Ефектът на Том Сойер


Фотограф: Александър Киричев

Планинарят по душа и адвокат в градска среда Димитър Петров изкарва уикендите си по чукарите и се стреми да запази усещането през работната седмица. Той е един от основателите и председател на изключително активния Софийски планински клуб, който обрисува като "семейство, приятели и споделени ценности". Когато е в четвърти или пети клас, изкачва Черни връх с частната си учителка по математика и през училищните години продължава да посещава планината периодично. Същинският разцвет на тази негова любов обаче идва, когато влиза в университета и разполага с повече време. Тогава се заражда и Софийският планински клуб.
През 2013 г. Димитър, вече петокурсник по "Право" в Софийския университет, и негови приятели планират да изкачат върховете Арарат в Турция и Елбрус в Русия, който е и най-високият в Европа. Те не успяват да намерят финансиране и решават да обвържат пътешествието с инициатива за събиране на планинска екипировка на деца, лишени от родителски грижи. Кампанията в Indiegogo е успешна, но няма как да оперират със средствата като физически лица. Това е и формалното основание за създаването на клуба. Друга целева група са хората, които не притежават екипировка. "Ние казахме: "Елате с нас, опитайте какво е да ходиш на планина подготвен. Ако ви хареса, ще си купите", разказва Димитър. "От нещо, което беше изцяло между приятели и никога не е имало концепцията да се разраства, станахме доста солиден и голям планински клуб: с идеи, каузи, преходи и с все повече нови хора."


Фотограф: Александър Киричев

За своето осемгодишно съществуване Софийският планински клуб организира внушително количество инициативи, част от които са се превърнали в традиция, включително маратонът "Светулки RUN" и състезанието по планинско колоездене и трейл бягане "Спици и бодли".
"Литературният ни конкурс "Под върха" прави шестата си година и участниците разполагат с два месеца да изпращат разказите си. Най-новата ни инициатива се казва "Рециклиада" и е в партньорство с "Екопак". Поставяме мачкалки за алуминиеви кенчета и контейнери на 15-20 хижи", продължава Димитър. Следващият им проект е календар с 12 снимки на голи мъже. "Акцентът е върху проблемите в планината – липсата на добра подготовка, хеликоптерно спасяване, работещи лифтове... Бракониерството... Концепцията е да са 12 зле изглеждащи мъже, за да не копираме колегите от Австралия и Нова Зеландия с техните календари."

Каква е рецептата за тази активност? "Ако на някой му хрумне идея, идва, споделя я и в 99% от случаите останалите се съгласяват", отговаря Димитър. Инициаторът поема отговорността по реализирането, клубът се включва с доброволчески труд и с бюджета, с който разполага. "Разполагаме с финанси да подпомагаме по-налудничави идеи, които често звучат невъзможни, но с повече труд стават", отбелязва той. Според него се получава ефектът на Том Сойер. Когато героят на Марк Твен е принуден да боядиса ограда в едноименния роман, той успява да "продаде" задължението на приятелите си като нещо изключително привлекателно. "Ние успяваме да предложим по атрактивен начин това, което на пръв поглед е черноработничество – да мъкнеш аптечки в планината, да повдигаш непопулярни теми и проблеми, да се лишаваш от уикендите си. Но хората получават вътрешно удовлетворение, а другите го забелязват и искат да се включат."


Фотограф: Александър Киричев

Когато Димитър отправя поглед назад в миналото, открива едно липсващо поколение планинари – това на 90-те години. Докато днес планините се радват на популярност по време на всички сезони, то тогава те общо-взето са били пусти, мисли той. "Образува се вакуум от 20-30 години и по-опитните и възрастни планинари гледат на по-младите, както всяко едно поколение, като на някакви не толкова добре подготвени и знаещи хора. Липсва предаване на знанието. Има изключения, но те са малко." Всъщност самият Софийски планински клуб се сблъсква с подобен проблем – изключително малък брой от неговите членове са на възраст под 30 години. "Липсват млади хора, които след време да дойдат на нашето място и да развиват и управляват клуба по техен образ и подобие. Най-очевидното е да отидем в университета, както и да направим лекции в няколко училища по свой избор, за да привлечем поне един или двама човека. Другото са социалните мрежи и случайността", казва той. Липсват организациите от времената преди 89-та, които са предавали планинарската култура. Димитър, чието мнение за този период в никакъв случай не е положително, признава, че тогава е имало политика по този въпрос. "Днес на никой не му се занимава. Това е изцяло да вярваш в една кауза, в една идея и да обречеш свободното си време, като в замяна да получиш само удовлетворение от добре свършената си работа. Малко хора разчитат на тази вътрешна двигателна сила. Повечето разчитат на парите."


Фотограф: Александър Киричев

Димитър е съгласен, че в последните години се наблюдава раздвижване около хижите в България. "Впечатлен съм от "Червената шапчица" и "Септември" на Витоша. Те бяха взети от състояние на развалини и превърнати в доста привлекателни места, на които сега могат да се качват хора, които може да нямат общо с планината, но въпреки това искат да бъдат в нея", изтъква той. Като основен проблем за развитието на хижите посочва Българския туристически съюз, чиито членове са твърде възрастни и твърде дълго време в системата, затова и са потънали в инертност. Преди няколко години Софийският планински клуб поиска да стопанисва хижа над Велинград, която е тотално разбита – подът ѝ е покрит с 40-на сантиметра фъшкии. От БТС се съгласяват, но година и половина не могат да открият документите за собственост, а после предлагат условия, според които могат да си вземат хижата във всеки един момент. "Без значение каква инвестиция сме направили", обяснява Димитър. Най-адекватното решение за него е един голям рестарт на БТС.
С ново управление, нов устав и хора, които не са ангажирани политически или идеологически с отминали времена.

Димитър отрежда на достъпността челно място и не вярва в рестриктивните мерки – планината трябва да бъде отворена за всички, за което обаче трябва да бъдат осигурени условия. "И не да ограничиш наличието на туристи около Седемте рилски езера, за да запазиш природата, а да въведеш мерки и да организираш кампания, която да ги накара да не цапат и да не влизат в самите езера. На първо време рейнджъри могат да се грижат за околността", допълва той. По думите на Димитър планината трябва да бъде достъпна и за хората с увреждания, но там нещата са в ръцете на ръководството на националните паркове, което трябва да подобри инфраструктурата. Всичко останало е по-скоро изключение. Например Софийският планински клуб е качвал по чукарите незряща двойка. Виктор и Калина обаче са планинари не само по душа – минавали са кончето в Пирин (с планински водачи и с кучетата си водачи) и са ходили на базов лагер на Еверест.

 

Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н