Гората като училище за поемане рискове



Жанина Димова е родом от Бургас, но през последните пет от своите 24 години живее в Лондон, където завършва Early Childhood Studies - нещо като еквивалент на предучилищна и начална педагогика, психология и политики. В момента специализира за лидер в така наречените Forest School, където работи през последните три години. Този тип горско обучение произхожда от скандинавските държави и предоставя възможност на децата да се свързват с природата, да не се страхуват от заобикалящия ги свят и да се учат да се предпазват. В него сесиите развиват въображението на децата, емоционалната им интелигентност, тяхната увереност, физически умения и ги учат как да решават своите проблеми чрез критично мислене и дискусии.  През това лято Жанина провежда част от практиката си с децата от училище “Френе” в Бургас, а когато не е в гората, работи с деца със зрителни, слухови и мултисензорни увреждания.

От какво се нуждаят най-вече учениците според твоя опит?
Възможност за взимане на решения, поемане на отговорност и риск в живота си. Често ние възрастните взимаме всички решения вместо децата - понякога от бързина, понякога защото смятаме, че тяхната преценка не е достатачно добра, но реално отнемаме тяхната възможност да изразят мнението си, да разсъждават върху дадена ситуация и да покажат колко способни са всъщност. А най-странното е, че очакваме точно това от тях, когато пораснат. Няма как да възпитаме отговорни и критично мислещи деца, ако не им даваме възможност от ранна детска възраст да вземат решения и преценят ситуации.

Кога учебният материал не може да бъде усвоен без социалния контакт?
Според мен един от най-успешните методи за обучение във всяка една възраст е учене чрез преживяване. Както американският философ и реформатор Джон Дюуи казва, децата учат чрез интеракции със средата. Всичко това е лимитирано, когато става въпрос за обучение през екрана. Да не говорим, че всички деца учат различно, имат различни потребности, различни нива на внимание и чрез онлайн уроците няма как да се обърне внимание на това. Само си помислете какво ни беше на нас да работим онлайн и да присъстваме на дълги скучни срещи в Zoom. А сега си представете какво им е на децата така по няколко часа на ден. Няма разнообразие, няма игра, няма дискусия със съучениците, няма възможност за развитие на социалните умения. Може би онлайн обучението беше добра идея за известно време, но в дългосрочен план много повече ощетява децата, отколкото им помага и предпазва.



Mоже ли ученето на открито да бъде приложено масово в България и кои са трите най-прости неща, които могат моментално да бъдат взаимствани от този модел?
Не е невъзможно, но ще бъде труден процес. Дори и в скандинавските държави все още 50% от родителите предпочитат да изпращат децата си в стандартна детска градина, въпреки данните за позитивното влияние на Forest School. Това, което трябва да се направи на първо време, е обучаване на учителите, за да се чувстват комфортно да изкарват децата за занятия навън. Трябва и Mинистерството на образованието да признае благоприятното въздействие на природата и времето, прекарано в нея, за развитието на децата във всеки един аспект и съответно включването на занятия на открито в задължителната учебна програма.
Три неща, които моментално могат да се случат, са включване на учене чрез преживяване, учене чрез игра и веднъж в седмицата да се прекарва един час в парка, но не площадката. Някъде на спокойно, сред дърветата и растенията, независимо от времето.

За какви възрасти е подходящо т.нар. Forest School и кои са най-големите предимства на децата, които минават през неговата школовка?
Идеологията на Forest School в оригиналния си вид би била най-подходяща за деца от 3- до 7-годишна възраст. Това позволява ежедневни посещения в горска среда, вместо в стандартната детска градина. В Англия работим и с по-големи деца, но сесиите са веднъж седмично. Това дава възможност и на по-големите да се свържат с природата, докато паралелно посещават редовните си занятия.



Кои са основните спирачки у нас учениците да прекарват по-голяма част от учебния процес навън?
На първо място мисля, че е самата нагласа на родителите. Като че ли много от тях са забравили какво е да си дете и често пренасят прекалената си тревога върху децата под формата на ограничения. Не искат да се цапат, да бягат, да падат, а това са съвсем нормални неща от израстването. Сякаш се опитваме да обвием децата ни в една невидима найлонова опаковка с балончета.
Учителите също играят важна роля. Не знам каква е причината, дали умора, недостатачна подготовка или просто самата леснота от това занятията да са в класната стая, но е факт, че учителите предпочитат занятия на закрито.

Каква по-добра възможност за учене чрез преживяване от постоянно променящата се среда, която природата предлага?
Училището като институция е другата пречка. Ако самото училище не зачита занятията навън като важна част от идеологията си, няма как да го очакваме от учителите, които работят в него. Важно е всяко училище да преценя какво е най-добро за учениците и да се опитва да прилага съвременни практики, които са доказано полезни за развитието на децата. Все пак те са нашето бъдеще.


Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н