Фотографски срещи: Ивайло Груев


Ивайло Груев, “The hunters“

Ивайло Груев започва да се занимва с фотография преди седем години и бързо разбира,че документалистиката е неговата страст. Тази годиа спечели първо място в конкурса BECA Photo Award и това му помага да сбъдне мечтата си за самостоятелна изложба. Проектът “The hunters“, както той сам казва, е “белег”, който със сигурност ще помни завинаги. Приключение и идея, които му дават крила и бележат пътя му като фотограф. Говорим си с него за това как и кога се среща с фотографията, и как се ражда идеята за “The hunters. 


Кой е Вашият житейски "улов"? 

Улових точно това, което е трябвало. Точните правила, точните възвишения и падения. Улових смеха, страданието и въображението… улових всяка част от това, което ми е било нужно във всеки един етап, до момента.


А коя е онази съществена тънкост на фотографията, която смятате, че всеки трябва да улови и усъвършенства?

Поглеждайки чисто емоционално на този въпрос, а не технически, бих казал, че тънкостите са строго индивидуални. Преекспонират се от твореца. Основните, които улових с практиката, са фокусът върху дадена идея и търпението. 

Ивайло Груев, “The hunters“

Как се намерихте с фотографията? 

С фотографията имахме два етапа - откриване и преоткриване. През 2013г. се открихме съвсем случайно. Реших да си взема камера, от онези  внушителни черни апарати, с която просто да снимам всичко. Нямах нито път, нито посока, просто исках да снимам. Започнах да се занимавам със сватбена фотография. Изградих собствен стил, вършех си работата, клиентите оставаха доволни, а на мен все нещо ми липсваше. Чувствах се не на място, в изкривен свят с непълнота от емоции. През 2020г. преоткрих фотографията в документалните проекти. Определено никога няма да забравя вълнението, излизайки от рамката.Това е моментът, в който започнах да горя за фотографията. За мен сега тя остава непредсказуема, мистична и пламенна.

 

Проектът, по който сте работил и е оставил най-трайни следи върху Вас? 

Без съмнение проектът “The hunters“. Все пак това е първият ми документален проект. Първата любов не се забравя. Като белег, заради който сам си си виновен, но не съжаляваш и за секунда от резултата.

Ивайло Груев, “The hunters“

Как дойде идеята за “Hunters”? 

С години слушам разказите на близък приятел за неговата страст, а именно лова, но никога не съм проявявал интерес, повече от това, което беше нужно. В началото на октомври месец, преди година, се реших да отида с неговата дружинка като страничен наблюдател, просто ей така. Тогава усетих вдъхновението. Силна беше и енергията в цялостната картина. Нямах план, но и търпение да взема камерата. Поставих се на мястото на дивеча, борбата за самосъхранение и оцеляване връхлетя над мен. Отидох втори път, но този път с камера в ръка редом с тях. Настръхвах… и идеята се роди.

Каква подготовка получихте в BECA | Before Creating Academy и какъв беше най-ценният съвет, който получихте там? 
Академията е мястото, което написа първите редове в моята книга с празни страници. Положи основите в преоткриването на фотографията за мен и ми подаде листа и химикала. Насочваше ме в правилния път, в посоката, която да ме подготви за запознанството с артиста в мен. Съветите, които получих са наистина много… било то от лектори, било то от колеги. Трудно ми е да определя кой е най-ценният. Може би не устно, но „вярвай“ остана най-трайно у мен.



Ивайло Груев

Важно ли е за един фотограф да участва в конкурси и какво Ви носи това, освен наградата, разбира се? Вие самият защо решихте да се включите в BECA Photo Award? 

Със сигурност! Носи ми спокойствие и увереност. Създава ми връзки и отваря врати на едно общество от мечтатели, вдъхновители, артисти, участващи в реалността. В Beca Photo Award се включих, заради лична нужда и спокойствие на бушуващите емоции. Исках да затвърдя, че съм поел по правилния път. Имах нужда да видя докъде мога да стигна имах нужда да угасна, за да се разпаля наново. 


Ивайло Груев

Накъде гледа сега обективът Ви? 

Преди време мечтаех за изложба.... представях си го, изиграх главната роля и умирах от смях, беше адски нереалистично. Беше... Сега тази мечта е напът да се осъществи и фокусът е върху това да препускам много напред, без страх и насмешка, работейки по много нови проекти. Преследвайки нови хоризонти на ума.Искам да продължа да работя в тази сфера и да покажем на света както аз, така и мои колеги, че в България има изключителни фотографии, които са на много високо световно ниво!




Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н