НА КЛОНА НА МУЗИКАТА



Тя винаги е била човек на музиката. Като по-малка - разбирай от около 6-годишна -  редовно танцува брейк с доста по-големи от нея съмишленици по улиците на Бургас. Сега Марти Стефанова е вече 14-годишна ученичка по пиано в музикалното училище в града и самата тя създава авторска музика, която съвсем спокойно може да си търси място в ушите на целия свят. Сценичното й име е OnTheTree, a по-рано тази година излезе и дебютното й EP, озаглавено Mixed Feelings. Стила си тя определя като indie-alternative-bedroom-anti-hip-pop, в който съчетава съществуващи и полу-съществуващи жанрове. Описва себе си като интровертно-екстровертен тип с преобладаваща екстровертна част и мечтае да сбъдне мечтата си и да се реализира в онова, което най-силно обича - музиката.   

Как ти се отрази дистанционното обучение в края на миналата учебна година?
Дистанционното обучение със сигурност не ми допадна. Материалът се учеше трудно, онлайн уроците по пиано бяха пълен кошмар. Но за сметка на това имах много повече време да творя и да се занимавам с нещата, които ме вълнуват.

С какви чувства очакваш новата учебна година?
Очаквам новата учебна година да ме посрещне с много нови хора, които имат призванието да се занимават със специалността си. Надявам се да не ни изпият силичките още от началото с учене и навксване, а да започнем полека, докато не влезем в ритъм отново.

Имаш ли идеи как обучението би могло да се организира по-добре в тази ситуация?
Идеята здравите ученици да ходят на училище, а болните да учат от вкъщи, ми харесва. Учудвам се, че трябваше да се случи нещо такова, за да приложим този метод.

Накъде отива този свят според теб?
Светът отива точно накъдето трябва. Цялата 2020 г. е като един урок за човечеството и колкото и да се оплакваме, това е една изключително важна година за нас.

Какво те разочарова и кое ти дава надежда?
Разочарова ме да не виждам в обкръжението си достатъчно хора, които да са изпълнени със страст към изкуството, но пък точно затова се зареждам с още повече надежда, когато се срещам с такива.



Последната песен, която написа, беше…
Когато пиша песни, обичам да мисля от различни перспективи и да гледам света през други очи. Не е нужно да пиша само за емоции, които непременно съм изпитвала. Много от песните ми са тъжни, макар и да съм доста весел човек. В последната ми песен перспективата е на някой, който се прави на недостъпен, но реално си въобразява всичко това, защото няма човек, който да го преследва. Това ще стане доста по-ясно, след като разберете името на песента, но засега това е достатъчно информация.

Какво те вдъхновява най-често?
Най-голямото ми вдъхновение са бурите. Обожавам да слушам дъжда и гръмотевиците и често ги използвам в музиката си. Обичам да взимам звуци, които имат явни честоти и да ги манипулирам така, че накрая, след всичките ефекти, да нямат нищо общо с оригинала.

В най-смелите си мечти се виждаш да…
Мечтата ми е да излизам на сцена и да изпълнявам авторски парчета. Да се срещам с нови хора, да създавам нови връзки. Мечтая да работя това, което обичам и да го правя така, както аз искам.

Ако телепортацията съществуваше, веднага ще отидеш до...
Първото място, където ще се телепортирам, ще е някоя тайна полянка насред нищото, близо до брега на морето. Ще отделя известно време там да помисля.

А ако машината на времето съществуваше, къде във времето би искала да те отведе?
Ако можех да пътувам във времето, бих се възползвала от възможността да разбера всички най-големи мистерии. Като например: Как е започнал светът; откъде е дошъл животът; има ли извънземни и други подобни. Едва ли някой ще ми повярва, ако му кажа, но поне ще знам за себе си.

Ако това лято беше мирис, той щеше да е на…
Всяко лято в Бургас намирисва на “Нефтохим”, но ако трябва да се изразя по-артистично, бих казала, че има мирис на град след дъжд. Има свежест в дъжда и нещо носталгично в градската атмосфера... едно от любимите усещания, които обичам да вкарвам в музиката си.


Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н