I-PORTUNUS: ОПИТЪТ НА СТЕФАН АРТАМОНЦЕВ



Стефан Артамонцев е третият български участник, одобрен при миналогодишните сесии на програма i-Portunus. През 2019 година той, заедно със своя екип, получава финансиране, благодарение на което всички те успяват да посетят четири европейски дестинации и да заснемат документални видеа за един от забравените български интелектуалци. Така Стефан успява да разгърне историята на конкретната личност и да надгради собствения си проект, посветен на Стефан Гечев.

Представи се накратко. На какво си се посветил в момента?

На 30 години съм, завършил съм Рекламен дизайн в Националната художествена академия. Израснал съм в семейство на художници, което допринесе силно за моето влечение към изкуството във всяка една от неговите форми. Като тийнейджър започнах да се занимавам с музика, а по-късно се насочих и към продуцирането на електронна музика. Професионалният ми път е тясно свързан с интересите и образованието ми, а последните няколко години посветих на развитието на екип, с който разработвам най-различни аудио-визуални концепции.

В момента съм се съсредоточил върху изграждането на онлайн платформа, посветена на творчеството и живота на моя чичо и кръстник Стефан Гечев. Той е допринесъл изключително много за българо-гръцките дипломатически отношения през 20-и век. Влияние видно и днес. Възприет е от гръцкия културен елит за символ на дипломацията между двете държави и неслучайно в посолството на Гърция в София има зала, която носи неговото името.

Искам да популяризирам платформата, а съвсем скоро в сътрудничество с няколко фондации и културни оператори планирам да организирам и изложба, посветена на него.



Екипът от ляво надясно: Александър Поплилов – режисьор, Юлиан Ибришимов – оператор на дрон, Стефан Артамонцев – продуцент, Михаил Чакъров – звук и обработка, Рашко Раков – фотограф и видеооператор.

 

От коя възможност за финансиране на конкурса се възползва? Как адаптира нуждите на проекта си към изискванията на конкурса?

Възползвах се от възможността за групово пътуване, защото проектът ми включваше заснемане на видео интервюта. Една такава дейност изисква по-голям екип – оператор, звуков техник, дрон-оператор и режисьор. Когато започнах да разработвам проекта, се насочих към дизайна, а не към видеата, които всъщност са един от крайните продукти на проекта. Така ми дойде идеята да кандидатствам с концепция за дигиталната уеб платформа, която е една отлична основа за надграждане. Изискванията на конкурса ми помогнаха с избистрянето на идеята за кандидатстване с проект за дизайн на културна онлайн платформа, посветена на творчеството и житейския път на Стефан Гечев. Кръстих проекта си „По стъпките на Стефан Гечев“, защото реших да пътувам до места, където той е учил и живял и да интервюирам приятелите му в собствените им домове. Избрах четири града в Европа, в които се срещнах с приятели на Стефан Гечев и които ми съдействаха за превода на текста от платформата и превода на публикациите от или за него.

Коя е най-голямата полза от пътуването ви?

Мисля, че за екипа и за мен най-голямата полза беше интелектуалното ни израстване чрез интересните контакти, които успяхме да създадем. Следвайки стъпките на този уникален за мен човек, ние се пренесохме назад във времето, в едно високо интелектуално общество, което в тежките години на световни конфликти, на идеологическо и политическо напрежение се е занимавало със сюрреализъм и дадаизъм. Това, което сме учили в училище, свързано с годините на Втората световна война и последвалото разделение на Изтока и Запада, оживя пред очите ни. Разхождайки се из Париж, по улиците, по които е ходил и той, за първи път забелязах следите от куршуми, които до ден днешен се намират по фасадите на сградите в центъра. Не бих определил това като приятна изненада, а като възможност да погледна света през една по-различна гледна точка.

 

Интервю в Брюксел с Василис Марагос, преводач на поезията на Стефан Гечев

 

Какви насоки би дал на хора, които не са кандидатствали, съмняват се, че ще успеят, или са скептични към подобни възможности?

Пробвайте, без да му мислите много. Живеем във време, в което всичко е на един клик разстояние от нас, но въпреки това личният контакт не може да бъде заменен с нищо. Да отидеш да видиш с очите си и да се запознаеш на живо, винаги ще е по-устойчивият и по-ползотворният начин да направиш нещата. Търси вдъхновение отвъд границите на държавите…

 

Екипът в библиотеката на гимназията „Луи лю Гранд“ в Париж с професор Лор Трубецкой, приятелка на Стефан Гечев

 

Цялото интервю можете да откриете на страницата на Бюро „Творческа Европа“


 

 

 

Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н