ДА СЕ ИЗГУБИШ НАРОЧНО



Оказва се, че да се изгубиш нарочно не е толкова лесно, колкото първоначално би си помислил човек. Особено в настоящето, изпълнено с информация и устройства, които да ни я поднасят навсякъде и по всяко време. Миналото лято трима приятели, водени основно от ентусиазма на заредения с позитивизъм влогър Крис Захариев, предприемат едно такова нарочно изгубване из дебрите на нашата мила родна страна и го превръщат в приключенска видео поредица, чиито епизоди продължават да излизат регулярно от март месец  насам. Крис решава, че точно преди да стане студент и да премине в лоното на зрелите и възрастните, е времето, в което да се отдаде на изгубване, но не по широкия свят, а в собствената си родина и намира съмишленици в лицето на Анастас Шипков, студент по операторско майсторство и парамедик, и Ясен Атанасов, настоящ, а тогава все още кандидат-студент по актьорско майсторство. Сега и тримата са в НАТФИЗ и вече разполагат със завидно голяма база последователи, защото всеки нов епизод има над 20 хиляди гледания и интересът расте. Има и защо. Сериите са неподправени, но и добре направени, с изцяло българска музика, много лек и приятен хумор и оставят един такъв мил послевкус, от който ти се приисква и ти да тръгнеш по селата, за да си припомниш онези гостоприемни и интересни, макар и често бедни образи, които се подвизават там. 

 
Трудно ли се изгубва човек нарочно? 
Стас: Всъщност не е никак лесно. В днешната среда на преинформация са малко местата, на които да не знаем къде сме, кого ще срещнем и какво ще видим. Ние точно това целяхме. За да запазим истинския дух и оригиналната идея за персоналното “откриване” на България, ние си поставихме някои рестрикции. 
Крис: Единственото, което трябва да направиш, е да си изключиш интернета на телефона и да почнеш да питаш! Хората, които ще те упътят, най-вероятно ще те объркат допълнително и докато се усетиш, ще се намираш на съвсем различно място, от където очакваш! 



 

Защо имахте нужда да предприемете такова пътешествие?
Стас: Дълго се бунтувах да нарека България свой дом. Обикаляйки по света в последните няколко години, обаче осъзнах, че тя е точно това, колкото и да е банално. Мястото, където се чувствам топло, домашно, на мястото си. А реално знаех толкова малко за България и защо се чувствам така специално тук. 
Крис: Когато си на прага между безгрижието на тийнейджърските години и чакащия те зад ъгъла отговорен живот, започваш да цениш повече времето. Беше ми последното лято като тийнейджър и исках да го посветя на нещо, носещо смисъл. Мислех си, че когато стана по-голям, може да нямам възможността, нито времето да пътувам. Имах нужда да се впусна в неизвестното и да отида там, където не съм бил преди.
Ясен: Лично аз се чувствах доста изгубен на този етап в живота си и не знаех какво точно да правя. Оказа се, че бях изгубен и нарочно се доизгубих из дебрите на нашата родина. Тази комбинация обаче води до резултати - гарантирам.

Какво обикновено има в раницата ви за из път?
Стас: Лъжица, дори и в градската раница - един прибор за всичко. Комплекта допълват шише вода, слънчеви очила и разбира се, камера. Как бих могъл да я забравя?
Ясен: От моливи и химикалки, забравени от лекциите, до резервни чорапи. Наскоро открих едни, които са седяли там две години. Нося още вода, фотоапарат и храна. Много.
Крис: Четка за зъби, чорапите на Яската и Библия.





Кои са най-интересните неща, които не очаквахте, че ще откриете по време на това пътуване?
Стас: Крис познавах от университета, а Ясен бях виждал два пъти преди заминаването. Не очаквах да открия такова приятелство - хора, на които да имам пълно доверие и с които да стана толкова близък. 
Крис: Не очаквах толкова хора да ни приютят и споделят храната си с нас! Невероятно е! Последната седмица и половина нямахме пари за храна и без да сме молили, хората просто ни даваха. Ей така - от сърце!

Ясен: Не очаквах да открием толкова места, на които да може да се опъне палатка.

 
Каква е тайната да останеш оптимист въпреки трудностите?
Стас: Хората, с които споделяш, което и да е преживяване, са ключови за успеха или провала на всяко начинание. А в голяма степен си е лотария - залагаш малко на сляпо и се надяваш, че за повече от месец, който ще прекарате заедно, връзката няма да се разпадне. Бездънният оптимизъм на Крис и чувството за хумор на Ясен ни спасиха в критичните моменти. Както и толерантността помежду ни. 
Ясен: Голяма роля играе доверието и увереността, че нещо е възможно да се получи. Тайната на оптимизма е да го отглеждаш някъде дълбоко в себе си и да вярваш, че нищо не може да го изтръгне. Когато се събереш с други хора, които се грижат подобно за своя оптимизъм, става още по-лесно да го съхраниш.
Крис: Неправилната компания може да те превърне от пътешественик в обикновен турист. А за по-добър екип от Ясен и Стас не мога и да си помисля! Моята тайна за оптимизма е вярата, че Бог се грижи за всичко и рано или късно, колкото и невъзможно да изглежда, всичко се подрежда (освен ако не тръгнеш с “Лада”).



Защо младите хора не оценят непознатата част на България като интересна за пътуване?
Стас: Парадоксално е, че имаме склонността да оценяме само това, което ни липсва и е надалеч. Гледаме към далечния Изток или Западна Европа и си мислим, че там е супер интересно, а там мислят същото, гледайки към нас. Нужно е някак да погледнем на България отвън, за да видим красивата й страна, да я оценим истински.
Ясен: Защото не са опитали. Може би не е била показвана. Свикнали сме да гледаме само черните статистики и новини. И не, че не я оценят, а по-скоро не вярват, че е уникална.
Крис: Напълно съгласен с момчетата!
 
Смелост ли е нужна за такова пътешествие или малко лудост? 
Стас: Не сме нито прекалено смели, нито прекалено луди. За пътешествие като нашето трябва решителност. Всеки си мечтае: “О, аз искам да пътувам!”, но някак все не е моментът, все не поема отговорността да се откъсне от града за един месец, да приеме, че “няма да изскочи нещо по-интересно”.
Ясен: Смелост е нужна, за да се впуснеш без да му мислиш, защото човек инстинктивно избира сигурността. Смятам, че си заслужава да го направиш на какъвто и да е етап от живота си. При нас и лудостта не беше малко, но тя по-скоро се дължеше на младежко безразсъдство, което също си е необходимо.
Крис: Трябват умерено лудост и смелост! По-малко “не”-та и повече “защо не”-та!



Крис прояде ли българско саламурено сирене?
Стас: Това само той може да каже. Може да е хапвал под юргана.
Ясен: Със собствените си очи не съм го видял.
Крис: Нека сменим темата! 
 
Гостоприемни ли са наистина българите и по какъв начин?
Стас: Българите са гостоприемни. Няма две мнения. Често са мнителни, недоверчиви на пръв поглед, но отделиш ли им нужното време и внимание, бързо разчупват ледовете и те приемат като свое дете. Много възрастни хора ни взеха за слушатели, разказаха ни за битието, мъките и гордостите си. 
Ясен: Българите имат топли сърца, но и бариера, през която на моменти трудно се преминава. Верният път не е сложен, стига да искаш да ги разбереш и чуеш. От къща с празни ръце не сме си тръгнали, независимо от положението на хората. В беда поне гладен няма да останеш из България.
Крис: Имаше дядо, който беше загубил половината си реколта от градушка, но не искаше да си тръгнем без да ни сподели от гроздето си. Имаше хора, които ни приютяваха още преди да са научили имената ни. Българите имат пълни сърца и ръце и са готови да дават.


 


Какво би било следващото ви приключение?
Стас: Следващата стъпка за мен е пътуване с кауза. Пътуване, което да покаже отношенията ни с природата и загрижеността за средата, в която живеем.
Ясен: Мисля, че и тримата си мислим за нещо по-мащабно и нетрадиционно. Светът е голям и дестинации дебнат отвсякъде.
Крис: Азия ли чух? Африка! Добре… Южна Америка? Е, момчета, айде спрете се на едно…

Всички епизоди може да гледате на: youtube.com/user/itsLightUp/videos
снимки: Анастас Шипков





Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н