ГЛАСовитият СИМЕОН ВАСИЛЕВ


фотограф: Радина Ганчева

Лъчезарен, страстен пътешественик, активист, читател, парти машина, изряден домакин, а в работното си време какво ли още не - директор на фондация ГЛАС, мениджър проекти към фондация Credo Bonum, създател на мобилната апликация “Здрави”, на онлайн списанието HUGE и DJbook.bg. Симеон Василев е един от малкото хора, които ясно изникват в съзнанието, когато се заговори за правата на ЛГБТИ общността у нас, но не само. Винаги готов да се гмурне с всички сили, за да бори предразсъдъците, да подобрява средата, да задава по-мекия и нормален тон, когато в изречението или дневния ред трябва да бъдат включени сексуалната ориентация и половата идентичност. През последната година успя да накара родителите на такива деца, както и част от бизнеса да обърнат поглед към проблемите на хора като него и да ги предизвика към промяна - в отношението, в разбиранията и в нагласата, че равенството трябва да се отнася до всички. Помага му “усмивката, дори в най-тежките моменти, и заразяващият оптимизъм, че нещата рано или късно ще станат по-добре”.


Личното ви постижение през изминалата година?
Сключих брак в Амстердам, с мъжа, когото обичам през последните 12 години. Станах чичо - не е лично мое постижение, но е сериозна промяна в дома ни. Преборих един страх по класическия начин – изправяйки се пред него. Придобих нови навици, надявам се помогнах на хора в нужда. 
 
A професионалното? 
Отбелязахме 12 години фондация Credo Bonum с проекта „Павилион на утрешния ден”, очертавайки въпроси за бъдещето и човешките взаимоотношения. Поставихме успешно начало и на проекта за подкрепа на хора в пенсионна възраст, за преодоляване на социалната им изолация чрез посещение на културни събития в компанията на по-млади от тях доброволци. София Прайд беше най-многобройния досега с рекордна подкрепа от бизнеси, местни и световни. Открихме първия общностен ЛГБТИ център – Rainbow Hub, в столицата. Преборихме се и София да бъде домакин на най-голямата политическа ЛГБТИ конференция в Европа през 2020 г. Помогнахме на десетки младежи, родители, изградихме нови партньорства.


фотограф: Йоана Петрова
 
С какво успяхте да предизвикате мисълта на хората около вас? 
Съществена част от работата ми и на двете места е точно това предизвикателство към мисленето. Процесът е безкрайно труден и времеемък, особено когато става дума за смислена промяна, за промяна на нагласи и предразсъдъци, градени цял живот. С всяко събитие, акция, разговор успяваме поне малко да излизаме от удобния си комфорт в мисленето. Но пък и все повече се противопоставят гледните точки.  
 
Какво ново научихте за себе си и за средата? 
Да се гневя по-малко. Може би идва и с възрастта. Опитвам да се поставя в обувките на опонентите си и виждам, че това, от което са изградени те, е страх. Научих се повече да се вслушвам в съвети, но все още ми е трудно. Средата, за жалост, става все по-лесно контролируема от агресия и омраза, все по-малко критична и по-незамисляща се кое е истина и кое измислица. Видях и че можем да намерим изненадващи партньори, където не сме очаквали. Годината определено мина под знака на провалената дискусия за Истанбулската конвенция и неспиращия брой  на жени жертви на домашно насилие ме кара да настръхна от ужаса, че държавата не е способна да гарантира сигурността им. 


 
Какво предизвика сериозно раздвижване на мисълта ви? 
Изкуството, под всякаква форма – новият “Лувър” в Абу Даби, изложбата на холандците Studio Drift в Амстердам и полетът на тяхното ято от дронове, изложбите и у нас на Алла Георгиева в галерия “Структура”, Севда Семер във Водна кула, ретроспективната на Лъчо Бояджиев. Концертите, музиката, книгите, фестивалите, театърът на покрива на новата сграда на операта и библиотеката в Атина. Хората, с които работя - те не спират да раздвижват мисълта ми и да ме усъвършенстват. Fine Acts са сред организациите, които обезателно следя, а личностите в света - силните и успешни жени, които по своя начин диктуват нови правила и предизвикват промяната във всяка сфера. 
 
Какво успя да ви промени и какво успя да ви съхрани същия? 
Трагедиите за жалост оставят някак си най-силен отпечатък и особено замисляне колко болезнено кратък е животът ни. Хората, с които общувам ежедневно, са другия източник на промяна. Съхранява ме вярата, че ни чакат по-спокойни дни, но че трябва да положим заедно доста усилия, за да ги достигнем. 


 
Най-смелата ви мечта?
Брачното равенство да бъде факт в България в рамките на моя живот. Лечение за СПИН. Повече разбиране между хората. Да имам собствен остров. Вечеря с Мишел Обама.
 



Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н