Говори сцената: Стефани Ханджийска

Фотограф: Златимир Араклиев
 
Гледа на танцовата си биография като на поредица от тотално различни кратки книги. Завършва Театър на движението в НАТФИЗ и магистратура по съвременен танц в London School of Contemporary Dance. Хореограф е на проекти в Англия, България, Египет, Виетнам. През 2020 г. е селектирана в програмата на международния танцов фестивал във Виена ImPulsTanz. 
 
ДВИЖЕНИЕ ЛЮБИМО 
Като малка си обещах, че ще стана космонавт или танцьор. Струваше ми се, че двете по някакъв начин са равни – като космонавт виждаш красотата и безбрежността на космоса, а като танцьор създаваш мини космос на сцената. Космонавт се оказа малко трудно за осъществяване и станах танцьор. 
 
СЪВРЕМЕННИЯТ ТАНЦ... 
...позволява на артиста да бъде творец и автор в сравнение с по-традиционните форми, където се репликират вече съществуващи послания, смисли и движения. На един съвременен танцов артист му трябва общество от силни колеги и финансиране. 


Фотограф: Christophe Flemin
 
У НАС... 
Българската танцова сцена се нуждае от сериозно припознаване и инвестиция в нея. Артистите и колективите в България са изключително силни и устойчиви, за да създават работа в този контекст. Имаме липса на пространства и сериозен дефицит във финансирането. Фестивалите в България правят геройски усилия и създават качествена  програма в изключително труден контекст. Държавата е оставила развитието на танца в България да падне главно върху раменете на артистите, на които се възхищавам за работата, но в един момент всичко започва да прилича на тъмен сатиричен роман. 
 
ПРОЕКТИТЕ С ГЛАВНО “П” 
Любимият ми проект е “84 Разговора”, който осъществихме тази година с Коста Каракашян, Ясен Василев, Георги Атанасов и Ралица Тонева в ДНК. В него търсим “пазарната цена” на танца. Това е невъзможно задание, защото танцът не е стока, но вирее в система на обмяна на стоки. Зрителите имат “валута” и трябва да инвестират и закупуват “суровината” танц. Абсурдно е. Мненията бяха изключително поляризирани, а отрицателните такива потвърдиха нещата, които искахме да постигнем в това изследване и съм много доволна от целия процес. 
 
В БЪДЕЩЕ ВРЕМЕ 
Наскоро взех решение да си почина една година от проектите в България и може би от танца.  В един момент дойде някакво пронизващо чувство на умора, влагане в нещо, което не влага еквивалентно обратно в мен. Не знам дали това е период, или окончателно пенсиониране. Затова в момента не приемам нови проекти, освен ако не е нещо, което наистина да резонира с мен на дълбоко ниво. Можете да ме гледате в “84 Разговора”, когато се върнем на сцената на ДНК, както и на откриването на фестивал Cinelibri в НДК на 2-ри октомври. 


Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н