Фотографски срещи: Александър Карчински

 

Последните години Александър Карчински посвещава на сватбената фотография, улавяйки някои от най-емоционалните моменти за много двойки. Документалният му прочит превръща всеки кадър в история, а с годините се преоткрива в различните жанрове и смело експериментира. Последното фотографско предизвикателство, което приема, е да бъде лектор в BECA | Before Creating Academy.

 

Защо мислиш, че фотографията се превърна в нещо толкова модерно? 

Ако нещо е станало модерно, то е по-скоро снимането, а не толкова фотографията. Ценителите на фотографията като изкуство у нас все още не са чак толкова много. И галериите, показващи фотографски изложби и автори, не се радват на много завишен интерес. Това, което е станало модерно, е да си купиш инструмент, който всички да виждат и разпознават… и може би това да изглеждаш креативен в очите на другите. Но аз съм оптимист относно фотографията и нейното развитие в България и смятам, че има тенденция да се увеличават хората търсещи стойностна, дълбока и истинска фотография. 

 

Като говорим за истинска фотография, няма как да не се запита човек, по какво се отличава истинският фотограф? 

Истинският фотограф се отличава по-това, че е разпознаваем. По това, че е запознат с фотографията като цяло и търси да прокопае нов път, нова пътека, нова посока. 


 

От чий път и посока се вдъхновяваш?

В последно време съм изключителен фен на Алек Соут (Alec Soth). Не само като фотография, но и като светоглед, начин на разсъждаване, начин на държание, етика и т.н. Друг любимец ми е Антоан д’Агата и по-конкретно една част от неговото творчество. Техните стилове са ми повлияли на начина, по-който осмислям фотографията. В следствие, на което, може би се е променил моя подход на фотографиране и презентиране на фотографски истории. 

 

Какъв път си изминал като фотограф? 

Нищо необичайно или нечувано. И аз, като голяма част от колегите фотографи, съм минал през различни видове фотография. Портретна, пейзажна, травъл, рекламна, сватбена, и в последно време съм започнал да дълбая в документалната и концептуалната. Но там има още толкова много за дълбаене. Най-интересното тепърва предстои. 

 

Защо според теб сватбената фотография е подценявана във фотографските среди?

Сватбената фотография е подценявана като дълбока и смислена фотография, но не и като професия. Може би основната причина да е подценявана е, защото не задава въпроси. А ролята на изкуството и на истинската фотография е да задава въпроси. Когато видим сватбена рокля в кадъра, рядко можем да си зададем дълбок и смислен въпрос… отговорът винаги е един и същ и той е “сватба”. 

 


Кои са особеностите на този жанр? 

Особеностите на сватбената фотография варират изключително много според професионалиста, който питате. Мен лично ме вълнува да гледам сватбена фотография направена по нестандартен и артистичен начин, но в същото време да е красива и изящна. Често сватбените снимки са предсказуеми и виждайки първите няколко кадъра от една сватба, мога да позная какво ще видя по-нататък. Мисля, че широката публика взе да се изморява да гледа сватбени снимки, което не беше така преди 5-10 години. Но това пренасищане може пък да се окаже полезно за развитието на сватбената фотография. 

 

Как самият ти се разви конкретно в този стил? 

Мои много добри приятели станаха и се развиха като фотографи и аз се озовах в подходящя среда. Много часове минаха в дискутиране на фотографията като хоби, като бизнес, като изкуство. В момента обаче съм в такава фотографска среда, която ме вдъхновява страшно много. ВЕСА е едно страхотно място. 

 

В BECA | Before Creating Academy си лектор в модул Сватбена фотография? За какво си говорите и как преминава обучението? 

Да съм лектор по сватбена фотография е сбъдната мечта. Носи ми неимоверно удовлетворение. Най-важното, в което се концентрираме в модула по сватбена фотография, е да коментираме работата на участниците направена по време на курса от фотографските задания и практики, които организираме. 


 

На какво наблягаш?

Анализирането. Анализирането на фотографските истории, които носят курсистите е най-прекият път към тяхното израстване като фотографи. 

 

Колко практики са реализирани и на какви места? 

Предстои да организираме осма практика. Всеки сватбен модул има по две практики. Реализирали сме ги умишлено все на различни места, които са доста нестандартни.  Имаме страхотен екип от креативни партньори, с които създаваме невиждани досега неща. На малко хора въобще ще им хрумне да си направят сватбата в хале с индустриален стил. Нашите парньори от Manghee weddings са толкова напредничави в мисленето си и са безценна помощ и могат да преобразят всяко място в нещо спиращо дъха. Също сме в сътрудничество и със Sarah Hirsch Bridal Shop, чийто рокли са изключително стилни, различни, смели и се допълват чудесно с типа фотография, към която се стремим. Може много още да бъде изговорено за тези практики, но може би е по-добре да се разгледа в сайта и фейсбук страницата на ВЕСА за да придобие човек по-ясна представа. 

 

Какви са разликите между практиките и реалността в снимането на сватби?

Разликите между практиките и реалността на снимане на сватби често са огромни. Сватбите са едно живо събитие, което не може да бъде инсценирано в неговата цялост и всеобхватност. Не това обаче е целта на практиките. Целта на практиките е да покажем какъв да е подходът при фотографирането на едно събитие и при фотографирането на любовта на една двойка. Как да комуникираме с двойката и как заедно с тях да изкараме един различен фотографски поглед, една нетипична фотоистория. 


 

Обичаш ли да експериментираш? 

Да. Обичам да се предизвиквам. И това е защото знам, че само това води до развитие. Нищо не може да замени работата на терен и експериментирането. Колкото и теория да се опитва някой да ви налее, без практика и експериментиране, развитие не може да има. 

 

Аналогова или дигитална фотография

Много хора се прехласват по аналоговата фотография, защото усещат нейния чар. Но истината е, че трябва да знаем защо ползваме всеки един тип техника… независимо дали е дигитална или аналогова, обективи, стативи, светкавици и т.н. И как този тип техника влияе на крайния резултат, на изображението. Аналоговата фотография забавя процеса на фотографиране, което може да е голям плюс, защото в дигиталната понеже всичко е толкова лесно и бързо и ставаме невнимателни към процеса и към крайния резултат, смятайки че винаги може да се върнем и да се поправим или ако снимаме достатъчно много… все нещо ще излезе. 

 

Трябва ли някой, който има интерес да се занимава с фотография, да мине и през аналоговата, или не? 

Не смятам, че е задължително в никакъв случай. Но мисля, че в повечето случаи, снимането на лента ще даде една друга перспектива на снимащия и може да подейства обогатяващо. Ако снимате интериори или стокова фотография, вероятно снимането на лента няма да ви е полезно. Но ако човек го влече аналоговата техника, трябва да пробва със сигурност. 


 

Какво е важно да знае всеки начинаещ? 

Те са толкова много неща, че е трудно да се сведе до само едно. Може би е не трябва да се споменава това, но все пак… техниката няма да направи по-добър фотограф един начинаещ. Всичко започва от идеята, от виждането, от гледната точка, от отговорите на въпросите “защо фотографирам?” и “какво фотографирам?”. 

 

Какви са посланията, които искаш да предадеш на курсистите? Освен знанията, разбира се. 

Това, което искам да покажа е, че стойностната фотография не е повърхностна, че не е език, който е лесен за разбиране от всеки. Че може да бъде повече от невероятно красив планински пейзаж или страхотно снимано красиво момиче. 

 

Можеш ли да си представиш друг път за теб, ако не беше фотограф? 

Мога да си представя много пътища извън фотографията, но нито един, който да е толкова вълнуващ и удовлетворяващ. Мечтая за голяма фотографска галерия, за българско издателство за фотокниги, за създаването на филми… но е възможно пътят до тук да е нужен за постигането на тези мечти. Има време, не ме бива в бързането така или иначе. 

 

Има ли понятие “перфектен кадър”? 

В конкретния въпрос “перфектен кадър” ми звучи като “перфектен живот”. Има перфектен кадър, доколкото може да има перфектен живот. Перфектното, често се крие в неперфектното и може да е такова само ако повярваме, че нещо е “перфектно”. Но със сигурност “перфектният кадър” не е това, към което се стремя. Това, което ме вълнува много повече е по-скоро създаването на вълнуващи, авторски фото разкази и фотоистории. 

 

Изкуство ли е фотографията според теб? 

Фотографията само по себе си не може да бъде изкуство. Фотографията е способ, чрез който един артист може да изрази себе си. И ако той/тя успее чрез фотографията да изрази себе си и да намери какво да каже на света и да покаже въпросите, които си задава… тогава може би това е изкуство. 

 

Какво засне последно? 

Последно работих по една фотографска задача, заглавието на която беше “Респект”. Снимах монтьорите в един автосервиз, защото много се възхищавам на трудолюбиви хора, които работят с ръцете си. 

 

Върху какви проекти работиш? 

Покрай моя интерес към документалната фотография, породен покрай участието ми в ВЕСА, съм започнал работа по един фотографски проект със заглавие “Choice”. Няма да споделям повече за него, защото се надявам да дойде време, в което ще покажа в завършен вид. 

 

 

 

Групите в ВЕСА започват на 1-ви декември.



Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н