ДЖАЗ ПЪЗЕЛ


фотограф: Диляна Флорентин

Джазовата фестивална емоция има стабилни традиции на сцената в Пловдив и вече няколко години взима връх под името "Пловдив Джаз Фест”. На 31 октомври тази година, като част от официалната програма на Пловдив европейска столица на културата 2019, събитието открива голямата бразилска певица и пианистка, носителката на “Грами” Елиане Елиас, а след нея до 3 ноември ни очакват още прочутият Ян Гарбарек, квартетът на Дейв Холанд - басистът на квартета на Майлс Дейвис - с Крис Потър, Дина Дероуз, както и Теодосий Спасов с Влатко Стефановски, но и още много други. 

Цялата работа около организацията и комуникацията на един такъв фестивал е пълна с ежедневни предизвикателства - от селекцията на артисти, през техническите им райдери, до комуникацията за проектите им и всички детайли около тях. Затова решихме да поговорим с един от основните виновници за съществуването на фестивала - певицата и радиоводещ Мирослава Кацарова. Тя възприема себе си като метежен човек, като боец и държи да представя най-влиятелните съвременни артисти, най-новите проекти и тенденции в джаза и съвременните му версии. За да се ориентираме в тях, надникнахме зад кулисите на тази голяма джаз емоция, която предстои.


Елиане Елиас

Тази година програмата на фестивала звучи много вълнуващо. Кои са събитията, които не трябва да пропускаме в този голям джаз пъзел?

Всяка година подреждаме програмата за фестивала с вълнение и любов към смислената музика. Мисля, че сме безкомпромисни относно изборите си и затова препоръчвам всеки един от концертите и на тазгодишното издание.

Бих могла да говоря дълго за всеки един от артистите, които ще чуем и видим, защото всеки един от тях е цяла вселена.

Откриваме на 31 октомври с музиката от мюзикъла “Човекът от Ла Манча” интерпретирана от родената в Бразилия певица и превъзходна пианистка Елиане Елиас. След като миналата година спечели поредното си Грами, тази година албумът й е изцяло инструментален. Препоръчвам я заради интелекта в музицирането й, заради магнетичния й личен и непогрешим стил, заради възхитителния й и овладян екзотизъм. До нея ще бъде настоящият й съпруг - Марк Джонсън, който, впрочем е последният басист на триото на Бил Еванс.

Втората вечер е с два концерта. Първият е на американската пианистка и певица Дина Дероуз, която ще представи своята деликатна и елегантна музика в компанията на българските джазмени Димитър Льолев, Никола Горялов, Борис Таслев. Освен това тя е прочут преподавател по джаз импровизация и ще проведе музикална работилница за млади и търсещи артисти на 2 ноември. Вторият концерт е на джазмени, които не се нуждаят от представяне, защото това е експлозивният балкански дует Теодосий Спасов и Влатко Стефановски.


Дина Дероуз

Третата вечер отдава почит на първата българска джаз формация, която е емблематична за историята на джаза в България и особено в Пловдив - Бели, зелени, червени. Концерт - бенефис от техни ученици и студенти ще е първият от двата за вечерта. Участват Милен Кукошаров, Александър Леков, Начо Господинов, Мирослав Турийски и други. Последният състав на формацията с лидер Веселин Койчев ще получи и тазгодишната награда на фестивала за цялостен принос към джаза. Вторият концерт е на легендарния Дейв Холанд, прочут с факта, че е басистът на квартета на Майлс Дейвис. Него препоръчвам не просто заради историята на джаза, където той е основна фигура, не и заради безспорните му технични умения, а заради дълбините, откривателствата, неконвенционалната му мисъл. Редом с него на сцената ще бъде един от най-значимите, образовани и непокорни по отношение на мейнстрийма музиканти Крис Потър.

Последният, гала концертът е на Ян Гарбарек, който също едва ли се нуждае от представяне. Ще го слушаме на 3 ноември, когато редом с него ще свири Трилок Гурту. Радвам се, че новината за концерта му предизвика толкова голям интерес! Както е известно на почитателите му, музиката му е дълбоко духовна, интуитивна, пълна с контрасти.


Ян Гарбарек
 

Как джазът влияе върху другите изкуства? Защо за вас е важно да покажете тези взаимовръзки?

Мисля си, че винаги има вътрешни връзки между различните изкуства и изказности, нерядко дори на несъзнавано ниво. Това понякога са процеси на общуване и взаимно проникване на идеи, концепции, светове, от което се раждат съвсем нови и самостоятелни произведения. Примерите за това са много. Затова ние искаме не само да илюстрираме това явление, но и да го провокираме като създаваме условия за срещи на артисти от различни пространства. Имаме литературно събитие, което тази година ще се проведе в Деня на будителите. Ще бъде водено от Ина Иванова и ще е с участието на Александър Секулов, Инна Пелева, д-р Любо Канов, Аксиния Михайлова. От друга страна ще имаме изложба и кино лекция, организирана от Елица Матеева.

Отделно от това вярваме, че хората, които обичат джаза като музика го възприемат като нещо повече от естетическа привързаност. Те започват да приличат на джаз, превръщат се в импровизатори на собствения си живот и приемат философията му като modus vivendi. Точно това се съдържа и в графичното лого на фестивала - кръг с подвижни граници. Всяка година кръгът на ценителите на джаза се разширява, променя, развива.

 

Кадър от филма "Орландо", който е част от кино лекцията, организирана от Елица Матеева. 

Един от акцентите на фестивала традиционно е конкурсът за млади джаз изпълнители. Защо наблягате на този мост между поколенията?

Любовта ни към тази музика и естетика много ни вълнува, вдъхновява, зарежда, но ясно осъзнаваме, че това би било емоционално, твърде временно и до някаква степен лишено от смисъл, ако гледахме на фестивала единствено и само като на празник. Както при човешките взаимоотношения, така и в отношенията с любимото изкуство грижата е най-яркото проявление на обичта. Струва ми се, че е важно да се грижим за тази музика като създаваме условия и съдействаме на младите хора да се развият, да се изявят на представителен форум, да повярват, че има смисъл да бъдат едновременно различни и себе си. Тази музика до не малка степен насърчава инакомислието и през този форум младите, търсещи, талантливи хора имат сцена за изява. Имат и връзка също така и с другото, по-зряло поколение, което да ги посъветва, насърчи, научи. Освен младежкия конкурс, тази година има и музикална работилница с Дина Дероуз, със съдействието на младите визионери от Груув Ателие.

 

Събрали сте две от най-големите имена на съвременната джаз сцена. Разкажи ни какво е за теб лично музиката на Гарбарек и Елиане Елиас.

За Елиане Елиас съм разказвала не веднъж в предаването си по Джаз ФМ радио “Дезафинадо”. Тя е интересна дама, прочула се в джаз средите през 80-те, когато става пианистка на култовата група Steps Ahead. Тогава тя впечатлява с чувството си за ритъм и умението й да си играе с хармониите. Тя се утвърждава като един от най-добрите интерпретатори на Жобим, и като пианист, и като певица по-късно. Събрала е в себе си самобитност и образованост, сърце и интелект, топлина и хлад - противоречия, които превръщат музиката й в още по-привлекателна.

Що се отнася до Ян Гарбарек - първият албум, който някога чух с този непогрешим тон на саксофона бе “Making Music” от 1986г. с участието на Закир Хюсеин. Този албум радикално промени представите ми за музика, за джаз, за инакомислие и свобода. Това е запис в прочутото студио на ECM в Осло, където се е случило чудо. Този сешън е докоснат от Бог - плътен, непокорен, събрал в себе си мистичния, ирационален уют на Изтока и ледената вглъбеност за севера. Така завинаги се влюбих в музиката на Гарбарек, който е многолик в срещите си с различните музиканти през годините. До днес имам своите пристъпи да си пусна отново и да слушам в личната си тишина албуми като « Personal Mountains » с Кийт Джарет, или « Officium » с грегориански песнопения, или пък « Magico » с Егберто Жизмонти и Чарли Хейдън. Освен интересните и изненадващи развития на импровизациите и мелодиите, с които Гарбарек е отличителен, интересни са ми чисто музикалните, неизбродими дълбини простиращи се отвъд границите между жанровете. Харесвам още играта с ритъма, с тембъра на саксофона, чиято звукова концепция е да е записан така, сякаш е изсвирен насред красивата ледена природа на някой норвежки фиорд. Всъщност, този ефект преднамерено е търсен и постигнат чрез специален реверб в студиото в Осло от прословутия саунд инженер на ECM - Ян Ерик Конгсхауг. Покрай албумите на Гарбарек цялата естетика на ECM се превърна за мен в еталон за добър музикален вкус. Много близка ми е тази имплицитна абстрактна разлятост на музиката, характерна за лейбъла. Цялата музика, издадена от него е белязана от силно чувство за ритъм, което обаче не се натрапва, дори не се свири буквално, а ти се внушава поетично като някакъв личен бийт, който по тайнствен, неведом път се слива с този на музиката. И още - винаги ме е вълнувал чудният парадокс у Гарбарек - как в този леден норвежки саксофон се съдържа толкова топлина...


Трилок Гурту
 

Кои са големите предизвикателства в работата ти като организатор?

Цялата тази работа около организацията и комуникацията на фестивала е пълна с ежедневни предизвикателства. От селекцията на артисти, които са на турне в този период на годината, през техническите им райдери, до комуникацията за проектите им и всички детайли около тях. Но признавам си, в страна като нашата, където за култура се отпускат минимални средства, най-голямото предизвикателство е да осигурим финансиране. Да, фестивалът е част от официалната програма на Пловдив европейска столица на културата и от едноименната общинска фондация постъпват по-малко от една трета от общия ни бюджет. Останалите ние ги търсим и осигуряваме. Тъй че благодарим на всички, които ни вярват и подкрепят!

 

А най-голямото удоволетворение?

Най-голямото удовлетворение е музиката накрая, която се случва, която ни осмисля и ни спасява. Разбира се, и срещите с щастливи и озарени хора, които летят след концертите и безутешно се радват, възвисени над личните си проблеми, безвкусицата наоколо, дребните глупости, с които иначе животът ни затрупва.

 

Какво прави Пловдив джаз фест различен от всички останали фестивали у нас?

Уважавам всеки труд свързан с организиране на фестивал, концерти, спектакли. Борбите на всички нас, които се занимаваме с подобен тип дейност, са нелеки, не са ни чужди абсурдите, провалите, разочарованията, но не и унинието, или безразличието. Аз възприемам себе си като метежен човек, като боец и ми е важна съпротивата срещу инерцията, провинциализма, пошлостта. Тази музика и артистите, които каним всяка година са еманация на дълбините на духа, музикалната виртуозност, съзиданието и добрия вкус. Това задължава или както казват французите La noblesse oblige. Освен това държим да представяме най-влиятелните съвременни артисти, най-новите проекти и тенденции  в джаза и съвременните му версии. Тъй че няма да изтъквам различностите и особеностите на Пловдив джаз фест, те се виждат от всички, които го посещават и обичат.

 

Музикантите, които мечтаеш да поканиш в следващо издание на фестивала...?

Списъкът е дълъг. Мечтая да поканя артисти като Чък Къриа, Брад Мелдау, Джон Скофийлд с последния му проект “Hudson”, който включва още Медески, Жак Дежонет, Лари Гренадиър. От най-новото поколение наблюдавам Аарън Паркс, Марк Джулиана, Гретчен Парлато, Ний Боди, Джералд Клейтън...




Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н