не ми носеше особено удовлетворение и спешно трябваше да променя работната сфера. Тогавашният ми приятел и други хора ми повтаряха как нещата, които рисувам, много биха подхождали за татуси и трябва да опитам. Събрах смелост и си казах: “Що не?”

 

КОЖАТА КАТО МЕДИЯ

Хващаш иглата и се учиш – с много гледане и практика. Намираш “жертви”, които нямат нищо против да се сдобият с някоя аматьорска “траши” татуировка и бачкаш, докато не се получи. Този тип татуси – траши/игнорант стил, меко казано зле направени, с криви линии и дори на места с изчезващи контури, са супер популярни на запад, но не и тук, за огромно съжаление. Ако се учиш при татуист в студио, разликата е огромна, тъй като наблюдаваш от първо лице и можеш да научиш много повече. Не само техническата част, ами и самата комуникация с клиентите. Човешката кожа няма нищо общо с която и да е медия, най-малкото се отнася за живо същество... При рисуването върху хартия, ако нещо се обърка или не ти харесва какво си направил, можеш да смачкаш листа и да започнеш наново. Най-същественото при кожата е хигиената – трябва да организираш стерилна среда за процеса. Има различни типове кожи и зони на тялото, които реагират по абсолютно различен начин на мастилото и иглата. Научаваш го единствено по време на работа. Като цяло, няма перфектни татуси (нищо не е перфектно на този свят), тъй че колкото по-рано го разбереш, толкова по-лек ще ти е животът занапред. Най-важни са старанието, чистата среда и чистото отношение към хората.



 

ЛИЧНИЯТ СТИЛ

Вероятно бих определила моя като ignorant, но с много “bold”, с изпипани линии. Досадният ми перфекционизъм не ми позволява друго. За разлика от илюстрацията, при татусите все още се търся стилово. Не съм сигурна какво точно ми се прави, а и не съм експериментирала достатъчно в тази сфера, за да знам това. Дори с машинка тепърва се уча. Засега като техника най-много практикувам “хендпоук” – ръчно татуиране, при което се използва същата игла като при машинното татуиране. Линията се изгражда точка по точка, чрез специфичен натиск и движение на иглата, което предизвиква лек пукащ звук. Оттам идва и названието “stick and poke”. Предимствата на тази техника са, че прави по-малка рана върху кожата, съответно зараства по-бързо и е подходяща за по-нежни места – пръсти, ребра, уши... Недостатъците са, че става по-бавно, отколкото с машинка и не е подходяща за големи дизайни с повече детайли и светлосенки. За този тип татуиране няма голяма публика, тъй като все още не е достатъчно популярен в България. Повечето хора, които идват при мен, са чужденци или познават работата ми като илюстратор.




ГРАФИКЪТ

Засега успявам да закрепя положението между стоте работи и личния живот. Понякога идват кризи, но кой не ги получава? Като цяло съм работохолик и все още дерзая дали това е добро или лошо качество. Опитвам се да си повтарям, че правя каквото мога всеки ден и това е достатъчно.



 

ХОРАТА

Интимните момени с тези, които съм татуирала, ми е много специален. Изключително интересно ми е да ги слушам или просто да си мълчим, всеки фокусирал се в неговото си нещо. Даже, да съм честна, предпочитам мълчанието. В него можеш да чуеш и усетиш повече думи. Благодарна съм за доверието им и се опитвам да съм максимално разбираща. Всички истории и запознанства са ми ценни. Това е най-великото на тази професия.



ЩАСТЛИВИЯТ СВЯТ

Април е месецът на втората ми самостоятелна изложба. The happy world of Sa6ettu в галерия INTRO е инспирирана от популярния образ на желираните бонбони – жълтата мечка Haribo (“The happy world of Haribo”). Тази идея ми се въртеше в съзнанието от две години, но чаках да узрее достатъчно, че да мога да я изобразя – да е много жълто и абсурдно. Изложбата събира серия от авторски сериграфии в изключително лимитиран тираж, които наподобяват ретро рекламни продуктови плакати, скулптура и оригинални рисунки. Те представят образа на Харибо и самия бранд, примесен с автентични български популярни алкохолни марки. Тя е резултат от огромното ми влечение към анимационните изображения и персонажи в масовата индустрия, заобикалящи ни постоянно в градската среда. Влечение към попкултурата, алкохола и не на последно място – желираните бонбони.

Израснах в краен софийски квартал и като дете помагах на родителите си в семейния магазин за хранителни стоки. Бях заобиколена от масово консуматорство и традиционни български пиянски клишета. На обяд продавах на децата желирани бонбони, а на родителите им – по патронче Savoy или Flirt. С времето в тийнейджърското ми съзнание, освен любовта към желираните бонбони, се заформи и тази към “савоя” с тях, което за времето си беше класически естествен процес на нещата. След още време “савоя” си замина, но любовта към бонбоните остана с мечето, което всички обичаме, независимо от възрастта – един символ на детското у нас. Този аналог дойде естествено с развитието на лозунга на самия бранд. Преди беше “Децата го обичат така: щастливият свят на Haribo”, а днес се превърна в “Децата и възрастните го обичат така: щастливият свят на Haribo“, тъй като желираните бонбони се харесват на феновете от всички възрасти. Това ме подтикна да изразя парадокса на две  реалности, различни поколения и да експериментирам с преплитането на популярни брандове един с друг, представяйки всичко това под формата на горчиво-сладки саркастични илюстрации. 

 

 

 

Повече за проектите на Александра Георгиева на: instagram.com/sa6ettu и instagram.com/sa6etattoo
а White Rabbit Tattos са на: instagram.com/whiterabbitsofia.

 

 



Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н