Пънк-блус, госпъл и Джеймс Лег



Преди по-малко месец, по покана на "Аларма Пън Джаз", в София гостува за втори път дарк-блусарят Джон Уесли познат още като Преподобния, или Джеймс Лег. Отраснал в семейството на проповедник, той свири на църковен орган и живее сред госпъл-класики до 15-годишната си възраст, когато открива The Rolling Stones и Black Sabbath, след което започва да свири рокенрол, блус и пънк блус на електрическо пиано "Фендър Роудс", като част от бандите Black Diamond Heavies и Тhe Immortal Lee County Killers. Борис Зафиров разговаря с него по време на участието му в София.


Борис: Предишния път те видяхме с Дарън Мур на барабаните, сега с Ливия Ранали. Имаш ли някаква концепция за това кой и кога ще свири с теб или просто така се получава.  

Джеймс: Просто така се случва. 

Борис: Може би е сложно да пътуват с теб от Америка да тук? 

Джеймс: Точно така. В момента имам около десет барабаниста, с който работя в различните части на света. Обикновено зависи къде свиря, кой е най-близо и е свободен. Постоянно съм в движение и живея във вана си. Много е трудно да свиря с един барабанист. 

Борис: Имайки предвид, че се сменят постоянно, трудно ли ти е да ги въвличаш в процес? Колко време ти  трябва да се стиковате за следващия гиг.

Джеймс: Една репетиция преди турнето. Моите пести са много прости и обикновено аз ги пея. Също така имам предвид, че всеки барабанист си има своята посока и стил и спрямо това си подготвям сет листа. 

Борис: Това означава ли, че не са част от креативния процес, а са само изпълнители. Оставяш ли ги да импровизират и да предлагат идеи за нови парчета и аранжименти.

Джеймс: О, да със сигурност. Отворен съм за техните предложения. Но както ти казах в повечето случая аз пиша текстовете. 

Борис: Предполагам, че имат различно влияние на концертите ви. Какви са разликите между Лив и Дарън?

Джеймс: Лив е по подвижна и танцувална, а Дарън е по- спокоен и семпъл в поведението си. Когато съм с Лив, подреждам по раздвижени парчета в сет листата, по буги парчета. Докато с Дарън свиря по- тежки парчета. 



Борис: Кои са артистите и групите, които ти повлияха като музикант? 
Джеймс: Рей Чарлз и Стиви Уондър. И двамата свирят на Фендър Роудс. Преди свирех на електрическо пиано, като всички останали, но си взех "Фендър Роудс" и това естествено промени всичко. Все пак е от дърво и метал, клавишите са по- тежки, усещането когато свириш е съвсем друго. И ако се повреди, мога да го поправя с отверка, не ми трябва компютър. 

Борис: Можеш да свириш и на орган. Баща ти е свещеник, сигурно това ти е повлияло на музикалното развитие. Църковната музика оказала ли е някакъв въздействие върху теб като музикант?

Джеймс: Целия ми опит като дете идва от там. Свирих на пиано и на органа в църквата още от шест годишен. Около мен се слушаше и свиреше само госпъл музика, чак до 18 години. По това време открих много силна връзка между тази музика и музиката на Рей Чарлз. И в двата случая се усеща много силен дух. 

Борис: Имал ли си спречквания с баща си относно посоката, в която си избрал да се развиваш като музикант? Все пак си свирил първо в църква, след което си започнал да живееш във ван и да обикаляш по света като блус музикант. 

Джеймс: Той никога не е идвал на концертите ми. Преди няколко години ми призна, че е горд от успеха ми, но не би дошъл никога на мой концерт. 



Борис: Някои от парчетата ти ми напомням на тези на Ник Кейв. Той също идва от подобно семейство. Баща му е свещеник, но неговото отношение към религията със сигурност е много по иронично и крайно. Имаш ли някакво влияние от неговата музика?
Джеймс: Много късно започнах да слушам Ник Кейв. Със сигурност ми е повлиял, но не както тези, които ти споменах. Относно отношението към религията, не мисля че съм религиозен или анти-религиозен. Това, което много хора намират чрез нея аз го намирам с разходка в гората например, но за тях може да е много важно да го имат в живота си. Ник е много саркастичен на тези теми. 

Борис: Как според теб рефлектира музиката ти на хората, които те слушат. Примерно на публиката в Америка. 

Джеймс: В щатите е много различно тук. Също така последно време не свиря кой знае колко там. Преди години свирех повече, но сега обикалям предимно из Европа. Когато свиря в Америка, хората ме възприемат като един от многото, които правят рок. 

Борис: Старите фенове на блуса слушат ли музиката ти? Следват ли те на концерти? 

Джеймс: Понякога да. Хората ме наричат блус артист, което със сигурност е така по някакъв начин, но по много линии също така не се припознавам като класически блусар. Аз имам своя стил, в който смесвам различни неща. Има достатъчно хора, които си свирят класическите блус парчета. 

Борис: Кои банди от съвременна сцена харесваш. С кой би искал да свириш и или пък да сте на общо турне. 

Джеймс: Бих искал пак да свиря с „Bad seeds”. Преди години свирих с тях в Чикаго, когато излезе албумът им “Dig Lazarus, dig”, който може би ми е и техният любим албум. Също бих свирил с AC/DC, може би не в сегашната им конфигурация. "Гладалупе Плата" са прекрасна банда от Испания, която много харесвам.

Борис: Как ти се стори концерта в София? 

Джеймс: Супер беше. Това ми е третия концерт в България. Два в София и един в Пловдив. Ако трябва да бъда честен този в Пловдив беше най-добрия. Нямаше много хора, но атмосферата беше страхотна. 

Борис: Срещал ли си се с българската музика и култура?

Джеймс: За съжаление не, но бих искал.



Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н