Христо Христозов: Между раздялата с романтизма и алтернативите


фотограф: Яна Лозева за Boyscout


Христо Христозов е от хората, които не се притесняват да се гмуркат в непознати води. Като ученик си мисли, че ще учи медицина в Германия, а завършва право. В крайна сметка  интересът му към киното и психологията надделява и в момента е бизнес треньор по лидерство и емоционална интелигентност, а в публичното пространство е по-известен като мениджър на кинофестивали и разпространител на арт кино. От 2016 до 2018 г. работи като програмен директор на Дома на киното в София. Свързан е със Седмиците на скандинавското кино и води рубриката "С приятели на кино" в "Дарик радио". За него киното е най-важното изкуство на ХХ в., макар да смята, че неговото бъдеще в класическия му формат не е ясно. "Киното може да бъде всичко: забавление, учене, среща, терапия. За мен преди 10 години киното беше любипитно хоби, превърна с в доброволческа работа, а накрая – в необходима професия", казва Христо.  

Голямото предизвикателство

Преодоляването на романтизма ми, че истинското кино е само на големия екран. Както и страха на хората отново да се доверят на тъмните зали с големия екран.

Равносметката от изолацията

Участвах в реализацията на първото онлайн издание на фестивала за документално кино за изкуство Master of Art, което премина при изключителен успех. Публиката беше щастлива и благодарна за спасителните срещи с големите в света на изкуството по време на пандемията. Разбрахме, че имаме много зрители извън София и големите градове. И ще запазим този формат в бъдеще.

Киносалоните, най-важното звено в киноиндустрията, бяха (а някои все още са) затворени. Загубите от това в България възлизат на около 800 хил. лв. седмично. Особено за независимите кина и разпространители (сред които сме и ние) ситуацията е тежка.

Най-големият минус е непредсказуемостта, невъзможността уверено да планираме напред. Ползите от този минус са фокусът върху алтернативните решения и превенцията.

Промените в личен план

В отговор на този въпрос мога да напиша роман. Научих що е "дом", "режим", "грижа за себе си", "почивка". Въведох собствен ред във всички сфери на живота си. По-лесно казвам "не".

Новите форми

Общата тенденция е киното и фестивалите да се превърнат в съдържание. Съответно, най-голям скок бележат всевъзможните стрийминг платформи. Съвсем скоро ще се появят и още няколко локални такива. Мечтая си междувременно да успеем да се справим и с нерегламентирания достъп и пиратството – в България това е най-големият проблем пред нас.

Добрата новина е, че сезонните открити сцени станаха и ще стават все по-важни. Възроди се и популярното през 50-те и 60-те в Америка автокино (drive-in theater). Между другото, в "Уики" пише, че прототипът му се ражда още през 1915 г. в Ню Мексико.


фотограф: Яна Лозева за Boyscout

Коронавирус в кратък сценарий

Бих представил коронавируса като пандемия на "глобалното безразличие и културата на излишък" (по Папа Франциск). Съответно – необходимостта от трансформация на света ни.
Иначе в www.coronashortfilmfestival.com е пълно с такива. Създаден от кинотворци в Берлин, "Корона фестивал за късометражен филм" е първият международен фестивал за късо кино в условия на пандемия и самоизолация.

Разпространенито оттук насетне

Както споменах, киното все повече ще се превръща в съдържание, а преживяването ще е второстепенно. Сцените на открито са глътка свеж въздух за публиката, но не са рентабилни за индустрията.

При всички случаи ще търсим нови форми за "домашно разпространение". В интерес на истината, носителят на "Кристален глобус" от Карлови Вари 2016 It’s Not The Time of My Life на режисьора Саболч Хайду има много интересна съдба. Той, съпругата му и актрисата Оршоя Тьорок-Илеш решават да реализират прожекции на филма си по домовете – предимно в Будапеща. Резултатът е стотици показвания, доволни хора и изключителните над 25 хил. зрители. Вероятно ще е ценно да си поговорим отново с талантливото им семейство.

Фестивалният живот

Появиха се различни адаптивни формати на фестивалите, съчетаващи онлайн и офлайн активности. Тепърва ще видим как работи това с лятното издание на "София Филм Фест", което тече в момента.

Нови планове

"Седмицата на скандинавското кино" и Sofia Pride Film Fest ще трябва да намерят своето място през есента – как и кога ще обявим скоро. Предстои ни и есенно (1-24 септември) физическо издание на Master of Art в София, Пловдив и Варна. Надявам се – и в Бургас!


----------------------

Подкрепете списание "Виж!", като станете патрон на изданието:




Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н